Случи ми се нещо странно VIII

Ако сте забелязали, във филмите на ужасите и психотрилърите винаги има някой, който не може да се стърпи и отива да види какво става и най често той първи си го отнася, а понякога е единствения, който си го отнася за дадения момент. А може да си кротува и да изчака опасността да отмине. Не винаги хвърлянето през глава е най правилния начин. Понякога доза страх и предпазливост не са излишни. Страха ни е продиктуван от инстинкта за самосъхранение и понякога е полезен, понякога, не винаги...да си предпазлив обаче изобщо, ама изобщо не е излишно...

Логично е, но пък във филмите на ужасите съм виждала и това: тича жертвата ужасено и се скрива, заключва в банята примерно, а нападателят разбива вратата отвън. Като съм гледала и винаги съм се чудила как може да избереш за скривалище място без втори изход? Бих се заключила в стая, която има прозорец или балкон, който е изход. Ако няма изход предпочитам да изляза насреща, за да имам шанс. Да, може да го отнеса, но пък да се навра в ъгълче с надежда да се скрия, ми се струва....без шанс.

E, те, ако всички избягат какъв филм на ужасите ще е...
Но и ти си права , винаги трябва да гледаш (добре е) да си осигуриш място за отстъп или бягство...ама понякога полезния страх не е толкова полезен и подсказва нелогични на пръв поглед ( и не само) действия...

Ех, знаех си че във филм на ужасите нямам грам шанс. Ако не първата ще съм втората жертва- онази закланата в банята 

Нещо странно ми се случва постоянно. Аз живея с усещания за дадено събитие, както и често сънувам неща, които после се случват.
През декември почина чичото на съпруга ми, сравнително млад, неболедувал до този момент. Говорех със съпруга си, когато усетих смърт. Питах го, чувал ли се е с баба си и дядо с и двамата над 80 и доста болнави. Първо за тях си помислих. На следващия ден почина чичото от инфаркт, паднал до колата си минути след като говорил със съпругата си.

Сънувах, че дете ще бъде оперирано. Мислех, че може да е някое от моите. Следобеда ни се обидиха да кажат, че по спешност са оперирали бебето на близки роднини.

Усещах, че някои го боли сърцето, малък е, страх го и не иска да умре. Оказа се кръщелницата ми.

Очаквахме роднини да си имат бебе. Вечерта преди раждането говорих на сън с мъжа по телефона, обади ми се да ми каже, че бебето е починало. На следващия ден същото го преживях на живо. През бременността й колкото пъти видех жената, толкова пъти си я представях с протегнати ръце, плачеща. Даже ми сподели, че са избрали името, а аз си помислих, че няма да има кого да кръстят така.

През нощта на палежите на колите в Младост ставах да видя къде у дома гори, защото ми миришеше на запален кабел. Живея на километри от мястото на пожара.

Постоянно ми се случва да си помисля части от секундата преди нещо да се случи, че ще стане. Говоря за дребни, битови неща- че нещо ще падне, ще се счупи...

Преди дни срещам позната в метрото, с която разменихме общи приказки и не зная какво, ме накара да й кажа, че ще съм заета, защото започвам почасова работа. Досрамя ме, че я излъгах. 20 минути по-късно ми се обадиха с предложение за такава дейност.

Аз не съм много по темата но цитата ме подсети за нещо. Гледах някакъв филм по фокс крайм и в него коментираха начина на извършване на някакво убийство. Казаха че "по-силен от инстинкта за самосъхранение е само инстинкта за закрила". Вярно ли е че нещо не можах да го схвана.

Ами логично е. Ако става дума за майка и дете, при опасност, инстинктивно майката ще защити първо детето. Аз мисля, че неслучайно в самолетите предупреждават при дехерметизация първо да се сложи маската на придружаващия детето и после - на самото дете. Именно, защото инстинктивно ще се сложи на детето първо, а това е неправилно /защото, ако родителят изгуби съзнание, няма как да бъде полезен на детето/.

Да, мисля, че е вярно, но не във всички случаи. Предполагам се касае до хора, които човек обича и са му близки до сърцето, тогава инстинкта за самосъхранение отстъпва на инстинкта за закрила. Също, когато видиш, че има хора в беда на които можеш да помогнеш, някак страха се оказва не толкова силен пред възможността да подадеш ръка, но все пак хората са различни, реагират различно и не се знае кой как би постъпил. Понякога има намеса и т.нар. премерен риск, когато твоята саможертва би се оказала безцелна на фона на случващото се и, че не само няма да спасиш когото и да било, но ще погубиш и себе си, някои не се съобразяват с това, други пък да. Зависи от много неща.

Каита, и аз като теб. Наричам ги пророчески сънища. Няма да изброявам, защото са някакви не толкова фрапиращи, но все пак си се случват после макар и не дословно, но в общи линии. Най-шокиращото ми беше, че сънувах един познат, с който не бях имала контакт никакъв от 10-ина години. Съответно не съм се сещала за него, не ми е бил близък, че да го мисля, просто познат. На следващия ден прочитам във Фейса, че е починал.

Всеки път, в който те чета в тази тема, ме побиват тръпки. Не знам как живееш с тази "тежест" на подобни усещания...Аз съм доста страхлива и дори и тук чета избирателно...

  И аз от любопитните, на които май нищо не им се случва, но искам ли, не искам ли и аз вече не знам, като ви чета...

А ти какво си  от планетата Нибиру ?! 



Всеки реагира на една ситуация по разному    ние хората сме различни  То и за теб не е гаранция следващия път как ще реагираш 

Не обръщам внимание, това е част от мен. Повечето са скептични, рядко споделям с познати. Сънищата си често приемам за нормални и чак, когато се случат нещата, разбирам, че съм предусещала всъщност какво ще се случи.
Откакто се омъжих, съпругът ми ме кара всяка сутрин да разказвам на някого или, ако нямам тази възможност да записвам, ако нещо съм сънувала. Та, благодарение на него канализирах нещата.


Акаша, 

Касита, докато те четях настръхнах и ми се насълзиха очите 

  Не, от планетата на рационалните съм. Но вие от планетата на заядливите едва ли сте чували за нас.
Всеки път реагирам еднакво, в бъдеще ще видим....