Баба Марта ще закичи МАЙските момичета с мартенички и кокичета!

Жанинче, аз нямах такова маркуче. Раната от секциото беше "пакетирана" отгоре с марли, които бяха залепени с обикновени лепенки. Под тях е имало дренаж, но аз видях само марлите, нищо не е стърчало оттам. Но и честно казано не смеех да гледам там.
За сметка на това имах епидурален катетър- още преди самата операция при поставянето на спиналната упойка в гърба ми боднаха едно маркуче, през което се вливаше упойката, след това обезболяването продължи през същото маркуче и ми казаха, че това е епидурална упойка. Най-големия страх ми беше да не се откачи въпросния маркуч. Махнаха ми го след пълното ми раздвижване, за съжаление чак 2 дни по-късно /отчитам като грешка късното раздвижване/. Общо взето маха се от анестезиолога, когато е сигурен, че болката може да се контролира с обикновени болкоуспокояващи.
Абоката /на китката се слага отгоре/ ми го махнаха след епидуралния катетър, той ми беше най-неприятен.
Къпането е възможно като се махнат всичките маркучи и като съберете сили. В стаята, където бях банята беше с вана и определено не е приятно да прекрачваш вана след секцио.

Съгласна съм,че абокатът е най-неприятен...вената ме болеше две седмици. Иначе и аз за този дренаж говорех- при мен се виждаше и даже без да искам го откачих сама.

Риалити, не риалити... в болницата може да ти се случат невероятни неща... то е като казармата за мъжете. После като си спомняш и се смееш, ама докато си там ти се реве.
Естествено при всеки е различно.

mimka1987, това с пневмонията е много лошо. Тя по принцип прави ли такива белодробни проблеми? Помисли да си купите инхалатор за вкъщи.

И Пешо е болен. Сополи, гърло, кашлица, малко температура. Днес го водих в Токуда и е вирус. Сега малко ще си поседим вкъщи, пък дано бърдо се оправи, че имат тържество другата седмица в градината. Помолих госпожата да ми даде репликите му, за да ги упражняваме, но се оказа, че играел и в 2 танца и трябвало да ходи да репетира. Надявам се да го закрепя, та другата седмица да ходи.

Аз пък винаги усещах, че Пепи се е нахранил. Той или заспиваше или сам си спираше. Не съм го щипала и будила или насилвала да яде след като сам се е отказал. Само в началото бях по-настоятелна, защото той изкара тежка жълтеница и спеше повечко. Сега ще ме анатемосате сигурно, но аз си бях купила електронна везна и си го мерех. Знам, че милилтри и грамове не са едно и също, но ми даваше доста добра представа, за това как се храни детето. Имам горчивия опит от сестра ми, която поради незнание и неопитност отби племенницата без да иска още във втория месец. Педиатърката й повтаряше как не стигала кърмата и да дохранвала. Сещате се какво се случи после. Цедеше до 8-мия месец, за да дава поне някаква кърма на детето. Естествено не ви агитирам да си купувате кантарчета, но лично на мен така ми беше много спокойно, не съм изпадала в паника, че е изял прекалено малко или повече, просто си следях нещата.

Колкото по-малко време остава до раждането, толкова повече почвам да се притеснявам
Направо не знам как ще е, с тея маркучи тук и там, гола, някой да ме подмива....ужас. Направо не знам как ще издържа.  То ще е секцио, но къде още не знам. Помогнете ми да реша!

Ей, мацки,

много благодаря за подробната  и лична информация за разни битовизми и реализми около самото раждане. Аз да си призная до сега не съм влизала в болница, май за първи път прекрачих прага на болница на огледа в Щерев и това е тотално нова информация за мен  

Да разбирам, че се размотаваш по гол задник през цялото време  - 3 дни да кажем? Това не е човешко   . И как точно имаш лигнин без гащи, така не пада ли?

Жанинче, това за дивия смях на лекарите много ме зарадва   аз пък искам ако мога да направя нещо, че да се почувствам по-добре, да го направя, разбира се ако имам сили и време. Явно в непрепатилата ми глава по друг начин се развиват събитията  

Дрина, аз от известно време се чудех за кантара. В нашия офис се размотава един стар, от колежка на колежка се наследява, сега дойде моя ред, но е доста разнебитен. Всички колежки, които са го ползвали казват, че бил много полезен точно за да си сигурен, че бебето ти наистина приема достатъчно храна и изобщо как се развива. И че майчинското любопитството било по-силно от разума, така че си трябвало  

Хубава нощ и поздрави на совите като мен

Артемида, Пале спокойно  .
Аз също не бях влизала в болница и може би затова се впечатлих толкова от действителността. Сега обаче се чувствам все едно ще ми е за първи път .
За лигнина и "закрепването" му след секцио- в първите часове нищо не се усеща или с други думи  не ти пука, той си седи, а вие лежите, няма как да падне. Под вас има непромокаема подложка/чаршафче  застлано с лигнин, дори и нещо да се изцапа, има къде да попие. Освен това просто лежите, няма как да падне, дойде ли момента за раздвижването за лично спокойствие може да сложите гащи. Сменя го акушерка, бързо, дискретно, за тях това е ежедневие, няма страшно или срамно.

А стигнете ли до размотаването, значи вече сте ОК, може да ставате, лягате и вече ще се и облечете!
Мисля, че при естественото раждане по-бързо ще може да се обуете и облечете!

Артемида, аз пак ще съм в Токуда най-вероятно само заради лекаря ми. Като цяло обаче не останах доволна от някои неща, като отношение и битовизми. Дали защото бях в самостоятелна стая ме забравяха- късно ме раздвижиха, забравяха да сменят лигнина, та трябваше мъжа ми да помага.... и други "дреболии" ме спират, всъщност на моменти много се колебая, дали там или в Щерев.

Пале, взимай смело сешоара, или го подготви в отделна чанта и кажи на мъжа ти да го донесе след раждането. Всичко е индивидуално, ако една от нас не се е чувствала добре, не значи че всички ще са така.

Дрина, бързо оздравяване на Пепи, пази се и ти! 

На мен всичко,което ми се случваше ми беше интересно. Бебето е най-важното нещо още като му чуеш гласчето.След това подценяваш всичко  Така че, на пръв поглед страшните неща, адски избледняват като значение
Иначе и аз си прикрепях лигнина с едни много широки гащи:)

Добро утро совички!

И аз не спах добре тази нощ, но предпочетох да се въртя в леглото доколкото мога, щото ако бях станала май нямаше грам да мигна. А пък и малчо нещо така се беше разбушувал в корема ми, че още не е мирясал, не знам има моменти, в които по цяла нощ рита и се върти, кога ли спи

Мамчета, бая ме стреснахте с тия болнични описания! Май взех още повече да клоня към естествено раждане (ако е възможно, че още не се знае). Един единствен път съм лежала в болница като малка при операция от апендицит и беше кошмар, като се почне с абоката в ръката, подлогата под мен и т.н.    Ама ще трябва да се справяме, няма начин! То като ти проплаче миличкото до теб си мисля, че всичко останало няма да има значение 

Мимка, лекувайте се, че с пневмонията шега не бива! Дрина и на вас бързо оздравяване! Момичета, пазете се 

Слънчев ден мамчета!

Колко много сте изписали майчета, май ще започна с това да ви се оплача малко. Вчера беше първото тържество на мойто теленце малко толкова бях развълнувана цял ден, че място не си намирах. Отиваме там излизат пеят общи песнички и всичко е наред, когато обаче дойде неговия ред на индивидуална изява, той запецна - погледна госпожата после мен, подсказахме му и двете и той ревна, от  там и аз не се сдържах. Дойде при мен гушнах го и за него тържеството беше до тук. Накрая като се успокойх толкова ми беше кофти, че незнам. Питах госпожите дали да му кажа, че съм разочарована, че съм очаквала повече, защото той е голям всичко си знае, но те ме посъветваха да не го правя и не съм. Вярвайте ми много зле се чувствам. Иначе другото бъдещо теленце в корема ми не спря да рита под звука на детските гласчета 

mimka 1987, бързо да се оправяте и леко да минава.
Зойче, жив и здрав да е рожденника ти. МНого щастлив  и усмихнат, вас също мого да ви радва.
Радвам се много, когато чета положителни коментари, браво мами, Верчето[/col
Звънче, креватчето е страхотно, даже моя син го хареса, нещо се беше загледал към комп. докато преглеждах темата и вика, мамо и за нашето бебе да купим такова.

За имената и ние коментираме вкъщи, но се съобразявам само с двата Жорковци - мъжът ми и малкия. Жори беше с термин 06 май, роди се на 10 май, сега бебо е за 11 май, ами ако се роди на 06 май  хахахаха, и него ще го кръсти Георги и да се знае. Това в кръга на шегата, в колебание сме май още.
Хубав, слънчев ден и много усмивки. Извинете ме малко дълго стана 

Добро утро майчета!Тук напече едно слънчице,стахотна работа .
Май ще се заемам с почистване на къщата.
Drina май наистина е време да си взема инхалатор за вкъщи.Емили е като магнит за пневмонии,перибронхити и т.н.
Желая ви хубав и слънчев ден!
Между другото сутринта си купих още едно шише на Tommee tipee.Не,че ми трябваше и то,но много ми хареса.  

Мили Дами,

Секциото и раждането са индивидуално преживяване за всяка жена. При всички е различно.
Аз раждах секцио, освен катетър и система, други маркучета нямах. Катетъра ми махнаха вечерта, системата на сутринта. Влязох за операция в 8 сутринта, на следващият ден в 13,30 си бях вкъщи, измита, сресана с моите си гащи. За да стигна до апартамента минах 400 метра двор и 4 етажа пеша по стълбите. На умрях, нищо ми нямаше, не съм пила никакви допълнителен обезболяващи. Да боли, но не повече от силна мускулна треска. Все едно си направил 100 коремни преси без загрявка.

Най-важното е да не се страхувате и да сте спокойни. Колкото повече се страхувате, толкова повече боли. Когато дойде моментът, се постарайте да сте в отлично настроение.

Не слушайте разкази за тежки и травмиращи раждания, нямате нужда от негативни мисли и емоции. Щадете си психиката. Позитивно настроение и оптимизъм!

rali4ka85 , случва се и на най-великите актьори - сценична треска, на гушкай си момченцето и му кажи че се гордееш с него, и че го обичаш. Това е по-важно от някакво глупаво стихче в ДГ.
mimka1987, бързо оздравяване на малката принцеса!
Дрина, бързо оздравяване и на малкия Пешко!

Йовка при кой лекар си? И аз ще съм в Токуда отново при Лазарова и като гледам термина ти е един ден преди моя:)
Относно секциото аз не помня дали бях гола Това е невероятно качество как всичко се забравя:) На мен най-гадна ми беше клизмата
Иначе след операцията ме раздвижиха след 18 часа, но първия път като станах ми прилоша и пак си легнах:) Доколкото съм чувала ако всичко е наред най-добре е още на 8-мия час да стане раздвижването.Изкъпах се същия ден/тоя йода е много гнусен/ и после лека полека се възстановявах. Помня че ме болеше като се смеех и кашлях иначе чак такива болки и драми при мен не е имало.
Все пак всичко минава и няма нужда да се шашкате излишно! Една моя колежка каза че втория път било по-гадно щото вече знаеш какво те чака.
Хубав ден на всички!

Да се включа набързо пак с два въпроса  
Моля някоя мама, която е ползвала многократни пелени да сподели своя опит! Предполагам, че е голяма хамалогия с прането, но пък четох, че имат и доста предимства пред еднократните.  А и някоя мама мисли ли да ползва?

Да попитам и за този прах за пране, ако някой е запознат http://family-bg.com/prX_1630.htm  

Здравейте момичета!! Не мога да изчета цялата тема и затова реших направо да драсна. Сигурна съм, че сте засегнали много интересни теми и се надявам, че всички са добре и все още на крака  Първо да ви попитам какъв прах за пране за бебо ще използвате вие??? Много теми изчетох и доста мами препоръчват Сано и Корал Сензитив - по- скъпички са от "нормалното" и затова реших да ви питам и вас.
Ние сме добре Вчера ми изписаха Полижинакс - 6 глобули, доки каза, че не иска преди раждането да се лекуваме с повече лекарства и това за сега трябва да помогне.
 Всички деца в градината са болни и покрай тях и аз съм с хрема - и без друго вече едвам дишам 
Да ви се оплача - вчера си подреждах гардероба и трябваше да прибера доста дрехи, които до преди месец ми ставаха - имам чувството, че ставам меко казано огромна. Вече нямам палто или яке, което да ми става и денонощно се моля да се оправи по скоро времето. А колко много искам да си ходя само по анцуг и тениска...  С мъжа ми си правим майтап, че скоро ще се движа с търкаляне. Слава богу още мога да се навеждам - за секунди и всичко ми се връща, но важното е, че докато той е на работа все още мога да се справя, което за мен е много важно.
И друго от 1 месец смених зехтина с Тъми Бътър и съм страшно доволна!!! Смених ги понеже една сутрин се събудих със стрии около пъпа - 3-4, но все пак ги изживях тежко. После една вечер забравих да се намажа с Тъми-то и сутринта пак 3-4. забелязах че са излезли там където най- често ме рита. Мъжа ми се шегува, че се опитва да пробие шорткът 
Това е за сега от мен Стана доста длъжко, но като пропуснах цялата тема, бързам да наваксам колкото мога 
Хубав ден на всички!!!
П.П. Вчера бях в H&M- не знам дали не сте го коментирали вече, но да споделя, че бях очарована от бебешките им дрешки - разбира се няма го чужбинското разнообразие ( само са щриховали колекциите) и липсва цялата линия H&M MAMA, DEVIDED и тн, но има някои неща, които ми грабнаха вниманието и мисля тези дни да намима да купя нещичко за бебо 

Добро утро!

Лелеее какви са тия писания по нощите. Аз понеже се борих със сополите и кашлицата до 1 часа и после съм спала като пън. Ако мъжо е ставал... хич и не съм разбрала.

Понеже темата се обърна в една може би грешна посока.... искам да кажа, че няма по прекрасно нещо от раждането. Каквито и да са условията, каквито и да са акушерките, колкото и да боли или да е некомфортно... нищо от това няма значение. Важно е само малкото същество и огромната обич, която изпълва сърцата ви! Реалността е някъде по средата – нито е като филм на ужасите, нито е като романтична комедия. Аз съм лежала в болница няколко пъти сама и с Пешко. Ами истината е, че болницата не е хотел, там не си на почивка и определено трябва да не те е страх, да си реалист и да си подготвен. А как точно ще е при всяка една от нас... божа работа!

pale.enchantress, аз лично се размотавах по гол задник първите 3 дни. Просто нямаше начин да сложа бельо върху шевовете. Конците все пак малко стърчат и като се закачи някъде и подръпне... хич не е приятно. Като ставах, ходих малко като гейша, за да не изпадне лигнина. Ама ти не си представяй някакви разходки големи. До банята и толкоз. То бебето си беше непрекъснато при мен. Нямаше къде да щъкам. А иначе Йовка хубаво го е написала – слагате си еднократни чаршафи, повече лигнин и ще се чувствате прилично добре.

А за кантарчето – въпрос на личен избор и усещане. Много се пише, че това е предпоставка за неуспешно кърмене – при мен напротив. Беше фактор за успешното ми кърмене. Истината е, че съм мерила Пепи активно до 6-тия месец. После, след захранването го мерех веднъж седмично, за да видя как наддава.

rali4ka85, не се притеснявай за детенце. Да неприятно е да ти се случи пред публика, но не всеки е роден за такива изяви. Пепи също се притеснява и много мрази да го накарат бабите и дядовците да декламира нещо. Даже по едно време си мислех, че нищо не научава моето дете. Да ама не. Слушам го в стаята си пее песнички, казва си стихчета. Те като си ги казват пред групата и не се притесняват. Друго е да се изтъпанчи пред тумба вперени в него възрастни и да декламира. Не му се карай и изобщо не обръщай внимание на случката, защото може да се получи точно обратния ефект. На мен много пъти ми се е налагало да говоря пред хора. Ходила съм и на специален курс, докато пречупя притеснението. Представи си какво е за едно дете.

mimka1987, според мен инхалатора вкъщи, във вашия случай е задължителен. Когато имаш проблем, можеш и рано сутрин и късно вечер да направиш инхалация, че и нощем ни се е случвало. Така много по-бързо се овладява състоянието на детето. Може да ти спести прием в болница.

Ioli, ти къде си раждала? Стана ми интересно как са те пуснали на следващия ден да си отидеш вкъщи.

s.pelegrino, не се притеснявай. Аз от два месеца ходя с едно яке на мъжа ми.
А за H&M... бях там, пазарувах и се размазах от кеф! Днес пак щях да ходя, ама нали Пешката се разболя, та съм затворник вкъщи.