Децата ми са с разлика помежду си от 9 години. Всеки си мисли, че щом едното дете е вече тъй да се каже голямо, по-лесно се гледат и едва ли не си имаш помощник. В действителност обаче положението е много по-различно...
Явно понеже голямата ми дъщеря беше свикнала през годините да бъде център на внимание в семейството, тъй като беше единствено дете, доста трудно прие появата на нов член. А може би голяма роля има и факта, че появата на второто дете съвпадна с периода на навлизането й в пубертета? Със сигурност и това е оказало своето влияние. Голямото дете вече има съвсем различни интереси.
Не зная, но истината е, че двете деца никак не се разбират. По-точно голямата възприема малката като едва ли не някаква досадна пречка, която въпрепятства спокойното й седене на компютъра, чатенето с приятели и изобщо вършенето на всякакви тийнейджърски неща. В повечето случаи реагира с огромна досада на молбите на малкото да поиграят. А то си я търси, все пак са деца и двете...
Много ми е болно, че са в подобни взаимоотношения. Пробвах с разговори, но ефект няма никакъв. Не мога, а не смятам и за редно, да освободя голямата от присъствието на малката. Тя най-много се дразни, че примерно като се върнем от работа, се налага да се занимава с нея, докато ние приготвяме вечерята и сме заети с всякакви домакински задължения. Иска й се, ако може да си седи в своята стая необезпокоявана от никого. Доколкото можем уважаваме тийнейджърските й нужди, но сме на мнение, че всеки член на семейството трябва да съобразява и с останалите членове и с техните потребности. Често, почти ежедневно, имаме разправии все по едни и същи въпроси.
Ще пиша още, но утре.
Въпроса ми е към родителите на деца с подобна голяма разлика - как е положението при вас? Как се справяте вие? Някакви идеи?