Ние сме на 3м. и проблемът ми започна още със самото раждане и престоят ни в болницата.За едната бройка щях да се запуша,защото нямаше кой да ти каже защо малкият не ще да суче.Аз се опитвам да го накърмя,той пищи,а сестрите само ми се караха защо плаче бебето.И за да има мир вкъщи почна да яде АМ.Най накрая се прибрахме вкъщи и се консултирахме с една акушерка и се оказа,че зърната ми са почти скрити и той неможе да го захване-взех си силиконови накрайници и нещата тръгнаха.Но при прегледа при личния лекар се оказа,че червата му къркорят от глад,просто кърмата ми явно не му е достигала,въпреки че сучеше по 40-50мин.Затова редувахме кърма и АМ.До края на Януари през 3-4часа изцеждах м/у 50 и 100мл.кърма,а от тогава до сега едното,че изцеждам от 2 до 3 пъти на ден по 30мл.МАКС.Едва стига за едно пълноценно ядене,но и с кърменето никакви ни няма.Като искам да го сложа на гърда почва една истерия,едни писъци едно давене и аз се отказвам.Пробвах различни пози-вършат работа за един два пъти и край.Сега докато го храня с АМ му давам и гърда,но се усеща,защото едва пуска и веднага я плюе.Вече незнам какво да правя,скоро имам чувство,че съвсем ще спре,а искам да го кърмя!
Имали смисъл при толкова малко кърма или по-добре е да го отбия и да взимам препарати за окончателно спиране на кърмата?
Моля ви,дайте ми съвет!