кога ще го дават, не го виждам в програмата на БНТ?
- Публикувана: 19 фев. 2012, 20:20 ч.
- Последно мнение: 24 фев. 2012, 12:30 ч.
Тръгва "На всеки километър"
Кой кога ще дават?
кога ще го дават, не го виждам в програмата на БНТ?
...
Пък само с какви очи гледах Данаиловия син
Пък само с какви очи гледах Данаиловия син
Изобщо не се сещам.... 
С тази реплика завършва тв. адаптацията „Зех, тъ Радке, зех тъ”, където въпросната Радка се венчаваше за ... „туй не е ли Стефчо, Данаиловия син/момче". Онзи ден гледах по History документален филм за югославското кино през 60-те и 70-те години. Най-голям успех имат т.нар. партизански филми, като най-легендарният от тях е "Битката при Неретва", нещо като нашия "На всеки километър". Филмите имат голям успех и всички ги обичат не заради идеологическата им страна, а заради екшъна, динамиката, добрите гонят лошите, лошите гонят добрите, някоя любовна история за цвят и т.н. Сравниха ги с каубойските филми. Та в крайна сметка то си е точно така. Приемете Серго за индианец, а Велински за каубой и всичко си е наред. 
Иначе аз не бих го гледала, разбира се. Въобще не ме вълнува. Гледала съм и съм се вълнувала като съм била на 10.
Иначе аз не бих го гледала, разбира се. Въобще не ме вълнува. Гледала съм и съм се вълнувала като съм била на 10.
Обаче при филми като "На всеки километър" съвсем сериозно стои въпросът кои са добрите и кои лошите. Не сме длъжни да са съгласяваме със становището на БКП, нали? Всъщност някой помни ли, че този филм е посветен на нея?
Освен това той като филм е извънредно наивен. За екшън никой не е мислил тогава. Важното е било да се обработва масовото съзнание. Някой помни ли, че в онези години постоянно ни показваха всякакви партизански филми? Ами тези за великата отечествена и за ВОСР? Останалите филми бяха малко в сравнение с тези 3вида. А тези 3вида ни бяха втръснали до козирката! Аман, аман, аман!
Онзи ден гледах по History документален филм за югославското кино през 60-те и 70-те години. Най-голям успех имат т.нар. партизански филми, като най-легендарният от тях е "Битката при Неретва", нещо като нашия "На всеки километър". Филмите имат голям успех и всички ги обичат не заради идеологическата им страна, а заради екшъна, динамиката, добрите гонят лошите, лошите гонят добрите, някоя любовна история за цвят и т.н. Сравниха ги с каубойските филми. Та в крайна сметка то си е точно така. Приемете Серго за индианец, а Велински за каубой и всичко си е наред.
Иначе аз не бих го гледала, разбира се. Въобще не ме вълнува. Гледала съм и съм се вълнувала като съм била на 10.
Иначе аз не бих го гледала, разбира се. Въобще не ме вълнува. Гледала съм и съм се вълнувала като съм била на 10.
Обаче при филми като "На всеки километър" съвсем сериозно стои въпросът кои са добрите и кои лошите. Не сме длъжни да са съгласяваме със становището на БКП, нали? Всъщност някой помни ли, че този филм е посветен на нея?
Освен това той като филм е извънредно наивен. За екшън никой не е мислил тогава. Важното е било да се обработва масовото съзнание. Някой помни ли, че в онези години постоянно ни показваха всякакви партизански филми? Ами тези за великата отечествена и за ВОСР? Останалите филми бяха малко в сравнение с тези 3вида. А тези 3вида ни бяха втръснали до козирката! Аман, аман, аман!
Ама и досега децата в детската градина така ги учат.И в "Тютюн" Ирина и Морев не са били за повечето хора отрицателни герои.
Друг е въпросът, че наистина Километрите са заснети доста манипулативно.
Четвъртият вид - чешки сериали за професии разни & битови. Но ми бяха симпатични, и то много. Не съм ги гледала отдавна обаче, де да знам, може сега да се разочаровам. А и нашенские не бяха само за партизани, слава богу.
Не те знам кой набор си, но аз си спомням и Студио Х (крими и екшъни, най-вече американски), и рубриката "Десета муза" (откога не е имало читаво еврокино по ТВ-тата, а?), а любима ми беше "Пожелахте да видите" с представяния на актьори като Жерар Филип, Жан Маре, Фернандел и пр. Ако направим анкета какъв ще бъде процентът на помнещите ги. Липсва ми европейското кино - и новото, и класиката (не че няма откъде да се намерят да се гледат, но е пак "незаконно").
Това малко като лирическо отклонение.
Трещерица
Бих гледала от километрите сериите "Циганката" заради Пепа Николова и "Хищникът" заради Богомил Симеонов (също солидно позабравен). Другото - вече не!
Филмът е част, от българското кино добро или лошо.
Факт е ,че когато го излъчваха за първи път улиците опустяваха -
дали защото нямаше друга алтернатива или по други причини,но и от този филм
тръгна актьорската кариера на Ст. Данаилов.
Нека се излъчват български филми - те имат своята аудитория,особено българите
живеещи в чужбина.
Факт е ,че когато го излъчваха за първи път улиците опустяваха -
дали защото нямаше друга алтернатива или по други причини,но и от този филм
тръгна актьорската кариера на Ст. Данаилов.
Нека се излъчват български филми - те имат своята аудитория,особено българите
живеещи в чужбина.
Останалите филми бяха малко в сравнение с тези 3вида. А тези 3вида ни бяха втръснали до козирката! Аман, аман, аман!
Четвъртият вид - чешки сериали за професии разни & битови. Но ми бяха симпатични, и то много. Не съм ги гледала отдавна обаче, де да знам, може сега да се разочаровам. А и нашенские не бяха само за партизани, слава богу.
Не те знам кой набор си, но аз си спомням и Студио Х (крими и екшъни, най-вече американски), и рубриката "Десета муза" (откога не е имало читаво еврокино по ТВ-тата, а?), а любима ми беше "Пожелахте да видите" с представяния на актьори като Жерар Филип, Жан Маре, Фернандел и пр. Ако направим анкета какъв ще бъде процентът на помнещите ги. Липсва ми европейското кино - и новото, и класиката (не че няма откъде да се намерят да се гледат, но е пак "незаконно").
[/quote]
Аз наблегнах на това, кои филми преобладаваха. Иначе пускаха и чешки, и полски, и унгарски и от ГДР(от ФРГ никога!). От западните пускаха италиански, френски, английски, американски, но това не беше толкова често, колкото често пускаха споменатите от мен по-нагоре филми. Обаче тези западни филми в преобладаващата си част бяха на много високо ниво! Сега пък ни заринаха предимно с американски боклук.
Как да забравим "Богат беден", "Аз Клавдий", "Семейство Палисър", "Семейство Форсайтови"? Последния помня кога го показваха. Нашите го гледаха. Но останалите ги гледах и аз и ми направиха особено силно впечатление. Първият филм от ФРГ, който се появи през 1987г. беше "Наследството на Гулденбург".
"Студио Х" го помня добре-появи се през 1979г. Веднъж седмично в събота срещу неделя, а после петък срещу събота пускаха криминален филм или криминален телевизионен театър. В такъв телевизионен театър гледахме режисьорския дебют на Георги Черкелов. Нека да припомним какъв ден беше петък-руски ден! Още от 17ч. започваха със съветска програма-филми, новини и всякакви други предавания до късно през нощта. От 21ч. всеки петък излъчваха пряко по първа програма централната емисия "Время". Ех, минало незабравимо! По-младите нищо не знаят....
"Десета муза" се появи през 80-те. и беше веднъж седмично по втора програма. Мисля, че денят беше четвъртък.
Иначе си заслужава да гледаме понякога от нашите филми-шедьоври и да си припомняме нашите велики актьори. Но "На всеки километър не е сред шедьоврите".
Единственото положително, което намирам в него е многообразието от участващи актьори. Доста от тях вече са добре забравени. Някой сега спомня ли си за Асен Миланов, Любомир Кабакчиев, Стефан Гецов, Сотир Майноловски, Коста Карагеоргиев, Ванча Дойчева, Лео Комфорти? Там участват и ГЕЦ, Григор Вачков, Петър Слабаков и още много други от голяма величина.
Но "На всеки километър не е сред шедьоврите".
Дори да е така, заради актьорите си заслужава да бъде видян.
Защо не направят и повторения от Телевизионен театър!
Но "На всеки километър не е сред шедьоврите".
Дори да е така, заради актьорите си заслужава да бъде видян.
Защо не направят и повторения от Телевизионен театър!
Би било добре. Но въпросът е каква е политиката на телевизията. Веднъж запитах моя позната, която работи там защо не пускат понякога стари музикални програми. А тя ми отговори, че за това имало MTV! Питах я и кому е необходимо телевизията да върви в малките часове. Излишно харчене на пари и излишно повтаряне на посредствени предавания. И допълних, че от такова съкращение на разходите около нея ще могат да се намерят пари за нови и качествени филми. А тя ми отговори, че не можело така-телевизията да бъде спряна в някои часове от денонощието! Направо онемях....Някога телевизията спираше 22,30ч.! И отидохме директно в другата крайност-безсмислено непрекъснато излъчване. Даже и през деня в ранните обедни часове беше спряна. А през лятото заради профилактика и ремонти изобщо нямаше сутрешна програма.
