Утре е Задушница

Шани, а ти успя ли да прочетеш цялата възникнала дискусия, за да си така категорична?

  и аз така...
За мен уважението към паметта им е по- важна от това да се показвам пред другите, какво съм приготвила, раздала, ревЪ ли и т.н- с една дума показност!

да, видях ти автоцензурата, мерси.
Не смятам, че е уместно повече да се спори или излагат тези по този въпрос.

Мир за душите на починалите ни близки! 

Първо - светла им памет и мир на душите на починалите ни близки и обичани хора!

Аз днес няма да мога да отида на гробища и т.н.
Не мисля обаче, че това е най-важното.
Не мисля и че трябва да почитаме близките си само няколко пъти в годината - на Задушниците и другите дати...

Всеки човек е бил различен и уникален... Няма как едни и същи неща да са валидни за всички...
Баща ми например, обичаше да свири на акордеон. Синът ми /на 6г/ днес /без да знае точно какъв ден е/ поиска да извадим акордеона на дядо му /който той нямаше щастието да познава лично, защото се роди след смъртта му/ и да посвирим на него /да подрънкаме по-скоро, защото не можем да свирим, но и това не е важно/...
И мисля, че като няколко часа свирим и говорим за дядо му, детето ми ще си създаде много по-добър спомен за дядо си, отколкото ако го заведа на гробищата ...
Знам, че и баща ми ще се радва много повече ако направим точно това...

Предпочитам да мисля за живота на близките си, а не толкова за смъртта им...

Не съм и раздавала нищо... Имам чувството, че черпя за смъртта на обичаните от мен хора...
Понякога правя и това, не го отричам като цяло, но някак ми е трудно да го приема..

Към авторката - затова ти казах, да направиш онова, което ти считаш за правилно и от което ти самата имаш нужда...

Отделно, понякога мисля, че тези Задушници и т.н. са измислени и създадени повече за живите, отколкото за мъртвите - за да си спомнят /защото не всички помнят/ близките си, за да станат по-добри, за да ги почетат по някакъв начин...

Паля и свещички /не задължително на точните дати, по едно или друго стечение на обстоятелствата не винаги имам тази възможност/...
Обаче си мисля, че най-важното е свещта за всички тях да гори в душата ни... и не само няколко дни в годината.

Да пренеса поста си от друга такава тема, че тук има повече движение:

Баща ми почина на 20.01. На 28.02 се падат 40 дни от смъртта. Тогава ще бъде и урнополагането. Какво мога да сложа заедно с урната и въобще какво се прави? Едва ли ще дойдат много хора, даже, честно - не очаквам никого във вторник, насред седмицата. Сигурно ще сме ние със съпруга ми и децата.
Не разбирам тези ритуали и не вярвам много в тях, но поне на този помен да направя това, което всички правят.
Приятелки ми казаха, че на първата Задушница след смъртта на близък(която в случая е днес), не се ходи на гробища, пък и като урната още не е положена, няма и къде да отидем. Най-странното за мен, невярваща в тези неща е, че тази сутрин преди да се събудя, сънувах баща ми... Ритуалът по прощаването с него беше граждански, той не беше вярващ и изобщо не се съобразяваше с църковни ритуали за каквото и да било. И все пак ще запаля свещичка за татко у дома днес.

Да ви кажа,учудих се днес!Току що се връщам от гробищата.Очаквах да няма хора,заради лошото време,а то беше панаир. Дори имаше и полиция,за да регулира движението.

Интересна тема. Половината коментари са изтрити.

Иначе съм съгласна с това:

Даже не знаех кога е задушница, никога не съм правила нищо по въпроса. Близките ми винаги ще бъдат живи в спомените ми, почитам ги в мислите и сънищата си. Все им е тая къде ще отида и какво ще изям. Все пак това на гробищата не са те, а просто изгнили ковчези с кокали вътре. Самите хора живеят в мен.

Сънувах много близък починал човек днес. Какво ли може да означава?

Има тема за това: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=469264.645

Иначе  - не знам, зависи как си го сънувала, казал ли е нещо, направил ли е нещо...
Просто сте се срещнали може би...