- Публикувана: 6 фев. 2012, 16:48 ч.
- Последно мнение: 11 фев. 2012, 21:40 ч.
Какъв тип съпруга сте?
аз затова писах, че е добра за масова програма. Монтесори няма как да е масова, тя е измислена да не е масова. 
Монтесори е измислена за всеки, който пожелае. Пак казвам, че винаги съм била от хората, дълбоко против цялата дивотия с ранното детско развитие и прочее "модерни и ненужни неща". Изходната ми позиция беше като тази на Анадриел. Докато не видях метода на практика и това, което прави с и за децата. Идеята не е какво научават, а какви неща (качества, фина и груба моторика и т.н.) развиват, научавайки ги. После успешно ги прилагат по-нататък в различ(ни области. Със сигурност Монтесори и сродните изключително повишават обучителния капацитет на децата, колкото и да не ми е приятно да го призная. Това обаче няма как да знаеш, ако нямаш личен опит. Четенето не стига, трябва да видиш как нещата се случват пред очите ти.
Относно майките, които водят децата си по курсове и прочее, за да се чувстват добре, постарали се и осъществени, та и за да имат с какво да се похвалят на други майки-квачки ... ами, това съм го чела във форума, основно от привърженици на идеята, че децата могат и трябва да се "изгледат между другото", без от това да се прави голям цирк. В реалността виждам основно майки, които съзнават колко са се повишили очакванията към децата и се опитват да ги подготвят за това. Не ми харесва, предпочитах детето ми да се научи да чете в училище, например. Но стандартите вече са други и за това формиращото обучение започва рано, много рано.
Мен пък новата тенденция отдадеността и вниманието към детето да се приемат за екзотика ме кара да недоумявам. Бебешкото плуване и Монтесори да се приемат за - без извинение - изгъзици може да се случи основно при хора, които просто не познават методите от личен опит и не са виждали пред очите си ползите от тях. Мотнесори няма нищо общо с обучението в битови дейности.
Нямаше (и все още няма) по-голям противник на т.нар. "ранно детско развитие" от мен. Струва ми се дебилиада децата да тръгват на училище научени да четат, отчасти да пишат, да смятат, с един говорим чужд език вече ... за какво им е първи клас тогава?!? Че и втори. Обачеее... това са реалностите. И изискванията. И ако не се понапрегнеш малко, детето просто започва с такъв неравен старт, че жал да ти стане. То самото не се чувства добре. Видях не един и два такива трагични примери, плюх си на убежденията и научих моето хлапе да чете и на разни геометрични трикчета, преди да проговори като хората (достави ми адско удоволствие). Това е положението, какво да направя, да го пратя в гората?!
Децата на тези, които са направили кариера, грижили са се за себе си, не са се оляли през бременността и са успели да си пуснат егото във ваканция, докато поотрасне хлапето, имат шанса да бъдат обгрижени и формирани по завиден начин. Разликата много се набива в очи, не мога да не го призная. Човек може и да "изгледа" децата си "между другото", понеже няма неизгледани деца, ама ... Въпрос на избор са тези неща, всеки си знае за себе си.
И най-сетне по темата: аз съм съпруга, много омъжена за съпруга си. Не смятам, че този факт е в ущърб на индивидуалността ми, както е популярно да се смята напоследък. Да си добре придружен в живота ти дава възможност да се разгърнеш в много други области, така се получи и при мен. Детето получава много внимание, но когато става дума за спалнята, на нея спим мъжът ми и аз, детето си е в своята стая. Това, мисля, е една от индикациите кой за коко е омъжен. НЕ мога да съм омъжена за детето си, това е ... нездраво. Аз съм му майка, не жена и той трябва да схване разликата. ИМа хилряди теми тук за мъже, които не са я схванали и мама е единствената звезда на небосклона
Нямаше (и все още няма) по-голям противник на т.нар. "ранно детско развитие" от мен. Струва ми се дебилиада децата да тръгват на училище научени да четат, отчасти да пишат, да смятат, с един говорим чужд език вече ... за какво им е първи клас тогава?!? Че и втори. Обачеее... това са реалностите. И изискванията. И ако не се понапрегнеш малко, детето просто започва с такъв неравен старт, че жал да ти стане. То самото не се чувства добре. Видях не един и два такива трагични примери, плюх си на убежденията и научих моето хлапе да чете и на разни геометрични трикчета, преди да проговори като хората (достави ми адско удоволствие). Това е положението, какво да направя, да го пратя в гората?!
Децата на тези, които са направили кариера, грижили са се за себе си, не са се оляли през бременността и са успели да си пуснат егото във ваканция, докато поотрасне хлапето, имат шанса да бъдат обгрижени и формирани по завиден начин. Разликата много се набива в очи, не мога да не го призная. Човек може и да "изгледа" децата си "между другото", понеже няма неизгледани деца, ама ... Въпрос на избор са тези неща, всеки си знае за себе си.
И най-сетне по темата: аз съм съпруга, много омъжена за съпруга си. Не смятам, че този факт е в ущърб на индивидуалността ми, както е популярно да се смята напоследък. Да си добре придружен в живота ти дава възможност да се разгърнеш в много други области, така се получи и при мен. Детето получава много внимание, но когато става дума за спалнята, на нея спим мъжът ми и аз, детето си е в своята стая. Това, мисля, е една от индикациите кой за коко е омъжен. НЕ мога да съм омъжена за детето си, това е ... нездраво. Аз съм му майка, не жена и той трябва да схване разликата. ИМа хилряди теми тук за мъже, които не са я схванали и мама е единствената звезда на небосклона
Ох, Taraa 
, това аз го научих по трудния начин, иначе и аз бях тръгнала по системата "между другото", понеже бях чела, че другото са глупости. После видях разликата и реших, че синът ми заслужава шанс за добър старт, пък после каквото направи от това - вече си е негова работа.
Което не ме прави омъжена за него, де, просто ангажирана с него. Но не съм го питала дали иска да се ражда, дължа му внимание и възможности.
, това аз го научих по трудния начин, иначе и аз бях тръгнала по системата "между другото", понеже бях чела, че другото са глупости. После видях разликата и реших, че синът ми заслужава шанс за добър старт, пък после каквото направи от това - вече си е негова работа. Което не ме прави омъжена за него, де, просто ангажирана с него. Но не съм го питала дали иска да се ражда, дължа му внимание и възможности.
Ох, Taraa , това аз го научих по трудния начин, иначе и аз бях тръгнала по системата "между другото", понеже бях чела, че другото са глупости. После видях разликата и реших, че синът ми заслужава шанс за добър старт, пък после каквото направи от това - вече си е негова работа.
Което не ме прави омъжена за него, де, просто ангажирана с него. Но не съм го питала дали иска да се ражда, дължа му внимание и възможности.
, това аз го научих по трудния начин, иначе и аз бях тръгнала по системата "между другото", понеже бях чела, че другото са глупости. После видях разликата и реших, че синът ми заслужава шанс за добър старт, пък после каквото направи от това - вече си е негова работа. Което не ме прави омъжена за него, де, просто ангажирана с него. Но не съм го питала дали иска да се ражда, дължа му внимание и възможности.
Аз още от преди да започнем с бебправенето знаех какво искам за детето ни, защото бивайки в такава среда, работейки с деца и учейки хиляди сходни неща (сменях специалността си 3 пъти
) виждах колко различни са децата ,на които качествено се е обръщало повече внимание. Не говоря за цялото внимание и то по цял ден ,а качественото и постоянното.
По същия начин детето ни е много обгрижвано (ходи на ДГ само за 2 дни полудневна -Монтесори) ,спи в собствена стая от раждането си, има цялото ми време през деня , защото е нейно право в най-важните й години (поне до 7) да е в домашна среда и да има онова детство ,което повечето деца искат да са имали като поотраснат.
По-добрият старт за мен не е само скъпата ДГ ,повече държа на какво ще я научим ние,а не прехвърлям тези си отговорности на случайно делегирани лица.
Засега виждам добрите резултати -Дай Боже любознателността й да е все така изявена.
Но съм съпруга на мъжа си и много ревностно си защитавам личното пространство, семейната ни спалня е само наша, вечерите са само наши ,а покрай тези ми две любими същества успявам да вмъкна време и за себе си.
По равно от трите май ще е моя отговор
Момичета, за да може едно дете да чете и да пише, всъщност преди това е развило доста качества и определено фината му моторика работи добре. Не могат така да се противопоставят нещата.
Вкъщи можеш да работиш в тази посока от най-ранна възраст. дори хващането на малки парчета храна от шествмесечното бебе е път към доброто боравене с ножица, молив, химикалка. Просто при някои деца тези неща се случват по-рано, това не означава винаги ненавремен напън за интелектуаизиране на детето.
Вкъщи можеш да работиш в тази посока от най-ранна възраст. дори хващането на малки парчета храна от шествмесечното бебе е път към доброто боравене с ножица, молив, химикалка. Просто при някои деца тези неща се случват по-рано, това не означава винаги ненавремен напън за интелектуаизиране на детето.
за мен няма проблем, защото аз тези неща съм ги правила вкъщи още от раждането на децата, затова казах, че не е някакво чудо невиждано. Просто трябва да се работи постоянно и родителят/бабата да е образован или с добра обща култура и да му идва да се занимава с детето. Освен, ако не решим, че съм някъв гениален родител с гениални деца. Права е Валери.
за мен няма проблем, защото аз тези неща съм ги правила вкъщи още от раждането на децата, затова казах, че не е някакво чудо невиждано. Просто трябва да се работи постоянно и родителят/бабата да е образован или с добра обща култура и да му идва да се занимава с детето. Освен, ако не решим, че съм някъв гениален родител с гениални деца. Права е Валери.
Просто сме избрали като семейство да сме далече от калъпа -или работим постоянно и не знаем в коя група е детето ни ,или сме изцяло у дома и децата са обгрижени ,но нямаме личен доход...
за мен няма проблем, защото аз тези неща съм ги правила вкъщи още от раждането на децата, затова казах, че не е някакво чудо невиждано. Просто трябва да се работи постоянно и родителят/бабата да е образован или с добра обща култура и да му идва да се занимава с детето. Освен, ако не решим, че съм някъв гениален родител с гениални деца. Права е Валери.
Какви ти гениални деца! Аз ужасно не исках да се вкарвам в кръга с интелектуалните играчки, развиващите игри и прочее, понеже бях много, ама много, ама много предубедена. И после светът ми смачка представите за отглеждане на деца, които помнех от моето собствено детство. изискванията и очакванията към децата са се повишили зловещо. За да покрие хлапето стандартите за първи клас на всяко нормално европейско училище, трябва на практика да го подхващам от люлката. Всичко е свързано - дсвигателно развитие, интелектуално, малки стъпки от едното към другото, първо се смеех, после видях какво могат двегодишните и стана безпощадно ясно, че ако и моят син не го може, проста няма как да се впише. С активни занимания настигна и задмина. Това е положението. Мога да протестирам и да иронизирам, но това ще е за сметка на детето.
Но, за да не съм не по темата, наскоро мой приятел ми разказа за отношенията между жена му и сина му и каза, че се чувства дребно водорасло в океана на тяхната майчино-синовна любов. И добави, че хората казат като шега, но всъщност е философска мисъл, че една жена среща съсъвшения мъж, когато го роди. (Всичко това беше казано без горчивина, обида или каквото и да било, просто констатираше човекът, при това с възхищение пред мистерията на връзката майка-син). Предполагам, че този разказ описва явлението "съпруга, омъжена за детето". Тя е топ-специалист в областта си, но ангажираността с работата е друг клас явление, няма общо с подреждането на семейните приоритети.
да, така е, иска се известна далновидност. В интерес на истината, когато се роддиха моите, и през ум не ми е минавало какви ще са изискванията към тях, а само исках да ги науча и да им помогна да се развият, доколкото им позволяват способностите. Доста от познатите ни ме смятаха за леко откачена, "твърде отдадена", какво разбирало едно бебе като му говоря за птичките и дърветата, какво толкова важно имало в това да вкарва едно кубче в прозрачна и непрозначна кофичка..., така и не разбраха какво и защо правя.
Работа се иска с децата, работа, а не броене на мухите по тавана и гледане на турски сериали.
Работа се иска с децата, работа, а не броене на мухите по тавана и гледане на турски сериали.
Много ясно, че знанията на дете, получаващо ги в група от пет деца ще са повече от тези, на това получаващо ги в група от 35 за едно и също време. Ако не беше така, бих се притеснила.
Ако се търсят само резултати, обаче, защо не се заложи на домашното обучение? То е с по-добри резултати от Монтесори, или поне аз не знам за 15 годишни, обучени по системата в детска градина и след това училище, изучаващи право. Е, вярно има своите недостатъци, но какво от това. Детето ще има УАУ резултати!
Ами, ако прилагам у дома системата на Глен Доман, примерно? Само, защото не споделям Монтесори вижданията и намирам за съвършена глупост курсовете по английски за 8 месечни, гледам детето си между другото? Аз пък винаги съм откривала подобните майки около себе си за съвършени мързели. Нямам друго обяснение за това как ще се прехласнеш по някой, който пее Инци Уинци на 10 месечното ти бебе, и ще го намираш за нещо полезно, което в същото време не можеш сам да свършиш у дома.
Някой си предполага, че Монтесори не се харесва заради цената. Ами аз дори не знам доколко Монтесори е Монтесори в България, и не ме интересува, защото не възнамерявам да пускам детето си на детска градина. Моите наблюдения към обучени по съответната система идват от Лондон и Берлин, а ужаса ми към системата най-вече от адаптацията. Защото колкото и да му се иска на някой, светът не е кацнал на правилата на Мария Монтесори.
Всяка системата има нещо хубаво в себе си, нещо което може да се приложи, и да бъде полезно за детето. Ако имаше една-единствена вълшебна, то всички щяха да работят по нея.
Между другото в първи клас никак не съм се учила да чета. Можех го от няколко години. И не само четенето. И представя ли си някой - никога не съм ходила на детската градина! Мама, жива и здрава да ми е, голяма скица е - сама ме научи. Голям майтап.
Ако се търсят само резултати, обаче, защо не се заложи на домашното обучение? То е с по-добри резултати от Монтесори, или поне аз не знам за 15 годишни, обучени по системата в детска градина и след това училище, изучаващи право. Е, вярно има своите недостатъци, но какво от това. Детето ще има УАУ резултати!
Ами, ако прилагам у дома системата на Глен Доман, примерно? Само, защото не споделям Монтесори вижданията и намирам за съвършена глупост курсовете по английски за 8 месечни, гледам детето си между другото? Аз пък винаги съм откривала подобните майки около себе си за съвършени мързели. Нямам друго обяснение за това как ще се прехласнеш по някой, който пее Инци Уинци на 10 месечното ти бебе, и ще го намираш за нещо полезно, което в същото време не можеш сам да свършиш у дома.
Някой си предполага, че Монтесори не се харесва заради цената. Ами аз дори не знам доколко Монтесори е Монтесори в България, и не ме интересува, защото не възнамерявам да пускам детето си на детска градина. Моите наблюдения към обучени по съответната система идват от Лондон и Берлин, а ужаса ми към системата най-вече от адаптацията. Защото колкото и да му се иска на някой, светът не е кацнал на правилата на Мария Монтесори.
Всяка системата има нещо хубаво в себе си, нещо което може да се приложи, и да бъде полезно за детето. Ако имаше една-единствена вълшебна, то всички щяха да работят по нея.
Между другото в първи клас никак не съм се учила да чета. Можех го от няколко години. И не само четенето. И представя ли си някой - никога не съм ходила на детската градина! Мама, жива и здрава да ми е, голяма скица е - сама ме научи. Голям майтап.
То, покрай всичко излезе, че съм типът с децата. Може и от известна доза суета да е - децата са нещото, което съм сътворила и грижила най-много и най-отдадеено през живота си.
Щом съпругът го подкрепя ,жената има желание и воля да го прави всеки ден , дома и децата са най - облагодетелстваните от цялата ситуация,да не кажа и мъжа също:)
.