- Публикувана: 5 фев. 2012, 00:04 ч.
- Последно мнение: 1 март 2013, 02:21 ч.
Къде срещна МЪЖА/ЖЕНАТА?
Ако,трябва да съм честна си беше баш "бройка за една вечер"/още повече,че и двамата се оказа,че не сме били свободни към момента на запознанството 
/....ама,така звучи много неромантично.Но е факт,че човек не знае кога и как ще му излезе късмета.Сега,мога да кажа само,че нищо не е случайно в тоя живот....и понякога човек трябва да слуша повече сърцето си,отколкото мислите си и да не се съобразява с мнението на околните....И,само за информация-в момента имам трима невероятно чаровни,русокоси и зеленооки мъже вкъщи 
.
/....ама,така звучи много неромантично.Но е факт,че човек не знае кога и как ще му излезе късмета.Сега,мога да кажа само,че нищо не е случайно в тоя живот....и понякога човек трябва да слуша повече сърцето си,отколкото мислите си и да не се съобразява с мнението на околните....И,само за информация-в момента имам трима невероятно чаровни,русокоси и зеленооки мъже вкъщи . 
Абе никой ли не са го запознавали като мен, щото е на години (30) и му е време вече? Моята кръстница е ужасно нахален и досаден човек. И когато реши да ме запознава с приятел на синовете си, реших, че ще ми е по-лесно да отида да го видя това момче, отколкото да ѝ слушам дудненето всеки ден (живеех в едно село с нея тогава). Та видяхме се и на фона на селските ергени той ми се стори .... абе от моята кръвна група. След 3 години заточение на село и слушане на приказки за това кой как се напил, колко часа му летели гълъбите и за трактори и комбайни, да можеш да смениш 2 нормални приказки с някой беше благодат. Та уж имах планове, просто да си разнообразя скучния селски живот с него, пък то .... . В един момент се усетих, че или си спомням какво сме правели на предишната си среща, или чакам следващата. След 3 месеца живеехме заедно, след 4 години реших че искам да съм женена. И скоро ще станат 12 години.
Малко по-рано, но пак същите притеснения. С тази разлика, че запознанствата са от обвързани приятелки.