Включвам се, за да споделя колко ми е познато това с постоянните натяквания, че съм виновна аз. За каквото и да било. И онова чувство, което ме обзема, когато се чака някой/аз, естествено/ да вземе решение по някакъв важен въпрос. И алкохола, пит в изобилие, събота и неделя още от обяд...
И да, и мен ме е страх! Въпреки че не съм от страхливите и плахите по принцип. Но когато се намеси и алкохола, и се появи безпричинната и безпредметна агресия, основно е вербална, но това няма значение - агресията си е агресия. Тогава вече се стряскам. Мога да ти кажа какво ще направя аз преди да му кажа, че не желая да живеем заедно вече. Ще кажа на баща ми да има готовност да тръгне, даже по скоро да чака наблизо в колата. Ще си "залепя" мобилния за ръката, за мога да звънна и на полицията. И ще го направя в почивен ден, задължително по светло.
Даже си мисля, че е добре и да се "запася" с един приятел, за всеки случай.
И да, и мен ме е страх! Въпреки че не съм от страхливите и плахите по принцип. Но когато се намеси и алкохола, и се появи безпричинната и безпредметна агресия, основно е вербална, но това няма значение - агресията си е агресия. Тогава вече се стряскам. Мога да ти кажа какво ще направя аз преди да му кажа, че не желая да живеем заедно вече. Ще кажа на баща ми да има готовност да тръгне, даже по скоро да чака наблизо в колата. Ще си "залепя" мобилния за ръката, за мога да звънна и на полицията. И ще го направя в почивен ден, задължително по светло.
Даже си мисля, че е добре и да се "запася" с един приятел, за всеки случай.
Освен всичко това не отивай да живееш някъде сама!!! Поне в началото трябва да има някой при теб (за предпочитане да е силен мъж с оръжие, който да всява респект у въпросния ти "мъж"). Изнасяй се възможно най - бързо и на възможно по- сигурно за теб място, а другото не го мисли. Ще се справиш, повярвай в себе си - не си виновна за нищо и не си ти причината, а ти си просто удобната жертва на поредния "мъж"...
