Ще останем свързани до края на живота си

Говорих скоро с един мухльо, който тръби че не бил женен но живеел с една жена с дете. Ама викам, мой човек, то е същото. Аааа-вика- не е така. курви колкото щеш, няма за всяка да се женя я.

Мисълта ми тонка е че щом човекът не предизвиква желание за брак, определено не си заслужава.

Ако се появи ЧОВЕКЪТ, много лесно сама ще го поискаш и без да те убеждава.

Ахахаха, това ще да е причината. Мерси за безплатната консултация, позабавлявах се.  
И все пак, за протокола - с човека до мен съм от 10 години, имаме дете, и не го сменям за нищо на света. Нищо че не му позволявам да ми надене пръстен на ръката.

Извинявам се на останалите за отклонението от същността на темата.

Моят развод беше точно от описания приятелски тип. Преди да влезем при съдията, си разказвахме вицове, а след като всичко свърши, отидохме да го отпразнуваме с бира  Бяхме щастливи и двамата, очевидно наистина сме си били готови за раздяла.
Винаги ще имам най-добри чувства към този човек. Поддържахме и приятелски отношения години, след като се разделихме, докато той не се ожени отново и настоящата му половинка показа, че не й е приятно.
С вторият ми мъж не съм сигурна, че бих го приела толкова лесно, защото не смятам връзката ни за напълно изчерпана, но може да ми се наложи. Тогава ще докладвам пак дали е било приятелски и цивилизовано или с големите циркове и делби 

Още се опитвам да си представя брака. Развода - после.

Lizi, тъкмо мислех да те поздравя за предния ти пост, ама това..   
Наистина ли си на мнение, че докато ти си седяла дома да бършеш дупета, подове и тоалетни чинии, пък оня се е грижил само за банковите си сметки, всичко след това е редно да бъде по същия начин - бърсането си е твое и знапред , кинтите - негови? 

Може пък той да е бърсал дупета, подове и тоалетни чинии?

Познавам само една жена, която искрено искаше да си остане приятел с бившите си гаджета и бившия си съпруг, но така и не стана. След това се чувстваше много потресена и тъжна, защо въпросният човек не искал да си говори с нея и да пиели кафе от време на време като приятели? Дори сега не мога да и обясня защо не могат да бъдат приятели. За себе си смятам, че вероятно мога да се разведа цивилизовано, но "бившият" никога няма да ми бъде приятел. Нито ще искам да пия кафе с него.

Любимата ми песен на Сийл - направо  искам  да полетя 
http://www.youtube.com/watch?v=MH6JmwsRhS0&ob=av2e 

Всеки САМ избира как да живее живота си. Ако ти си избрала да бършеш дупета, подове и тоалетни чинии, значи това те устройва. Това не е по никакъв начин финансова заслуга за семейството- домашните и професионални задължения в едно нормално семейство на равностойни парньори би трябвало да се делят по равно. Друг е въпроса, че най-често по-мързеливите половинки лесно и бързо оправдават заслугите си с извършването на повседневните грижи за дома. Така им е изгодно. Така е най-лесно.
Не смятам за редно единия да се претрепва в изкарване на пари докато другия оправдава някакви права на семейно имущество с това че готви и включва перални. Трябва да има справедливост в разпределянето на работата, съответно тогава я има и в правата на натрупаното от семейството имущество. Аз винаги съм била глезена от мъжете си съпруга. На мен ми е давано много, понякога дори прекалено много за заслугите ми. Но в интерес на истината, първият ми съпруг успя да възпита у мен това чувство за справедливост, за което съм му безкрайно признателна, защото ме направи самостоятелна финансово и самодостатъчна. Искаш кола? Няма проблем. Колкото можеш да дадеш собствени средства, аз ще ти дам още толкова свои. Искаш да обновиш гардероба? Няма проблем. Купи си каквото пожелаеш със собствени средства, показваш ми касовите бележки и дрехите, и аз ти възстановявам всичко до стотинка колкото и да струва. Всичко даваше от себе си, но ако вижда че не си му легнал изцяло на гърба финансово. Съответно аз при развода би трябвало да съм абсолютна неблагодарница и мърла да имам каквито и да е претенции към имоти, за които той лично се е трепал изключително цял живот. В същото време и мен достатъчно издържал и глезил. Не става то с домашни задължения да се компенсират финансови заслуги. Няма такива истории в този живот. С ябълки не се компенсират нуждите от хляб. Това са две различни неща.

целият ти пост е доста  хард, само с това мога да се съглася

Целия пост е толкова абсурден, че съжалих, че се вързах да коментирам предния.

доколкото зная Лизет няма деца, та затова гиговори наедро за дупетата и справедливости. А ако има, вероятно ги е аутсорснала.

Има дъщеря, миналата година беше абитурентка, гледахме снимки на детето в темата за баловете. Сега сигурно е втора година в колеж.

И аз това помня 

От цялата тази тирада не разбрах само у вас кой е домакинствал и кой е "бърсал дупетата на децата", докато са били бебета? Ти или мъжа ти? Или пък ти си домакинствала, той ти е давал пари за тази работа? Или пък понеже и двамата сте били много заети да изкарвате пари да сте финансво независми, сте наели икономка и детегледачка? Защото в едно семейство дори при равни финансови условия, все някой трябва да работи така, че да взима децата от училище или детска градина или пък да гледа бебето, да чисти, глади и т.н. Обикновено тези задължения трудно се разпределят съвсем по-равно, така че все някой се пожертва. И тогава според теб това си е за негова сметка, да не е взимал децата в 17.00 ч. от училище, да не е готвил и т.н., щом другия си "скъсва задника от работа" и този може? Не твърдя, че жената трябва да прави тези неща, но все някой от съпрузите трябва, особено ако няма пари за детегледачка, докато другия се оправдава, че не може, защото има работа.

Нищо основано на принципите на справедливост не може да е абсурдно. Абсурдно е когато човек изнамира от девет кладенци вода за да оправдава собствена финансова несъстоятелност. Но най-често такива хора дори за аргументи нямат думи. То и няма какво да възразиш против неоспорими факти и елементарни житейски истини.
Моят сегашен съпруг също не е много съгласен с тази теза, но то е по причина на неговата безгранична доброта и щедрост, и готовност на саможертва в името на семейството. Той е готов да понесе абсолютно всичко на мъжките си плещи и без да му направи впечатление че цял живот е имал една мързелана до себе си, която не е внесла стотинка в семейния бюджет. Не, в крайна сметка животът внася своите вселенски закони на справедливост, и чувствата към такъв партньор неизбежно се устремяват някога към нулата. Не може да има вечно семейно щастие когато няма равноценен принос. Просто не може.