Паническо разтройство - част 8

  • 66 443
  • 736
  •   1
Отговори
# 705
  • Мнения: 0
tanch,мила и аз съм със болки в кръста и гърба от две седмици. Днес пък ми бяха подути краката и ръцете и още са.Не се шашкам, мисля че всичко е тревожност и оттам напрежение в мускулите. Мен наи ме тормози постоянната замаяност, особено като изляза от нас, не ме е страх, ама и не ми е комфортно, нямам настроение, питам се докога ли Thinking

# 706
  • Мнения: 1 497
tanch , споко , напълно те разбирам , както и всички тук в тази тема. Аз мисля , че писах по - назад как изпитвам някаква болезнена привързаност към съпруга ми . Преди да тръгнем на почивка оня ден аз вече си представях всякакви картини и какво ли не . Като тръгнахме вече толкова не ми пукаше ама седмиците преди това бяха ад. Тази седмица му се налага да ходи за 1 ден в командировка и аз вече съм във филми. До сега му надувах главата с глупости , а на него му стана неприятно. Това за нас са нормални притеснения , но за останалите не. И аз не се харесвам такава и отчаяно искам да се променя , но просто не знам как.

# 707
  • Мнения: 5 832
Днес вече започна да не ми пука какво ми е и ще мра ли. Поразмърдах се малко, мъча се да се разсейвам някак. Пия Оспамокс, понеже ме захапаха яйчниците и ми се появи бяло течение и резултатът е понижена телесна температура - едва я докарвам до 36.3. Предполагам се дължи на антибиотика. Днес имам напредък, ядох два пъти, но след хранене изпитвам дискомфорт в стомаха, все едно всеки момент ще повърна. Явно много съм се изплашила онзи ден като реших, че ще са бъбреците. Днес говорих с една приятелка по повод 7 годишното тъпкане с АД и в разговора установих, че никога не съм била на ендокринолог. Гледали са ми щитовидната, но само на ехограф и то преди 7 години, т.е. преди да ми започнат ПА. Чакам заплатата на мъжо тези дни и отивам да ме видят и да ми пуснат едни хормони. Може да ви звучи налудничаво, но се надявам да е щитовидната, понеже се лекува, а тези ПА май са доживотна мъка. Просто не намирам логично обяснение за тези атаки - не съм под напрежение, не работя, нямам проблеми или някакъв стрес, пия си лекарствата, а те са си там гадните ПА. Ако някоя от вас е запозната, много ще се радвам да сподели дали има някакъв симптом на заболяване на щитовидната, който да не е като симптомите на ПА. Четох доста, симптомите на ПР и щитовидната са досущ еднакви. Иска ми се да вярвам, че не е ПР, защото вече сериозно ми писна ежедневието ми да зависи от някакви си атаки. Обичам нещата да имат логично обяснение и тогава ги приемам, но ПА в момента са напълно нелогични и не са продиктувани от стрес или тревоги, което ме вбесява допълнително. Никога през живота ми не съм била такава кекава, болнава, мрънкаща, отчаяна и без желания и амбиции личност и не се понасям никак, а другите не ми е ясно как ме търпят. Като съм добре съм торпедо, ама кажа ли, че ще съм зле и по един месец лежа като някаква дърта баба и не смея да се изпикая дори, че да не получа ПА.

# 708
  • Мнения: 305
габриела, и ти ли си подута? Това има ли общо с тревожност  newsm78  И аз съм така от няколко дни.

# 709
  • Пловдив
  • Мнения: 680
tanch, не знам и аз вече колко много и до каква степен са свързани ПА и симптомите при проблеми с хормоните на щитовидната жлеза. Аз, когато си изследвах хормоните на щитовидната жлеза за първи път, просто за да не ми "изгърми" едно направление за ендокринолог, хормоните ми бяха извън норми и ме диагностицираха тогава с хипертиреоидизъм. Че и лекарства допълнителни ми изписаха по схема. Но аз тогава почти нямах ПА, бях си спокойна, водех си нормален живот без идиотските страхове, излизах си сама, стоях си сама..чувствах си се нормално. И съответно не взех лекарствата. Бях решила да си правя консултация и с друг ендокринолог, но така си и остана. Не ми се занимаваше при условие, че се чувствах добре.
Този път, когато се чувствах кошмарно зле първия месец и ме тресяха кризи по цял ден въпреки че се блъсках с успокоителни, защото при мен прагът на търпимост вече явно е на много ниско ниво, се хукнах първо на ендокринолог. Дори неврологът беше почти убеден, че съм в такова зле състояние именно заради щитовидната жлеза. А и аз си ги представях едниии...как като не съм взела преди 5г лечението сега вече колко късно е станало, как сама съм се закопала, та аз не можех да ходя сама, защото непрекъснато ми прилошаваше. И какво се оказа...този път хормоните ми в норма, на ехографа всичко ок. Ендокриноложката ми вика да се успокоя и да си водя съвсем нормален и щастлив живот. Да, ама не. Толкова бавно се подобрявам. Още ме е страх да стоя сама. Още не съм излизала сама. Просто ад. Такова нещо не ми се беше случвало. Преди 5г си имах ПА, пийвах си по едно успокоително, отминаваше бързичко и  си вършех всичко нормално. Дори навън да ме хване ПА не се плашех. Сега съм си направо като затворник вкъщи и зависима за всяко едно излизане.
Искаше ми се да те попитам как успяваш да изтърпиш симптомите на една тежка ПА без успокително? Мен толкова много ме плашат тия симптоми. И другото...как така ходите напред назад или из стаите при ПА? На мен така ми се стяга корема и какво ли още не, че хем едва стоя на едно място - спалнята, хем не мога да пообикалям дори напред назад, че да ги облекча тия кошмарни симптоми.   


# 710
  • Мнения: 5 832
Отдавна мисля за нещо и все не ми остава ред. Тук сме много, дали не можем да си направим нещо като група за подкрепа при ПА в скайп например. Така, когато някой има нужда от емоционална подкрепа при ПА, или просто да си поговори с някой, все ще намери някой на линия. За вас не знам, но аз обикновено не лягам преди 2-3. Давам си скайпа на всеки, който иска да си поговорим Wink
Seaa, трудно  WinkМнооого трудно, но си казах, че Ривотрил няма да взема. Не ходя по стаите, страх ме е да изляза до тоалетна дори а не падна, а е до спалнята ми точно. Тръмбовам из стаята, лягам, ставам, клякам, на леглото, на земята, надупена, свита... Максимум по 5 сек се задържам на място. И тогава имам чувството, че ще превъртя, че ще започна да повръщам неистово ( понеже мен в стомаха ме удрят ПА ). За моя изненада се оказа, че успешно заменям Ривотрила с Валидол, а и действа по-бързо. Слагам един под езика, когато вече не се трае и до максимум 3 мин започвам да усещам отпускане. А Ривотрила действа след 20- тата мин чак. И когато ПА приключи, понеже при мен са по няколко в цикъл и ме тресат по един час като ту отслабва, ту се засилва, когато вече ме отпусне нацяло, заспивам като труп, толкова изтощена се чувствам.

Последна редакция: пн, 30 апр 2012, 23:07 от tanch

# 711
  • Мнения: 0
bonni, да мила подута съм. Ръцете ми спаднаха, ама краката не. Абе, маи цялата се усещам подута.Мисля, че е от АД.Гледам да не се плаша, а да отдавам всичко на ПР.

# 712
  • Пловдив
  • Мнения: 680
tanch, много хубава е идеята ти за skype. Като начало може да ми изпратиш на лични твоя skype и аз ще те намеря и добавя. И дано да се включат и още от момичетата тук.
Обаче как описваш начина, по който си изкарваш кризите...при мен е същото. Нямам мира. В много от случаите аз започвам дори и да си събличам горните дрехи, защото имам чувството, че ще се сваря или ще се пръсна от горещина. Дори косата си не я понасям в тези моменти. Толкова съм неадекватна.

# 713
  • Мнения: 117
tanch не ти е лесно и на теб, пък и на другите тук. Но малко черен хумор да се разведриш - няма какво да се страхуваш, че ще умреш, защото тогава ще ти е все едно, другите да му мислят! Laughing Просто се отпусни и може и да понамалиш четенето на симптоми най-различни, защото когато човек чете се натоварва много и си приписва всички възможни симптоми. Аз съм забелязала, че колкото по-малко чета и примерно не съм вкъщи да чета, толкова по-добре се чувствам. Щом съм ангажирана с нещо друго , не се сещам за глупостите си. Стискам палци да си по-добре! Peace

Seaa при теб според мен нещата са доста по-труди за преодоляване не за друго, а просто защото си се изолирала. И ще са ти нужни много усилия, за да го преодолееш това нещо. Обаче се отпусни, не ги мисли тези симптоми, разведри се с нещо. Просто не те познавам достатъчно добре, за да ти дам по-конкретен съвет, но в момента си в омагьосан кръг. Само вкъщи, само лоши мисли и симптоми, аз да ти кажа се чувствам най-добре, когато не съм вкъщи. Или по-скоро не се сещам за проблемите си, а не че се чувствам най-добре, защото обичам да съм си вкъщи. А и детето ми ме отвява на друга страна и така разпускам. Хапчетата могат да подпомогнат нещата, но не могат да те накарат да спреш да мислиш само за това, точно обратното трябва да стане. Те като потушат симптомите, ти постепенно да спреш да мислиш за това. Wink  bouquet

gabriela1121 и аз имам от време на време страшно схващане на мускулите на гърба и ръцете и краката. Даже преди няколко седмици като се събудих бях толкова схваната, че едвам се движех. С мачкане всяка вечер, пастичка Алгезал и отпускащи хапчетата нервите след два дни бях много по-добре. Но аз си знам от какво е и не се впечатлявам. То това е и разковничето, да не обръщаме прекалено много внимание на симптомите, защото ги задълбочаваме. Stop

# 714
  • Мнения: 5 832
Бести, аз не съм хипохондрик в никакъв случай, за 7 години имам една кардиограма и един път кръв и урина. Просто не съм в БГ, не съм здравноосигурена тук, цените са космически и като ме чукна кръста се вкарах във филма да не са бъбреците, че знам какъв кошмар е. Иначе сега сефте ми се случи да чета за болести и няколко дни бях във филма. Последните 2 дни взех а се стягам. Нали знаеш - един симптом изчезва, друг се появява. Хубавото е, че не се изолирам като съм добре, обикалям като бясна, нямам прибиране. За да се затворя вкъщи, значи работата е сериозна. И мисля, че точно там е разковничето, понеже преди 4 години някъде се бях залостила вкъщи с месеци и стана трагично положението. Но ти го знаеш де, няма какво да ти обяснявам на теб Wink

# 715
  • Мнения: 0
Не знам дали ще ви е от полза това, което ще ви разкажа, но аз се оправих с тези истории. Преди може би 2-3 години започнах първоначално с тревога, впоследствие с някакви физически симптоми като главоболие, сърцебиене, сковаване на мускули на врата, ръце, лице. Тук изпускам през колко много лекари минах докато установих, че ми няма нищо. Всички ми казваха, че е нервно напрежение. Първоначално не повярвах, защото нямах сериозен проблем, освен ежедневните грижи и ядосвания, които има всеки нормален човек. В крайна сметка ми изписаха дианксит и ми казаха ако не помогне да отида за нещо по-силно. Пих няколко дни, но много ми се спеше от него, бях неадекватна в офиса и затова на своя глава изхвърлих хапчетата. Следващите месеци бяха пълен ад, постоянно мислех, че умирам, ставаше ми лошо навсякъде- по улици, в кафенета, у дома и т.н. Понеже работата ми е свързана с много пътувания в тези месеци постоянно си мислех, че ще катастрофирам, ще падне самолета и т.н., при положение, че нито ме е страх да летя, нито нищо. Впоследствие реших, че ще се оправя като споделям с други хора и при всеки пристъп звънях на близка приятелка да коментираме, писах във форуми и т.н. Към днешна дата мисля, че всичко, което направих тогава беше грешка. Първо- обикалянето на безброй лекари и постоянното самопоставяне на диагнози влоши нещата. Впоследствие коментарите с приятелката и с други такива само усилваха тревожността и ме притесняваха допълнително въпреки опитите на всички да ме успокоят. Оправих се така: започнах да пия ментов чай в промишлени количества и постоянно си повтарях, че много ми помага, въпреки че не е вярно. Категорично си казах, че повече няма да обсъждам този проблем с никого, нито да разсъждавам по него. Дори когато другите се усещаха какво става, аз им казвах нищо ми няма. Когато дойдеха кризи започвах моментално да си мисля за други неща, включително къде ще ходя на море, някакви щастливи момента или неща, за които мечтая. В началото беше адски трудно, не можех да си избия мислите за болести и проблеми, но нарочно си го налагах (почивки по Сейшелите съм премисляла 100 пъти Simple Smile Винаги в събота и неделя излизах, много повече от преди и търсех места, където не съм ходила, постоянно ангажирах мозъка си с някакви неща, дори и да нямаше кризи- как искам да променя апартамента, как да комбинирам дрехите си по някакъв нов интересен начин, помагах на приятели и така. Отне около 1 година цялото ми самолечение и беше наистина мъчително. Към днешна дата мога да кажа, че това е минало и дори ми става смешно като се сетя какви неща ми минаваха през акъла тогава. От две години насам съм имала само една лека криза след няколко седмици на ад в офиса, която пак третирах с ментов чай и преглед на целия гардероб. Не знам дали този метод може да помогне на всички, сигурно всеки има свой начин, но запомнете от мен, че постояното мислене/ обсъждане във форуми и приятели ви настанява лошите мисли трайно в акъла, по скоро трябва да мислите за нещо алтернативно, в което да влагате енергията и мислите си. Успех на всички

# 716
  • Мнения: 1 497
DenitsaV , благодаря ти , че сподели опита си Hug. Всеки си има начини да се справи , да. Ти си намерила своя , аз също постоянно се опитвам да си влияя на психиката , знам , че не е редно да мисля все лоши неща и т.н. Трудно е наистина да си повлияеш. Трябва много сила и воля. На мен например кое ми е помагало - ако видя , че наближава криза и ако има особено някой с мене започвам да се смея , да ръся смешки и т.н. и минава супер лесно. Никой не разбира за какво иде реч. Позитивното мислене е в основата на всичко. Лошото е , че аз постоянно мисля негативно. Иначе за форумите си права - аз забелязах , че при мен се задълбочи , когато работех в една фирма , в която по цял ден пишех по форуми и съответно там има само драми. После дойдоха и турските сериали , които са изпълнени с драми. После дълго време останах в нас без работа и това още повече ме довърши. Сега работя доста интензивна работа , но ми се иска да съм си в нас Laughing.

# 717
  • Мнения: 117
tanch разбирам те, аз в никакъв случай не искам да те изкарам хипохондрик. А и в чужбина със сигурност е доста по-трудно, но с много воля ще се справиш! Peace

DenitsaV
браво. Точно това е разковничето - да насочим адреналина, който ни прави проблемите в друга положителна насока. И много упоритост, защото това не става като с хапчето за няколко минути, нужни са много месеци, за да се преодолеят нещата. Whistling

# 718
  • Мнения: 14
И аз да се влюча при вас.През 2008 за пръв път ми се появи отвратното ПР.Цяла година го влачих без да знам какво е и вече преди да се стопя и да си ида от тоя свят луда и отслабнала като от Ашшвиц ми изписаха ципралекс.Пих го две години и всичко изчезна.Минаха се две години и съм си екстра.НИщо общо с тогавашното ми състояние.От време на време при много силни стресови ситуации мнооооого лека форма на ПА получавам,но не откачам толкова от страх,защото знам какво е това и знам че ще ми мина.Пийвам половинка атаракс и ми минава притеснението.
Аз бях доста зле,неможех и чаша с вода да вдигна да пийна защото и това ми докарваше ПА.Гледах ,но не виждах нищо,все едно нямах мозък,все едно беше сън около мен всичко.Надявам се тая идиотщина в този мащаб да не ми се случва никога повече но и дори да се случи ципралекса веднага се намесва и край.Имам приятели които също ги спаси ципралекса и са нови хора.А са били в тежки депресии.Таа това е за сега
Напоследък все лоши неща се случват около мен и малко настроението ми е сговнено,ама ще мине

# 719
  • Мнения: 117
При всеки е индивидуално. Аз съм пила Ципралекс и ми действаше доста зле, много силни главоболия имах и безсъние. Просто човек трябва да намери най-подходящото за него и след като всичко утихне, да го спре.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт