Паническо разтройство - част 8

Доста благодатна тема ще я следя с интерес, може да науча и аз нещо полезно от нея, имам чувството, че вече всеки втори страда от такива заболявания.

Май е точно така, щом мойто джи пи каза, че вече много млади са на мойто положение, но стресът и напрежението ни съсипват и ако ви прави впечатление ги удря уж по-силните. Точно тези, които изглеждат много силни пред хората, а всъщност те се напрягат и ядосват най-много и хоп всичко се преобръща изведнъж. Трябва ни спокойствие, но как да го постигнем ако някой знае - ще реши всичките ни проблеми!

Съвсем точно казано! Дори бившата ми вече работодателка, защото напуснах преди около 2 месеца понеже изведнъж се сринах след месеци на огромно психическо натоварване на работата, явно си мисли, че и извъртях номер или преувеличавам, или не знам си какво. И колкото и да и обяснявах по телефона, че съм много зле и имам нужда от време и спокойствие, за да се възстановя, тя си знае нейната - да съм ходила за едни подписи, които изобщо не са на дневен ред. Та аз все още не мога да изляза сама от къщи до магазина наблизо. И понеже имам да си вземам последните около 70-80лв, но няма как аз да отида, и се обадих по телефона да я попитам кога ще е удобно мъжът ми да мине да ми ги вземе. Е, на такова противно изнудване не бях попадала до сега. Отговори ми, че когато отида да се разпиша на едни протоколи, тогава ще ми даде парите. Направо се изумих. Толкова зле ми стана....Ще ми поставя такива условия точно в толкова труден за мен момент.

P.S. Въпросни протоколи на колеги, които не са имали възможност да се подпишат, когато трябва, съм подпосвала един куп. Казах и, че не е проблем...и тя много добре го знае това, някой колега да ме разпише. Е, не...трябвало аз да си ги подпиша.

Ами и аз като получих една криза, при която дори тичах в спешното на кардиолог, че не можех да дишам нормално - моите колеги дори не разбраха какво е станало. А всичко стана след една разправия в работата за уж някаква глупост, която обаче при мен отключи проблем. И те не можеха да повярват, че ми има нещо, защото аз явно външно изглеждам много силен човек, но какво ми е отвътре само аз си знам. Ами те затова в крайна сметка са тези теми, да се подкрепяме и споделяме с хора, които могат да ни разберат!

Да, поне тук си се разбираме за какво говорим и през какво ли не минаваме и се изправяме всеки ден, за да живеем прилично, а не само да съществуваме! 

И аз съм разбрала , че тези , които нямат този проблем няма как да ни разберат. Само ние си знаем какво е в душите ни. Знаете ли , аз по цял ден се бъзикам , смея се , постоянно се шегувам с колегите , пускам по някоя смешка и никой не е разбрал или поне така си мисля , че имам проблем някакъв. Сигурно от страни изглеждам много весела и непукист , само миналата година имах доста сриващ период , когато заради една нищо и никаква контролна цитонамазка аз изпаднах в параноя , че ми има нещо и 2 седмици ходех като луда из офиса и надувах главите на всички около мен с това. Накрая се оказа , че е първа група , но все пак представете си какво нищо и никакво нещо мен ме изкарва до такава степен извън релси , че нищо не можеше да ме успокои. После след мен една друга колежка си пусна въпросното изследване и си виках Боже тази жена не се ли притеснява от резултатите и такива работи понеже на мен ми обсебваше целия ден тази мисъл. Ето каква е разликата между болния и здравия мозък . Сещам се , че когато трябваше да си науча резултата стоях на 1 пейка в градинката до офиса и със сетни сили звънях по телефона , за да науча "лошата новина" и бях останала без дъх. Имах чувството , че умирам. Те пък ми я бяха загубили и докато ми я намерят изминаха още ден - два. През това време се бях отписала вече. Не се живее нормално в този страх , ако не е цитонамазката друго идва и така и така. Измислям си хиляди поводи да се притеснявам.Сега ще пътуваме , компанията , с която ще сме се кефят , чакат с нетърпение , а аз да не казвам какво ми е .
Мен най ме измъчват натрапливите мисли за нещо лошо , че предстои да се случи. Преди това беше притеснение , че някой върви след мен и т.н. Изобщо страхове много.

Ами то винаги ще се намери нещо, за което да се притесняваме и да го мислим. Стресът и напрежението са постоянни особено в големия град, в малките е някак по-спокойно чак им завиждам. Но пък аз съм свикнала с лудницата.

Elizabett аз точно като теб винаги съм била весела с колеги и приятели, смеем се и ако не споделя, никой не може да разбере, че имам някакъв проблем. С близки приятели съм споделила, но с колеги, които първо не знаят какво ми е и второ не са ми близки не коментирам. Иначе не ме е срам, не смятам, че имам вина, че съм перфекционист и искам всичко да е наред, а в този луд свят това е невъзможно. А пък, който иска да те разбере, ще го направи дори да не е напълно.

Да и аз съм на мнение, че които не го е изживял, си няма и наи малка идея, за какво иде реч. Seaa, и мен не ме разбираха на работа и мислеха, че се преструвам. Дори ме съкратиха, защото след 5 години безпроблемна работа, се оказа изведнъж, че не можело да се разчита на мен. Е....живи и здрави. Не ми се иска никои да страда от ПР, но се оказва, че целия свят в определен етап от живота си го получава.Така, че тези дето не ни разбират, дано и да не го разберат. Целувки и хубав ден

Момичета, тъкмо започнах да се пооправям, да поизлизам дори сама на близки разстояния и днес толкова зле ми беше следобед. То снощи се чувствах напрегната и имах разнообразни симптоми почти 2ч и половина, а си бях пила хапчетата. Изтърпях си ги, не им се вързах толкова.
Днес обаче както до обяд ми беше добре изядох една бисквита, че не ми се обядваше и изведнъж така силно ме заболя корема. Понеже болката не премина бързичко като ме налегна паниката с ужасното сърцебиене, премаляване, треперене и страхове до безкрай. На всичкото отгоре бях сама и щях да съм сама докъм 18ч. Тази мисъл съвсем ме побърка. Уж почнах разни дълбоки дишания, пробвах да се разсеям, но не стана. Започна да ме изкарва почти непрекъснато в тоалетната...ужас, съвсем се шашнах. Пих си хапчетата по-рано от обичайното и въпреки това цхак след около час започна да ми спада напрежението. Поуспоих се. Спря ми и ходенето до wc и почти напълно се успокоих. Нямаше и 2ч откакто си пих хапчетата и уж беше отминало и като ме присви коремът пак. Пак в тоалетната едно след друго. И такава криза ми се стовари пак. Просто кошмар. Не беше ми се случвало в този тежък вариант почти два месеца вече.  А и не знаех какво да правя при условие, че бях пила хапчетата преди два часа. Не можех да си намеря място. И страховете, мислите ми се стрелкаха толкова хаотично и скачах от един страх на друг. Толкова се бях обнадеждила, а сега се чувстам като парцал, толкова се скапах, и мисли, и настроение. От бисквитата ли беше, нещо чревно ли ме е хванало? Дали не е нещо лошо? 

Seaa хапчето само по себе си не може да ти помогне ако се напрягаш и мислиш кофти  неща. Знам го от личен опит, даже се напрягаш повече. Единствения начин да го преодолееш това нещо е да спреш да мислиш само за това и в кой момент ще ти стане лошо, защото го предизвикваш. Точно обратното- намери си някакво занимание, гледай някоя комедия или нещо друго, което ти е приятно и ще ти отвее мислите за хубави неща.
В такъв момент просто спри да мислиш за страхове, аз лично като получа някакъв симптом просто го приемам, че ще отмине след малко и наистина бързо се оправят нещата. Имало е случаи, в които съм се стряскала, но за малко и веднага след това съм се отпускала и нещата отминават. Знам, че е трудно за постигане, но точно това чувство за свръхконтрол ти предизвиква всички симптоми. Опитай да се отпуснеш и ще се почувстваш по-добре!

Това със страховете при мен беше много осезаемо , когато 2001 г. дядо ми получи инсулт и се наложи да го гледаме на легло. После се пооправи , но тогава , когато съобщиха новината за него бяхме двете с баба ми , на вратата се звънна и един човек почна да обяснява как дядо ми паднал някъде си и го намерили и не знам си какво и как не знаел жив ли е. После баба ми почна да плаче , а аз трябваше да се обадя в службата на  майка ми , за да й съобщя.Някой ще каже - е , дядо е , възрастен е , трябвало е да се очаква , но връзката ни и с него и с баба ми беше голяма. Живеехме заедно всички в една къща и аз го преживях много тежко. След това дойде мига , в който той почина. Пак бях сама с баба ми , викахме линейки , майка ми я нямаше , като дойде тогава той издъхна. Гледах как лекарите го реанимират и как само клатят главите. След това 1 година по - късно получихме вест и за баба ми. Вярно това са неща от живота , но мен много силно ме разклатиха. Тогава имах страх за майка ми , че може да й се случи нещо , сега същото е с мъжа ми. Явно имам проблем с привързаността и понеже съм губила много близки хора ме е страх да не загубя и другите. Колко е смешно само , хората си живеят живота , а мен какви неща ме нападнаха . Няма такъв ужас да живееш с тези мисли.
Не съм психиатър , но според мен проблемът ми е в това , че вътрешно си мисля , че сама не бих могла да се справя ако нямам гръб зад себе си - в случая майка ми и мъжа ми. Странно , но към тях изпитвам тази болезнена привързаност. Не знам какво ще стане като имаме дете някой ден.

Ами ще си още по-привързана - това е сигурно. Детето е най-скъпото нещо на света поне за мен. Аз мисля, че това, което изпитваш може да се промени. Трябва да имаш повече вяра в себе си, че можеш да се справяш с всичко и да се опитваш да не мислиш такива неща. Няма непоправими неща и мисли!

А случвало ли ви се е  след ПА да ви болят кръст и корем в областта на яйчниците? Вчера имах зверска ПА и ме заболя кръст и корем, освен това за 2 часа пишках 4 пъти. Уплаших се да не направя бъбречна криза и от страх цяла нощ имах ПА. А днес съм парцал и не мога да разбера болна ли съм, или не съм и какво точно ме боли. Не съм яла от вчера и нямам апетит нещо. Днес все още усещам дискомфорт в областта на яйчниците. Четох за бъбреците, уж нямам симптомите, освен сковаността в кръста, нямам температура, не ме боли като пишкам, урината не е променена. Явно си имам нов симптом при ПР- слаб мехур и стягащи болки в кръста и яйчниците. Едни изчезват, други ми се появяват.

Здравейте момичета
И аз от известно време съм във филма. Сега ме е налегнала мисълта, че ще получа инсулт! Направих си кардиограма и ехокардиография, всичко излезе добре. Доктора ми пусна и пълна кръвна картина плюс хормони на щитовидна жлеза и там всичко е добре. Но аз пак се притеснявам.
От време на време получавам едно стягане в сърдечната област и това е доста време и много ме плаши. На какво може да се дължи това?

tanch аз съм имала сходни оплаквания като в началото мислех, че са гинекологични, после ходих и на нефролог и се оказа, че всичко там ми е ок. Явно при силни емоции се получава. Пишкането е нещо, което ми се случва често и въобще не се и замислям от какво е. Обаче като чета какво пишеш, може и някакъв вирус да те е хванал. То ще си проличи.

himera75 ами при положение, че си ходила на тези прегледи и с тези изследвания, трябва да спреш да се плашиш, защото се вкарваш в омагьосан кръг. Колкото повече се притесняваш, толкова повече ще те схваща мускула около сърцето. Аз също неотдавна търчах до спешното на кардиологията, защото не можех да си поема въздух и се оказа, че всичко ми е наред. След което се успокоих, като преминаха проблемите ми, всичко премина. Спокойствие - това е разковничето!