„Пито-платено” след дест-петнайсет-двайсет години?

Е, айде четете, де, що ме карате да се логвам за дреболии, а имам един куп работа.
Не съм впечатлена от личността; впечатлена съм от самата случка, от мотивите да се видиш с група хора от младежките години, които не са били ласкави към теб. Това е темата: има ли други такива хора и защо човек живее години наред с такава мотивация.

След като си пуснала темата, явно има. На мен също не ми е непознато усещането, но чак толкова дълго не ми се струва нормално. През студентските си години се сблъсках с нелицеприятни за мен хора, и много силно ме мотивираше мисълта как ще им набия канчетата, след като завърша и се реализирам. Само че тези мечти продължиха няколко месеца след завършването, след което ми стана много по-важно да се реализирам заради самата себе си, а не заради някой друг. А уж съм злопаметна. Пък и много други неща се появиха, които да ме вълнуват: нови хора, любови, раздели, нова работа, нови пътешествия и хобита и т.н, как мога да съсредоточа мисълта си върху някакви си хора от миналото ми, които на всичко отгоре не са ми приятни. Възможно е твоята съученичка има монотонен и неинтересен живот, иначе не виждам как ще съумее да остане толкова време концентрирана върху мисълта как да си го върне на човек от ученическите си години. Но дори и в такъв случай пак ми се вижда прекалено. Другата вероятност е да си а засегнала наистина много дълбоко, но там вече ти си знаеш.

Много добра тема! Досега не бях срещала такава. Да си кажа и аз моето мнение.
Завърших преди 6г., а съвзем наскоро и висшето си образование в училището ми имаше голями гадове и то ми се подиграваха заради слуховият ми апарат които нося и че нищо няма да стане от мен(че съм тъпа, че никой няма да ме вземе на работа с слуховият ми апарат), засегнах се, но в никакъв случай не съм правила както на авторката на темата "приятелката", да тръгна да издирвам точно тези, за да се хваля, че работя, че съм завършила, че не съм тъпа, грозна и т.н. Смятах, че не си заслужава, в живота ми има много по стойностни неща за който да мисля от това да се доказвам на бившите ми съученици. Да, ще ги видя след 10-на години и ще си поговорим и ще видим, но в никакъв случай няма да се хваля с това колко дипломи имам. Сега в момента някой и да каже нещо на тема "слухов апарат" не се засягам, защото ...в крайна сметка никой не е застрахован.

Училищни врагове не съм имала. След това имаше някакви хора амбицирани да заемат тази роля, но не ми дадоха възможност да им отмъщавам, защото все успяваха да се самопрецакат. А и не съм по отмъщението. Не стига, че съм срещнала гад, а и да посветя остатъка от живота си на занимания и мисли свързани с този лош късмет, не, благодаря.

Изкефих се максимално, когато видях съученик на предна корица на сериозно списание. Браво му!
Много ме израдва друг съученик, който гледах в серия интервюта по тв-то по злободневни теми. Браво му!
Чета с интерес блоговете на трети съученик, който от висотата на своето положение изказва мисли-размисли. И на него браво!
И на съученичката, която има своя модна къща (с нейни модели) в чужбинско браво!
И да, почти всички те не бяха намбър 1 в училище.
Но ние си нямахме "гадове". Не си спомням тормоз и подигравки. Едва ли някой някому дължи "сладко отмъщение".

Не. Но на 11-12 години с приятелка направихме нещо, което по днешни стандарти си е чист булинг. (Да, мога да "извиня" поведението си с нейната "особа".) Много се надявам нашето отношение към нея да не е допринесло за травми, които да предизвикват нужди да ни го "върне". И, да, много ми се иска да си изчистя гузната съвест ако я видя един ден. Ако е нужно ще търпя да ми се хвали и каквото там трябва.

Еее, ама кажи какво е станало де. Пускаш мухата ..
 С моя приятелка тормозехме един съученик. То не беше пресилени свалки, дъвки по стола..тормоз всеки божи ден. Наскоро имахме събиране на випуска и искрено му се извиних. Надявам се да ми е простил.

От училище си бях още такъв намахан, сега ми е кеф като видя някой зубър, който тайно се е надявал да му чистя басеина 
Някак си всички очакваха да умра от свръхдоза малко след бала, такъв простак неморален, пък аз взех, че успях.  Но просто ми е забавно, нищо повече не влагам. И не бих се видял с нито един съученик 'организирано' - засичаме се достатъчно често и случайно, за какво ми е да вися и да ги гледам как си декламират кой колко е успял (разбирай, още взима 1000 лв и виси някъде от 9 до 5  )

НО

имах една драматична любов през годините 
Момата ме заряза и аз страдах, страдах, ама наистина много страдах. Направо бях почнал да я идеализирам, как сега тя някъде е омъжена за най-красивия и умния, как животът й е станал мега як, а мене ме нема в него... Депресия като по учебник И всъщност много време я мислех и възвеличавах, освен това непрекъснато се стараех да я догонвам в някаква си моя измислена надпревара. 
И един ден се видяхме, след почти осем години. Влюбването беше минало, не ми се стори някаква неземна и с изнанада забелязах, че всъщност благодарение на моето измислено съревнование с нея, изведнъж бях много, ама много по-напред от нея. Бях се състезавал с нещо перфектно спред моите мисли, а то се оказа обикновено. Пък аз се бях справил добре и без нея.
След този ден изненадващо тя ме подгони 

Това е била моята единична тъпанарска проява към хора от миналото. Но да, тя ме нарани и не ме е срам да си го кажа. Почувствах се отмъстен някак си 
Но така се почувствах еднократно и сякаш това улесни комуникацията ни с нея - днес сме добри познати и няма нищо недоизказано. Признах и дори какво съм изпитал след онази среща след 8 години.
Пречистващо е да си кажеш, останалото мъчи и събира кал!

В училище бях от тормозените. Не бях зубър, никога не съм била, имах и имам много по-умни и икономични методи за учене. Но пък поради липса на по-добър термин, минавах за зубър. Да добавим към това невпечатляваща физика, лоша прическа и скоби. Много добре разбирах, че съм капан за подигравки от деца с по-добри гени и повече нахалство.

Fast forward, погрижих се за скобите, физиката и прическата. Все още не съм нито намахана, нито нахална. Не обичам. Както казва колегата, underestimated since day one.

Не искам да се срещам и да отмъщавам, наясно съм, че тези хора са ми причинили доста трудности през годините, които преодолях. В нормален ден съм им простила. Но ако ми се отдаде възможност, не знам дали бих направила всичко възможно да ги издърпам от ръба на скалата. Ако ми се отдаде възможност, не знам дали не бих саботирала кариерата им например. Все пак са ми причинили доста трудности.

Обикновено не съм конфликтна. В ученическите години врагове не съм имала.
По-късно е имало хора, които са ме тормозили или са ме карали да се чувствам неудобно, но с времето всичко се върна. Аз и пръста не съм си мръднала, то животът им го върна. Не съм злопаметна, даже ми дожаля за тях.

Има. Но аз бях подигравана за това, че съм висока и за това, че съм емоционално нестабилна. Аз все още съм висока и все още съм лабилна, така че ще изчакам с разчистването на сметките.

Дев, много готина история 

Аз нито имам хора, на които да се доказвам или отмъщавам, нито съм имала такива случки от другата страна. Тайничко си признавам, че леко иззлобях доволно, когато разбрах, че една съученичка, с която бяхме вечни конкурентки-математички (брр, знам  ), се е опитвала да сваля мъжа ми в студентските години и не й се е получило 

Не са ме тормозили в училище, нито пък аз съм тормозила. Поне така помня, че беше преди ... години. Нямам желание да отмъщавам на никого. Не разбирам, как може да живееш години наред и да преживяваш реплика казана със/без умисъл. Не е нормално.

Не, нямам такива чувства към никого.
С хората, които не са за мен приключвам сравнително бързо и нямам последващи терзания.
Въпросната ЛинкедИн ( трябва да се изтрия от там, стана върха на малоумието тази система) я игнорвам и това е.

Не сещам.

Може би защото на всеки животът сервира доволна доза болка, загуба, съмнения и разочарования. Та от мен не се иска нещо да правя. Освен да си живея моя живот.

Ако някой специално ме изнамери, за да покаже колко е велик/а- просто ще си загуби времето, но за мен все пак ще е и забавно.