Споделям,че днес само готвих и чистих
и после ще се тегли на кантара
панталона ме притиска нещо май
- Публикувана: 23 ян. 2012, 14:18 ч.
- Последно мнение: 25 март 2012, 22:11 ч.
Споделете за 170 път!
Умбре, стискам палци на баща ти да се оправи. Всичко ще е наред, ще видиш, от дистанция нещата винаги изглеждат един нюанс още по-обезпокоителни и разбирам какво ти е.
Аз споделям, сполделям...чак се чудя дали да споделя от суеверие отпуска, да не взема да се върна по спешност пак на работа...така, че само прошепвам.
Аз споделям, сполделям...чак се чудя дали да споделя от суеверие отпуска, да не взема да се върна по спешност пак на работа...така, че само прошепвам.
Нино 
За татко някак все успявам да се успокоя, да се убедя, че нещата не са толкова притеснителни, както звучат. Ама все има други неща, с които не знам как да се справя. Предполагам, че мога, но просто не откривам начина и безсилието ме стиска за гърлото.
Тъй. Стига съм мрънкала.
За татко някак все успявам да се успокоя, да се убедя, че нещата не са толкова притеснителни, както звучат. Ама все има други неща, с които не знам как да се справя. Предполагам, че мога, но просто не откривам начина и безсилието ме стиска за гърлото.Тъй. Стига съм мрънкала.
Добро снежно утро, банда! Приповдигнато ми е, като че ли ей сега ще поема към пързалката, нищо че съм на работа. Снегът навън ми създава невероятно настроение, ако ходех на работа с кола, а не пеша, сигурно друга песен щях да пея. 
Умбре, стискам и аз палци да се оправи татко ти. Разстоянието и това, че не си там, обикновено правят нещата по-притеснителни отколкото са реално. Имаш и моите положителни мисли.
Умбре, стискам и аз палци да се оправи татко ти. Разстоянието и това, че не си там, обикновено правят нещата по-притеснителни отколкото са реално. Имаш и моите положителни мисли.
Дбър ден, Споделете 
Гледам на сняг се радвате. А тук има слънце, на -20 ( макар по звуците на прозореца да ми се струва,че ледът се топи)
Вчера не исках да го мисля даже- една година от взрива на Домодедово. Като си помисля,че по щастлива случайност не бях там и,че приятелите ми се призимиха 15 минути след него... По-добре май да не си представям.
Миналата седмица изпращах приятелка на това летище- много по-светло, спокойно и не депресиращо от Шереметиево. Но някак си се усеща напрежение.
Споделям денят на студента в Русия. Довечера пързалка,а до тогава- подреждане на стаята. Все пак и работата с удоволствието
Гледам на сняг се радвате. А тук има слънце, на -20 ( макар по звуците на прозореца да ми се струва,че ледът се топи)
Вчера не исках да го мисля даже- една година от взрива на Домодедово. Като си помисля,че по щастлива случайност не бях там и,че приятелите ми се призимиха 15 минути след него... По-добре май да не си представям.
Миналата седмица изпращах приятелка на това летище- много по-светло, спокойно и не депресиращо от Шереметиево. Но някак си се усеща напрежение.
Споделям денят на студента в Русия. Довечера пързалка,а до тогава- подреждане на стаята. Все пак и работата с удоволствието
Събуждайки се сутринта почти се бях подготвила да се отривам, за да извадя колата. Погледнах плахо през прозореца /че то с тези прогнози, човек очакваше едва ли не до коляно да ни зарие/, но навън едно тихо, кротко - притропва ситен дъжд. От сняг и преспи диря няма. В момента ми е едно неработно, а се сещате как това твърде много се разминава с плана за деня.
Умбре, точно днес си мислех (от снощи по-точно) колко е гадно да си безсилен. Да виждаш и да знаеш колко страда някой човек и да не можеш да му помогнеш. Когато този човек е близък, съвсем...По-лошо от това сам да страдаш, е да искаш да помогнеш на някого, да отнемеш от неговата болка, а да не можеш. И не говоря за някакво мрънкащо страдание. Говоря за една от най-големите лични трагедии - като тази да загубиш детето си, да нямаш покой от тази болка...Винаги когато се срещам с тази приятелка, наша семейна, която загуби сина си преди 2 години, винаги се чувствам именно безсилна...
Но да не натоварвам темата. Просто често се виждаме с нея и често си мисля за нея.
Но да не натоварвам темата. Просто често се виждаме с нея и често си мисля за нея.
Извинете, че пиша след себе си, но чак ми е гузно, че натоварих темата емоционално.
Да разтоваря и разведря, бих искала ако има други капризни на възглавници като мен, препоръчайте удобна, но да не е висока възглавница. А пък тези дето са релефни и все ги рекламират по разни телешопи и други също не мисля, че ще ми са удобни, това да спиш на различни нива все едно ми се струва...и все пак...събирам препоръки, че цял живот не мога да случа на истински удобна възглавница, а вече не останах овце за преброяване
Да разтоваря и разведря, бих искала ако има други капризни на възглавници като мен, препоръчайте удобна, но да не е висока възглавница. А пък тези дето са релефни и все ги рекламират по разни телешопи и други също не мисля, че ще ми са удобни, това да спиш на различни нива все едно ми се струва...и все пак...събирам препоръки, че цял живот не мога да случа на истински удобна възглавница, а вече не останах овце за преброяване
Вие пуснахте палците, но май пак ще имам нужда от тях по друг повод. Стиснете, моля, по един за понеделник. Поне да разбера какво е и как да реагирам. Трепе ме тази неизвестност, а няма как да разбера преди 30-ти. Баси странните системи на разнасяне на кореспонденция от някои куриери. Писма, препоръки, обаче - ха, неизвестен изпращач, но видите ли - работим с държавни институции като НОИ, НАП, Русо ... Това го знам, хора. Таз попара съм я сърбала - как връчвате на който ви падне, как текат срокове, без хората да знаят, а държавата да си комуникира с теб, е страшна работа. Хем уж няма от какво да се притеснявам, хем като гледам какво минава през кантората и лудост ме хваща.
Сипвам си, да е жива и здрава сестра ти и третото й дете! А и леля й Няма по-хубава новина от раждането на дете.
Туиг, ще стисна, разбира се. Много притеснена ми се струваш И за здравето на бащата на Умбрето също. Ести, купих на любимия преди 3 години една въглавница- с мемори пяна, м/у 50 и 60 лв беше. Не се разделя с нея, а най-хубавото е, че почти не похърква 
Няма по-хубава новина от раждането на дете.Туиг, ще стисна, разбира се. Много притеснена ми се струваш
И за здравето на бащата на Умбрето също. Ести, купих на любимия преди 3 години една въглавница- с мемори пяна, м/у 50 и 60 лв беше. Не се разделя с нея, а най-хубавото е, че почти не похърква 
Еври ми,откакто прочетох за бебето ми е толкова разплакано и щастливо-че се раждат деца,че се раждат на хора като сестра ти,че сте сестри,че кекса ми с ябълки изгоря отгоре,защото треклятата печка е с разместен термостат,че децата ми са достатъчно големи да излизат заедно и без нас...
Коста Цонев си е отишъл.
Коста Цонев си е отишъл.
Запис, че едва ви найдох. Споделям дъжд като в мусонния период и мирис на мокри дрихи. Споделям и клиенти, дето за два километра могат до ти сговнят ищаха за работа. Уж владея ситуацията , ама като ми се падна четиригодишно лесенце , дето от дг отиваше на фризийор - тока го изговаряше. Отначало каза, че таксито миришело на хубаво. На Деним мирише. Майка му му задаваше задачки да ме впечатли, ама задачси дето отговора е все пет. Мнооого ефтин номер. Корен квадратен от двайсе и пет. А по едно време това каза , че му миришело на лошо. На езика ми беше да му река, че щом не сме ние, значи остава госпожо майка му да се е изпуснала.
Препоръчани теми