Как успявате да се справите с всичко?

Аз също мразя зимата Тежък период - студено, рано се стъмва Нямам планове за през зимата, освем надежда, че скоро ще свърши

Aми явно самотата ти тежи повече от натовареното ежедневие...
Права се оказа Бърди.
Покани си гости. Аз също живях сама с децата дълго време, но това не ме е лишило от приятели, които имат семейства.
Канила съм приятел + жена и дете, приятелка + мъж, приятелка + мъж и дете.
Кой е казал, че нямаш право да се срещаш със семейни хора? Що за мислене?
Дали ще направиш вечеря за себе си и сина си, или за още 2-3 души не е кой знае каква разлика.
Няма лошо да идеш някъде със приятелско семейство за уикенда да речем. Единствената разлика е, че ти ще си легнеш с детето докато еди-коя-си ще си легне с мъжа си. Чудо голямо.
Излезте и яжте навън в неделя с приятели. Все има някой ресторант с детски клуб във Варна. Защо ходиш на кино сама с детето, обадете се на някой? Идете на гости на някой след работа и си поръчайте пица...
Боже, аз се чувствам много по-вързана удома откак се сдобих пак с мъж. Преди това все скитахме с децата. А моят голямият син е колкото твоя, демек имам и един още по-дребен. Нито наличието на деца, нито липсата на мъж могат да са причина за скучен и самотен живот.
Всичките ми приятели се държат с мен по един и същи начин, независимо от сем ми положение.
Била съм и женена, и сама, сега пък съм на другия край на континента, приятелите са си приятели.
Сама си поставяш разни бариери...

Ами там е работата, че ми се налага да издържам, най-вече от инат. Ученето ми дойде нанагорно, но се усетих твърде късно и ме е яд да спирам, след като съм стигнала вече до държавни изпити.
Да работя по-малко не мога, защото знаете с парите как е. Всичко е пари - добро здраве, добро образование и т.н.
За домашни съм помагала само когато ме е молила изрично или е имала трудности. Навремето така майка ми на мен не ми помагаше въобще, а с брат ми учеше всеки ден. И той свикна, че някой вместо него ще върши всичко и едвам си избута образованието. Това, което не спирам да правя обаче е да й втълпявам в главата колко е важно човек да е образован и да не изпускам контрола над ученето.

Топъл дъжд, съвсем не се считам за героиня. И аз съм ревала нощем и не съм можела да заспя, и съм си казвала, че не издържам вече, и съм завиждала на жените, които само да махнат с ръка и всичко им се осигурява от мъжете. Но минава, защото нещата са такива, каквито са.
С годините се научих да не рипам срещу нещо, което не мога да променя. Гледам максимално да почивам, когато мога - в събота и неделя мога цял ден да не сваля пижамата и да не стана от дивана. Прекрасно се чувствам.
Излизането с приятелки пък въобще не ми липсва. И въобще излизането не ми липсва. Може би защото работя с много хора и когато почивам, предпочитам да не контактувам с никого.
Снощи си мислих за теб и за домакинската работа. Прибрах се в 18.30. Готвенето ми отне около 40 минути, след което вечеряхме и се пльоснах на дивана. Наистина, няма кой знае какво за чистене и подреждане само при двама души вкъщи.
Прави повече неща, които ти доставят удоволствие, глези се, отделяй дори пари за себе си, не само време. Струва ми се, че ще помогне.

Не бях се замисляла на този начин на разсъждение, може би защото никога не съм била твърде контактен човек за да ми липса "тълпата". Моите приятели си останаха мои приятели и преди и след.
Чула съм такива изказвания, но винаги съм ги отдавала на липса на желание на този който е сам.
Истинските приятели както и хората не правят разлика дали си сам, с деца или без.
Това в повечето случаи е само в главата на този който е сам, но ако стане то просто е било време да загубиш тези хора.
Няма значение дали сте двама с дете или си сама с дете за грижите или разнообразието в едно семейство.

Ама Снежи, тя дори не е сама в буквалния смисъл на думата.
Мъжът и е в дълга командировка.
Не мога да повярвам, че любимата ми приятелка ще спре да ми се обажда и да ме търси, ако мъжа ми замине нанякъде. Или че мъжът и няма да иска да ме вижда щото съм сама?!
И аз играх в подобен сценарий преди да се съберем с мъжа ми.
3 години аз в у нас той у тях. Пътувания, скайпове, космически сметки за телефон, драматични срещи и още по-драматични раздели. Знам как е, ама има и голяма доза облекчение, когато няма мъж в къщата. Случвало се е аз да мушна една салатка, а децата по 1 филия с каквото има. Не отноема повече от 10 минути приготвянето и после кеф...
Спри да работиш, ако можете да си го позволите и ако бе се чувствала по-добре.
Де да знам и аз какво би те направило теб щастлива, ама квото и да е то, направи го.

Да, не е сама, но си спомням думите на една съседка когато мъжът й замина на работа в чужбина за 1 година. Нещо от рода " То не можеш да виснеш на хората у дома, всеки си има семейство и проблеми и се прибере в семейството си... На празник всеки е с някой, а аз като отида сама".
Въпреки, че моята приятелка след като се раздели със съпруга си / не са разведени/ се оказа, че и приятелите им се разделиха и част от тях престанаха да подържат връзка с нея.

Аз нямах проблеми с това, единствената разведена съм от всичките ми приятелки, Слава Богу те си имат здрави семейства. Никога не съм усетила да ме делят, напротив, всички се радваха, че най-после се отървах от онзи тормоз. Винаги са ме търсили за кафета, механи, събирания и др. С едните дори на море ходя, те смейно, всички в комплект, аз сама с детето. Е предполагам, че на мъжа на приятелката ми не му е много весело сам мъж ( да вметна и че всичкото деца все женски), но никога не е казал, ама що ще идва тя с нас. Даже се опитва сватовник да го играе, беше заплюл един негов приятел да ме сватоса с него, ама аз великата претенция не го харесах. Така че в този дух и на мен ми е странно, как някой може да те изолира, само защото вече си без мъж ( за момента) 

На мен пък не ми е странно това, аз бях същата като се разделихме с бившия ми. Изобщо не се чувствах на място с приятелките ми със семейства. Добре, че си имах две сингъл дружки.
Едно, че аз се чувствах натрапена, друго, че като виждах някой мъж как обича жена си и се държи добре с нея и с децата им и ми ставаше много, много зле.
Та в това отношение я разбирам Топъл дъжд.

Аз обаче мисля, че намерих разковничето - започнала си работа наскоро след няколко години не-работене. Това е ужасен стрес. Не пишеш от колко време работиш, но колкото и да е, ще имаш нужда от доста време за пренастройване на системите в работен режим. Аз бях по майчинство само една година, от два месеца съм на работа и още ми е страшен стрес и шаш. Това, което ме спасява, е, че свекърва ми дойде да живее с нас и да гледа децата и тя е поела готвенето и прането, ние с мъжа ми само чистим и пазаруваме и така сме доста облекчени. Вечер като се приберем от работа, се занимаваме единствено с децата - домашни на баткото, игри с бебето, хранене, баня, приказки, вечеря ... общо взето към 8.30-9 приключваме с всичко.
Не се притеснявай, дай си време за пренастройка.

О все познати чувства  мен не са ме изолирали приятелите аз сама се изолирах сякаш  имам приятелки с вече втори бракове, такива които от години са си с половинките щастливо омъжени и такива които наскоро се ''почерниха'' и тей като се замисля само аз останах сама  докривява ми в компании с семейни хора а аз сама изтърсена там  понякога се замислям за БНД дали не беше грешка раздялата, но майка ми бързо ми припомня живота ми с него

Хората които са живели с друг човек трудно се пренастройват  да останат сами, независимо какъв е бил той Изключвам крайните случаи Ако не си живял сам трудно ще свикнеш Отиването на работа след майчинство си е доста голям стрес, ако си отсъствал дълго дори и самото ходене си е напрежение
Човек обаче свиква, не толкова лесно но се настройва
Ако не си консервативен човек можеш да смениш и някои неща в къщи, например да направиш разместване или да си купиш нещо по- различно
Не ми работи точката на клавиатурата

И аз така. Когато се разведох, престанах да се събирам със семейни двойки. Излизах или само с приятелки, или само с приятели. Семейните събирания въобще не ми понасяха. Събирах се само с приятелките (жените от двойките) или такива като мен. Струва ми се, че човек подсъзнателно търси хора, които са на неговото дередже - така и темите за разговор са много повече.

В такъв случай браво на моите приятелки. Повечето са сингъл и по-млади от мен, но имам и семейни и явно са съвременни, защото не са ме заклеймили като парясница. Че като си спомням на моя съученичка баща и не беше съгласен, че учителката и била разведена (ходеше на частни уроци). Някои бягат като дявол от тяман от парясници  явно.

Лошото е и когато ти мислиш така, дори и другите да не го мислят Нямам предвид думата парясница, но чувството ти, че не си на място, че си по - различна много често води до отбягване на хората

Е, аз по такива причини взех да отбягвам приятелките - ако са сингъл - що не се пуснеш по мъже, гледай нас? Ако са бракувани - що не се пуснеш, та и ти като нас пак мъж дома? И в двата случаи ми докарват пришки на мозъка и предпочитем да се оттегля, даже с риск да ми се разсърдят.....

Моите приятелки пък никога не са коментирали семейния ми статус , нито си промениха отношението към мен .
Даже се радваха , че след като се освободих от БНД се виждахме по-често .