Бракът ми не е отворен, но не е и някаква върховна форма на любов. Но как да кажа, без да обидя някого- често установявам, че сме в пъти по-щастливи от онези, много влюбените, с пеперудите из вътрешните им органи и влажните погледи.
- Публикувана: 20 ян. 2012, 18:26 ч.
- Последно мнение: 4 фев. 2012, 14:09 ч.
Отминава ли болката от изневярата?
Ако те наранят ще те боли. И то много. Боли от лъжата и от предателството, а не от секса. Не мисля, че има жени които прощават подобно нещо, те просто продължават да живеят с болката и спират да се уважават с времето. Има такива жени, търпят защото си мислят че нямат друг избор или защото ги е страх да започнат наново след години брак, или по финансови причини.
Аз мисля, че ако мъж изневери на жена си и тя не реагира по правилния начин, той спира да я уважава вече. Да, може и да продължат, но вече нищо няма да е същото. Важи и в обратния случай - ако аз изневеря на мъжа си и той разбере и ми прости ще ми бъде много трудно да продължа с подобен "мъж".
А суингът и други подобни практики са просто забавление за двойки - това е нещо, което двойката прави ЗАЕДНО, с информираното съгласие на двамата и по тяхно желание.
В някои бракове верността не е толкова ценна колкото други неща като бизнес, деца, пари, имоти, положение в обществото, навик, приятелство и т.н. Тези нащо се ценят повече от двойката отколкото любовта и верността, затова и не им пука кой с кого си ляга, стига бизнеса да върви например....Щом са честни пред себе си, нама проблем според мен.
Аз мисля, че ако мъж изневери на жена си и тя не реагира по правилния начин, той спира да я уважава вече. Да, може и да продължат, но вече нищо няма да е същото. Важи и в обратния случай - ако аз изневеря на мъжа си и той разбере и ми прости ще ми бъде много трудно да продължа с подобен "мъж".
А суингът и други подобни практики са просто забавление за двойки - това е нещо, което двойката прави ЗАЕДНО, с информираното съгласие на двамата и по тяхно желание.
В някои бракове верността не е толкова ценна колкото други неща като бизнес, деца, пари, имоти, положение в обществото, навик, приятелство и т.н. Тези нащо се ценят повече от двойката отколкото любовта и верността, затова и не им пука кой с кого си ляга, стига бизнеса да върви например....Щом са честни пред себе си, нама проблем според мен.
Един път ми се е случвало да ме боли от изневяра. Беше още в началото на връзката ми с бившия мъж. Да мина ми, но връзката ни се промени в онзи момент. Престана да бъде само за двама, така да се каже. Останах с него, но той вече не беше същия в очите ми. Толкова трудно беше да го приема, простя....В крайна сметка ми се струва, че не успях да простя.
По стечение на обстоятелствата след години се оженихме и бяхме женени години. През цялото време не съм го ревнувала. Бях загубила желанието да е само мой. Та разведохме се заради друга жена. Това го приех в пъти по - лесно. Болката мина за 10ина дни. Прежалих го с такава скорост, че стигнах до извода, че или не съм в час или просто не съм го обичала.
Реално веднъж ми се е случвало да боли и боли много. Минах през доста състояния, но тогава съм била дете. Сега ако ми се случи /което не искам да става/ ... нямам представа дали ще мине.
По стечение на обстоятелствата след години се оженихме и бяхме женени години. През цялото време не съм го ревнувала. Бях загубила желанието да е само мой. Та разведохме се заради друга жена. Това го приех в пъти по - лесно. Болката мина за 10ина дни. Прежалих го с такава скорост, че стигнах до извода, че или не съм в час или просто не съм го обичала.
Реално веднъж ми се е случвало да боли и боли много. Минах през доста състояния, но тогава съм била дете. Сега ако ми се случи /което не искам да става/ ... нямам представа дали ще мине.
Бракът ми не е отворен, но не е и някаква върховна форма на любов. Но как да кажа, без да обидя някого- често установявам, че сме в пъти по-щастливи от онези, много влюбените, с пеперудите из вътрешните им органи и влажните погледи.
Редно да се прави разлика между влюбване и обич. В случаят цинизмът е неудачен. Върховна форма на любов няма/това е само в нашите глави, ако я възприемаме като такава/, защото любовта не е константа.
Ха, Кофеин е засегнала нещо, което винаги съм се чудела - за правилната реакция и уважението. Аз не зная как бих реагирала, ако разбера за изневяра. Не казвам, че никое мое гадже не ми е изневерявало, нито че мога да се закълна, че мъжът ми не ми е изневерявал, а само че аз нямам никаква информация и мотиви да предполагам или подозирам изневяра. Да приемем, че изневярата се е случила, има ли изобщо правилен начин за реакция от страна на жената? Наясно съм, че много рядко хората се развеждат заради изневяра, особено при дългогодишен брак.
Да приемем, че изневярата се е случила, има ли изобщо правилен начин за реакция от страна на жената? Наясно съм, че много рядко хората се развеждат заради изневяра, особено при дългогодишен брак.
Според мен няма правилен начин по принцип за реакция, не само на жената.
А другото е относително. Явно е важен момента, знам ли... и вида на изневярата, подбуди, и т.н.
Аз разбрах за изневяра 10 месеца след като връзката е приключила. Някой ще кажат , че не е било изневяра, защото по него време "кърпихме" отломките от връзката си или поне аз така съм си мислела. А той си е хванал мацка...Докато полагах неимоверни усилия и безрезервно вярвах, че нещата се оправят / по друга причина/. Та, когато разбрах пак бяхме заедно. Мисля, че простих, но не забравих. И резултата не закъсня - предателството убива всяка любов. Това е истината. Няма начин пак да се довериш.
Важи и в обратния случай - ако аз изневеря на мъжа си и той разбере и ми прости ще ми бъде много трудно да продължа с подобен "мъж".
Бракът ми не е отворен, но не е и някаква върховна форма на любов. Но как да кажа, без да обидя някого- често установявам, че сме в пъти по-щастливи от онези, много влюбените, с пеперудите из вътрешните им органи и влажните погледи.
Редно да се прави разлика между влюбване и обич. В случаят цинизмът е неудачен. Върховна форма на любов няма/това е само в нашите глави, ако я възприемаме като такава/, защото любовта не е константа.
Не мога да направя разлика. Цинична съм, рядко неромантична и много прагматична.
Още повече, че понякога човек го връхлита някой ураган от чувства, ей така - неочаквано, като гръм от ясно небе, без да го е искал и без да го търсил.
Тогава чупенето на чинии, тряскането на врати и заминаването "при мама с децата" са на право неуместни.
В едни такива моменти се вижда, кой колко струва.
Мога да го изчакам да изтрезнее и всичко да си стане, както преди и тогава наистина бих се гордяла със себе си, а не ако бях си тръгнала.
Тогава чупенето на чинии, тряскането на врати и заминаването "при мама с децата" са на право неуместни.
В едни такива моменти се вижда, кой колко струва.
Мога да го изчакам да изтрезнее и всичко да си стане, както преди и тогава наистина бих се гордяла със себе си, а не ако бях си тръгнала.
Защо бъркате винаги секса с чувствата?!
Едно е да се влюбиш и да искаш да си с друг човек - тогава наистина е редно да си тръгнеш, а и да освободиш другия човек.
Но понякога става дума само за секс - тогава не върви да си тръгваш всеки път, когато те удари хормонът, потърсиш разнообразие или нещо друго.
Едно е да се влюбиш и да искаш да си с друг човек - тогава наистина е редно да си тръгнеш, а и да освободиш другия човек.
Но понякога става дума само за секс - тогава не върви да си тръгваш всеки път, когато те удари хормонът, потърсиш разнообразие или нещо друго.
Бракът ми не е отворен, но не е и някаква върховна форма на любов. Но как да кажа, без да обидя някого- често установявам, че сме в пъти по-щастливи от онези, много влюбените, с пеперудите из вътрешните им органи и влажните погледи.
Редно да се прави разлика между влюбване и обич. В случаят цинизмът е неудачен. Върховна форма на любов няма/това е само в нашите глави, ако я възприемаме като такава/, защото любовта не е константа.
Не мога да направя разлика. Цинична съм, рядко неромантична и много прагматична.
По принцип имам предвид, а не конкретно теб. Цинизмът без да се прави горепосочената разлика е неудачен. Използвах поста ти за основа на моят.