Публикувана: 18 ян. 2012, 18:32 ч.
Последно мнение: 9 март 2012, 16:39 ч.

Едногодишната ми дъщеря предпочита баща си.Помогнете.

8 893
93
1

# 30 21 ян. 2012, 17:29 ч.

Мнения: 2 216

Мама Барбарон Hug

Това са притеснения, през който минава всяка женска майка. Естествено е всичко, което изпитвате и въпросите, които си задавате. А този въпрос, наистина е много глупав и по-добре не го задавайте, както и "Коя баба/кой дядо обичаш повече?"

# 31 21 ян. 2012, 17:40 ч.

Мнения: 403

Цитат на: Bona Dea в сб, 21 яну 2012, 17:29

Мама Барбарон Hug

Е за кой/коя баба/дядо не го задаваме, ненавиждам такова деление. Колкото едните са баба и дядо толкова и другите. Абе всичко това и нашите притеснения и предпочетанията на децата са нормални... общо взето всичко е нормално Simple Smile

# 32 21 ян. 2012, 19:13 ч.

Мнения: 4 615

М да, и аз с носталгия си спомня времето през което бях недолюбвана. Изобщо не си мисли че някъде бъркаш. Дойде ли си татко й просто се отдай на собствените ти хобита, занимания, интереси и пр.Време за теб!

# 33 21 ян. 2012, 20:23 ч.

в рока
Мнения: 1 119

Не се притеснявай-напълно нормално е да иска и да се радва на компанията му-все пак по-рядко го вижда.Моето дете като види баща си и аз спирам да съществувам Grinning

# 34 23 ян. 2012, 15:33 ч.

Мнения: 2 562

Аз пък винаги съм искала малката да се разбира с татко си дори повече отколкото с мен.Може би защото аз винаги съм била в чудесни отношения с моя баща.Може да звучи странно,но се радвам когато дъщеря ми се радва на татко си и иска да играе с него.Засега обаче малката не ни дели.Поравно има обич и за двама ни Heart Eyes

# 35 23 ян. 2012, 15:34 ч.

Мнения: 260

Цитат на: a_mummy в ср, 18 яну 2012, 18:32

но в момента, в който баща й се прибере от работа, аз преставам да съществувам за нея

Каката беше по същия начин и все още е така. Даже миналата година на морето едни хора питаха "Това дете майка няма ли?", щото тя все "Тате, тате." Това никога не ме е притеснявало, даже напротив много им се радвам да ги гледам заедно. Малката обаче за сега все още е като залепена за мен Tired

. Радва се и на баща си, ама предпочита мен.

# 36 23 ян. 2012, 16:35 ч.

Мнения: 403

Цитат на: bubka:) в пн, 23 яну 2012, 15:33

То и аз винаги съм искала да се разбира с баща си и много ме радва факта, че така силно иска да е все с него, но просто ми липсва другото. А в дните когато иска да е постоянно гушната в мен си наваксвам. А от всичко ми е най любимо като си легнем вечер тя все иска да гушка и двама ни и да ни преспива Laughing

# 37 24 ян. 2012, 12:23 ч.

ту тук, ту там
Мнения: 7 421

Оххх, и аз съм в клуба! И моят син умира за татко си, ако не трябваше да суче, нямаше да се сети, че съществувам! Само тогава ме търси! А аз се обвинявам, че не съм достатъчно търпелива и всеотдайна с него и затова е такъв! По цял ден сме двамата, предполагам, че му е писнало да вижда само мен, защото дори при непознати отива с готовност, а после не иска да се върне при мен! Колкото и да се опитвам да се възползвам от това положение, за да си почина (или по-често да свърша нещо), някакси не успявам да отърся от чувството на ревност, което изпитвам. И което е и в двете посоки - т.е. ревнувам и сина ми от татко му, и мъжа ми от детето! Embarassed

Сигурно съм патологичен случай... ooooh!

Но се радвам, че открих тази тема, сега знам, че не съм сама! Hug

# 38 24 ян. 2012, 12:42 ч.

в Кошера
Мнения: 2 228

Нормално е да е така, защото работещия баща й липсва, а ти, майката, си нон-стоп с нея. Peace

# 39 24 ян. 2012, 13:57 ч.

Бургас
Мнения: 2 041

elleni, да не си зодия Скорпион? Mr. Green

И на мен ми се случва това с ревнуването в двете посоки понякога. Embarassed

Ама за кратко, осъзнавам че всичко това е нормално , все пак тя знае ,че аз съм там винаги,а когато баща ѝ се появи,тя се лепва за него и я е страх да не излезе пак.
Мен не ме търси,може би знае ,че съм там.
Но когато тръгвам да излизам ,тя плаче и ме търси. Peace

# 40 24 ян. 2012, 14:10 ч.

Пловдив
Мнения: 1 219

И аз в клуба. Щерката е на 2 и малко и в момента в който се появи баща ѝ, аз преставам за съществувам. Давам там една вечеря и край. През целия ден слушам как „тати гушка, тати цунка, тати мачка, тати ... тати ....". Но наскоро открих и добра страна на ситуацията. Защото има и друга част - „тати пие (пере), тати чисти, тати мий чийките (чинийките) и т.н.". Ми така де, не може само меда, нека и жилото на тати Laughing

Те двамата се погаждат перфектно и за мен остава време за лични занимания. А и аз също не смятам, че татковците трябва да се включат към третата годинка чак.

# 41 24 ян. 2012, 14:30 ч.

София
Мнения: 1 455

Ние също минахме през този период, първата смислена дума на сина ни беше ''тата'', т.е. тати. Не мисля, че е притеснително, нормално е. И това време е добре дошло за ''недолюбвания'' родител Mr. Green

# 42 24 ян. 2012, 14:45 ч.

Мнения: 1 422

В нашия случай пък младежът е луд за тате, а тате си го гледа много активно от раждането му досега и си има голяма част от задачите по неговото израстване и изобщо битие, тъй като служебните му ангажименти са организирани по съответен начин. Не смятам, че има общо с пола на детето. Въпрос на енергетика дори. Просто някои хора си подхождат повече. Децата са смного сетивни в подобно отношение. Това не променя любовта им към другия родител, но тя не е от същото естество.