чуйте аз пък, да ви кажа за второто - казваш "хоп" и скачаш! щом има изобщо мисъл дали, значи има достатъчно много аргументи ЗА, което пък означава някаква готовност и желание, а НЕ-тата са по-скоро лекичък страх и съпротива пред промените. Не бойте се, нормални хора сте, на кого не му се иска да си запази статуквото! Обаче е по-добре, по-хубаво и по-богато с две деца. Досега не съм чула някъде някой нормален родител да е съжалил, че е родил още едно дете.
- Публикувана: 16 ян. 2012, 11:44 ч.
- Последно мнение: 26 ян. 2012, 10:56 ч.
Kога е най-подходящият момент за второ бебе?
... нито преценявам физическия си капацитет (няма да се справя с две деца, работа, домакинстване).....
Нека е самозаблуждение, но миналата година по това време след няколко настинки стигнах до пневмония и едва отървах болницата. Просто това беше "свикването" ми с ходене на работа, дете, домакинстване. А имам само едно и тогава беше тригодишно. На опашката в белодробното имаше няколко майки с по две деца, като първото е около 3, а второто първолаче - споделиха, че чисто физически им е трудно, преуморяват се и имунитетът им се скапва.
Жената не е машина и не може да се справи с всичко. А аз имам добра представа за себе си и възможностите си. Чисто физически съм слаба, лесно се уморявам, а ниското ми кръвно ме тегли постоянно на сън. А децата се нуждаят от пълноценна, здрава майка и внимание - ако успея да го дам и само на единствената си дъщеря, пак ще се радвам. Както казах и други фактори допринасят за това да не искам второ дете.
Aбе лигли сме ние и това е 
!
Майките ни как са ни гледали?!?! Моята е ходила всеки божи ден на работа, с 2 деца, винаги е било сготвено, чисто, подредено и всички сме били обгрижени. Без памперси, полуфабрикати, микровълнови и т.н. Чудя се как се е справяла - аз и само с едно дете не съм изрядна домакиня, камо ли с две!
! Майките ни как са ни гледали?!?! Моята е ходила всеки божи ден на работа, с 2 деца, винаги е било сготвено, чисто, подредено и всички сме били обгрижени. Без памперси, полуфабрикати, микровълнови и т.н. Чудя се как се е справяла - аз и само с едно дете не съм изрядна домакиня, камо ли с две!
Защото можете повече дами. Звучи като клише, но е така.
Не се познавате, не знаете колко сте силни докато не се сблъскате с дадена трудност.
Жилави, борбени, силни и упорити, само дето не можете да направите крачката сами.
Не познавате или сте забравили историята на вашите майки, баби, прабаби които в далеч по-свирепи и трудни времена са отглеждали децата си. Имате се едва ли не за първите жени във вселената които трябва да раждат (не се обиждайте). Много често реална преценка за вас имат хората до вас, а не вие самите ...
Трудно, но се справят.
Не се познавате, не знаете колко сте силни докато не се сблъскате с дадена трудност.
Жилави, борбени, силни и упорити, само дето не можете да направите крачката сами.
Не познавате или сте забравили историята на вашите майки, баби, прабаби които в далеч по-свирепи и трудни времена са отглеждали децата си. Имате се едва ли не за първите жени във вселената които трябва да раждат (не се обиждайте). Много често реална преценка за вас имат хората до вас, а не вие самите ...
Трудно, но се справят.
.
Има момент, в който болезнено усещаш липсата на второто си дете и трескаво се втурваш към него, без да смяташ парите си и броя на стаите у дома.
Има момент, в който болезнено усещаш липсата на второто си дете и трескаво се втурваш към него, без да смяташ парите си и броя на стаите у дома.
$hantalche , абсолютно!
Labrador, да, трудно може и да се справят - и на 40 да изглеждат като баби и с хронични заболявания. А и аз искам не само да се справя, а и да се справя добре с тенденция към отлично.
Леля ми е с 4 деца, а е жена на богат мъж - цял живот си е седяла вкъщи и си е гледала децата. Е, на 60 е с няколко операции, разболява се от лек повей на вятър и е прегърбена до крайност (да ми е жива и здрава!). Добре, че поне внимание е могла да обръща достатъчно на децата, защото са били единствената и грижа.
Не искам да споря, нито да разубеждавам решилите - просто споделям как аз виждам нещата за себе си.
Labrador, да, трудно може и да се справят - и на 40 да изглеждат като баби и с хронични заболявания. А и аз искам не само да се справя, а и да се справя добре с тенденция към отлично.
Леля ми е с 4 деца, а е жена на богат мъж - цял живот си е седяла вкъщи и си е гледала децата. Е, на 60 е с няколко операции, разболява се от лек повей на вятър и е прегърбена до крайност (да ми е жива и здрава!). Добре, че поне внимание е могла да обръща достатъчно на децата, защото са били единствената и грижа.
Не искам да споря, нито да разубеждавам решилите - просто споделям как аз виждам нещата за себе си.
Какви въпроси?
каквото има, гледат се едни-други щото майката работи, чакат подаръци само по Коледа....такива неща.
Единствените 'изисквания', които децата имат, е да бъдат обичани.
Оттам нататък се нагаждат.
Толкова е просто.
Всичко друго са оправдания, от които, естествено, имаме нужда за пред себе си, а може би и за пред хората. За пред децата нямаме нужда от никакви оправдания.
Не, не, те ще питат защо няма с кого да си играят, защо се чувстват самотни и не-обичани (примерно) и защо ги гледат в саксия и очакват да се държат като възрастни, вместо да ги пуснат да цопат в локвите на воля, защото са деца (примерно).
Оттам нататък се нагаждат.
Толкова е просто.
Всичко друго са оправдания, от които, естествено, имаме нужда за пред себе си, а може би и за пред хората. За пред децата нямаме нужда от никакви оправдания.
Аха, а тези които са 2 в стая, имат си нови техни дрехи и се хранят с каквото поръчат по рум сервиза ще питат защо нямат собствена яхта и защо имението им е под 500 акра ... трагедия. Направо да потънеш в земята от срам.
Не, не, те ще питат защо няма с кого да си играят, защо се чувстват самотни и не-обичани (примерно) и защо ги гледат в саксия и очакват да се държат като възрастни, вместо да ги пуснат да цопат в локвите на воля, защото са деца (примерно).
.
Има момент, в който болезнено усещаш липсата на второто си дете и трескаво се втурваш към него, без да смяташ парите си и броя на стаите у дома.
Има момент, в който болезнено усещаш липсата на второто си дете и трескаво се втурваш към него, без да смяташ парите си и броя на стаите у дома.
Но въпреки това, не смятам, че съм постъпила егоистично създавайки второ дете.
Ще разбереш за какво говоря, когато видиш по - голямото си дете да учи по - малкото на "нещата от живота".
Друга такава мила гледка не съм виждала през живота си, повярвай ми!
А въпросите ...
Когато си достатъчно узрял да имаш две деца, то това моментално означава, че си вече си достатъчно узрял и за това да отговаряш пред тях и на всички въпроси, които ще ти задават през целия ти живот.
Какви въпроси?
каквото има, гледат се едни-други щото майката работи, чакат подаръци само по Коледа....такива неща.
И какво сега, да вземем да ги върнем в магазина ли? Аз ако се водех по тези логики, и едно нямаше да съм родила досега! Според теб, ако тези деца имаха възможност да избират дали да се бяха родили без собствена стая, износващи чужди дрехи и гледащи се едно-друго, и дали да не се родят, какво биха казали?
Правилно го казва Валентина - децата искат саммо да бъдат обичани. Не им пука особено за останалото.