За чехъла, цветята, метлата и салатата ...

В 7.30 часа двама съседи се засичат на терасите - единия с кафе и цигара, другия с легена и щипките. Пушещия гледа и не вярва на очите си:
- Ооо, Съседе! Добро утро! Какво правиш ?
- Бързам, бързам. Простирам, гася фурната и тичам за работа...
- Готви сутринта , че кога спа бе човече... !!!
- Когато се жених   човече.

В момента с повечето свободно време съм аз.
Отделям го на децата. Готвя предимно аз, но има моменти, в които и той се развихря за определено време/обикновено почивните дни, когато е свободен/.
Не чистим в момента ние /иначе, когато сами го вършим си разпределяме територията и действаме да ни се маха от главата /- имаме чистачка, която поддържа реда като идва 2 пъти в седмицата.
Общо взето има преразпределение, но има моменти, когато и двамата ни мързи и му се отдаваме на мързела с радост.

Да наблегна: АЗ чистя, АЗ готвя, АЗ простирам със  сушилнята, АЗ пера с пералня, АЗ мия чиниите с миална машина, АЗ пазарувам, децата Аз гледам-разносвам и обуавам...друго не се сещам...главното в изречението е АЗ.
МЪжЪт работи- 7 дена в седмицата, по 12 часа на ден, понякога и повече...рядко по-малко. Включва се във възпитанието, когато се прибере и в игрите- когато е свободен. А негово задължение е да ми е поддържана колата, мишелинки и проие, измита с full резервоар... иначе съм тотално изнервена   Гаражи, двор...куче и котки не отглеждам...мразя ги...да си се занимава. И цветята му мразя- чакам да си дострои помещението в цеха и да си ги взема.
 Не ми пие от виното- аз си го пия...това си е мое задължение...а и толкова пари да давам за него за вина -няма да стане...
 Китки, саксии,  не ми купува- просто си ги купуам аз. Когато искам и ако искам...Прохусмукачка ми купи спешъл...да си я яхам и да съм с нов модел-модерна баба Яга все пак.

Баси отвратителния...

Проблем ли имаш с норманият си живот? По нормално от твоето не съм чувала, кой те Адоса с равнопоставеността си в сме-вото, че така се заинати над Аз?

Аз се изнярвям от празен резервоар....а и като прочетох 7 страници...преди това още 15 ...колко са им надарени, работни, унми, интЕлегентни мъжете...а децата-за тях да не говорим...се почувствах зле- като зеле- толталната робиня от 5-та страница...баси и на работа ходя....ама частично...

При нас разпределението е до тма ,че всичко правя аз.
Той пълни резервоара на колата  и понякога хвърля боклука!

Ако ще се почувстваш по-добре, да вземем да кажем, че имаме мързеливи и грозни мъже 

МММ...чакай да си помисля...
Да, кажи - само ти ли ще се изкажеш или  множество съфорумки

Ама вие и боклука ли ...обсъждате...   Е, то това ми е дребнаво вече...макар и Той да го хвърГа  та това работа ли е?  Даже и сортирането...включвам...даже и да мъкне пластмасите на 20 км, да ги хвърли екологично - не го броя.

Не знам колко да е нормално, това е до възприятия, но аз при такъв начин на живот да съм се гръмнала.  
Всеки търси начин на живот, който да го удовлетворява.

Е, ама има разпределяне на отговорности. Съпругът работи 12/7, меко казано гавра с него би било да го очакват у дома с прахосмукачката и продуктите да приготви вечеря.

Е да, ама доста хора смятат, че след като гледат дете вкъщи, значи съпругът  като се прибере всичко се започва заедно от нулата- готвене, чистене, пране, простиране и гладене. Все пак той е бил на работа в офиса, пък тя -на работа , гледайки детето.
В никакъв случай не омаловажавам гледането на деца, напротив. Имам си две вкъщи, нямам  помощ от баби, а за гледачки нямам пари. Тоест зная , че не е като да лежиш цял ден. Но и никога, докато децата са били малки и не са ходели по градини и подобни, не съм чакала мъжа ми да се прибере и да готвим и чистим, само щото и гледането на дете е работа.
Имам си пред очите много познати, които това и чакат и вечно се оплакват колко им било трудно по цял ден с детето и затова нищо не пипват. Не го разбирам, а не е и нужно, всеки си има глава на раменете.

Тонкабонбонка- малко повече съчувствие, де!    

Нали Ненна, специално зададе въпрос- дали да ми каже, че има грозни и мързеливи мъже....

Аз между другото сега като се замисля, не че ме е хванала лигнята сериозно- положението е повече от сериозно  ...а просто хубави мъже не съм виждала- това мъж и хубост е невъзможна мисия. Извинявам се на мъжките майки...но фактите са си факти, така възприемам нещата...  А и сравнено с моята неземна прелест и хубост....как да видя красив мъж  

Но това е идея...тоЙ, като се върне към 19:00...19:30...аз межддуврменно му давам кърпата да кляка и да почва да бърше...а след това да понаготви...някое френско спешъл спешъл ястие и една тортичка...

Да се редактирам, че пак изпаднах от схемата- аз имам детегледачка за малкото диване...ето пак АЗ...пак изпаднах от схемата...и това аз отново...баси егосистичното същество...Аз.
Чакай сега да вмъкна още един момент-имаме и гледач за бабата ...баси...този път ме няма...в изречението. Това към кое се брои, към кои отговорности...сигурно пак към моите обаче...все пак...

Тонке, нормален е общо взето, мъжете помагат/да, като помощ го възприемат, защото повечето не смятат, че им е работа домакинстването/, когато могат. Малко са тези, които сами се сещат или им е набито в тиквите от жените им, че не са длъжни само те да домакинстват. Някои жени не им се водят безсмисмени войни. А други просто не домакинстват. Та дали ще се гръмнеш мисли първо в коя част се разпознаваш, това , което за теб е перфектно не е за други- та а, недей се гърмя, а?
Пък и случаят мъжът работи повече от необходимото , едва ли нощем ще му е до домакинстване.

Именно.
el_pl, не го приемай лично, всеки говори от свое име и си подрежда живота така, както му харесва. Ако на някоя жена й е приятно да прави всичко, не виждам какъв е проблема. В моето семейство всичко правеше майка ми, на нея й харесваше, но на мен не ми допада и от малка си реших, че никога няма да го допусна в моето семейство. Просто нещата, които върша, независимо дали е за детето, мъжа ми или дома, ги правя с удоволствие, но за мен са и нещо, с което показвам, че държа на тях. И ако някой друг от семейството не проявява желание да отвърне със същото, би значело, че не му пука. Знам, че едва ли е така, но така го усещам и не мога да се променя. Работата си е работа, парите никога не са били фактор за мен, който да попречи на един човек да бъде нещо друго, освен лице, което изкарва пари - т.е. това, че някой работи, не значи че не трябва да бъде и родител, домакин и т.н.
Светът е шарен, всеки с особеностите си, важното е да живеем живота, който ни харесва, и това, че някой има други разбирания и неща, на които държи, не бива да ни обижда.


Защо от нулата? Нужни ли са крайности? Дали ходя на работа или гледам детето, винаги се включвам в дневните задачи. Това, което си написала е изключение и честно, не съм го чела тук никъде.
В предните теми съм писала - докато бях по майчинство, гледах детето, пусках пералня, простирах, готвех два пъти - обяд и закуска (не съм записвала на кухня). После излизахме и обикаляхме градинките, което е всичко др., но не и почивка с дете, което се чуди как да си избие поредния зъб. Като се прибереше мъжа ми от работа готвеше вечерята да, и сервираше, аз през това време поподреждах хаоса, пустите играчки нямаха край, и миех чиниите, за чистенето, различно, редувахме се. Какъв е проблема, сега след работа пак готви, или аз, както дойде, разлика не виждам.
Никога не съм изпитвала необходимост да се впрегна във всичко, за да няма нищичко за мъжа ми като се прибере от работа. И преди и сега, е еднакво натоварен в работата си, каква е разликата да сготви тогава, и сега? В интерес на истината, аз лично сега съм по-малко натоварена от времето, когато бях по майчинство, въпреки че работя на 2 места. А в дните, в които той гледаше малката, казваше - дойде понеделник, отивам да си почина на работа.
Наистина ми е странна логиката, че щом мама гледа бебе, тати вече няма задължения за собствения си дом. Не съдя хората, които го мислят, ама нека и те не съдят другите 

Разбирам, че е така.
Просто си изказах мнението. А то е, че не мога да направя копромис да остана вкъщи и да въртя цялото домакинство плюс дечурлигата, заради това, че мъжът ми е решил да се бъхти по 12 часа дневно, 7 дни в седмицата. Та ако ще и милиони да ми носи, това не би ме удовлетворило.
За мен не е приемлива подобна схема. Мисля, че и за доста други.

Не бях съгласна с изказването на Форчън, че това е съвсем нормален модел на живот. И какво значи нормален? Ако за някой е нормален - за мен не е, и обратното. Важното е всеки да е щастлив от начина си на живот.  

Мога да ти съчувствам искрено само ако не ти допада този ти начин на живот.   Ако се чувстваш добре, да не ти пука какво мислят околните.  

Форчън, ние с теб май нямаме добра комуникация.  Отново не си ме разбрала, но здраве да е, и утре е ден!