За чехъла, цветята, метлата и салатата ...

Не подавам чехли.
Не ми носи цвете всяка сутрин и не държа.
Аз не готвя много-много, той - също.
Аз чистя и мия чинии, защото мисля, че ще го свърша по-добре от него. Освен това, когато се наядем, винаги мия чиниите веднага, а той - не. А аз се дразня много от мръсни чинии в мивката.
Обичам да му сервирам - било салата, било др. ядене, било ракия или чаша вино.
Той също ми сервира.

Нямаме разпределение..
Общо взето - каквото кажа - става..
Не ми пречи да му нося чехлите или закуска в леглото, той пък редовно ме води на обяд или вечеря, както и понякога готви.
Лишен е от романтизъм, така че цветята съм ги преболедувала отдавна.

Няма строго разпределение. А и повечето уреди са "унисекс". За да натиснеш едно копче няма никакво значение мъж ли си или жена...

Има някои неща, които аз правя по-добре и затова държа да си ги правя аз. Би ме сменил и в тях ако поискам.

Нося му фреш от грейпфрут или чай пред компютъра и го питам какво му се яде утре, за да му го сготвя. Той ми носи кафе сутрин, а вечер - леген с гореща вода за премръзналите ми крака. Тъкмо си направихме горчица - той смели синапа, аз настъргах хряна. Аз заведох голямото дете на шах, той сложи малкото да спи. Когато е възможно, обичаме да правим всичко заедно, за да си седим един до друг и да не се разделяме.

Гледам да върша женските дейности аз, доколкото ми позволяват силите.
За чистенето и гладенето имам помощница, на която плащам аз. Тоест, все едно аз ги върша тези дейности. С прането ми помага половинката дотолкова, че да натисне копчето на пералнята (защото нямам доверие за цветовото разпределяне, но в повечето случаи е негово задължение да зареди/изпразни сушилнята за дрехи след пералня.
Когато си работя от вкъщи (60% от работната седмица), предпочитам аз да сготвя, като дъщерята ми помага с миенето и рязането на продуктите. Ако ме няма или ме домързи, половинката поема готвенето без да мрънка и все ядем нещо сносно в края на деня. Напоследък дъщерята все повече се изявява соло в кухнята под моите наставления, доста успешно!

Мъжките дейност съм ги оставила изцяло на половинката, и не си мърдам пръста даже и една крушка да сменя. Чакам него за всичко, вкл мъкнене на пазарски торби и т.н. Даже съм му заявила, че като ми оставя колата, трябва да е сигурен, че ще имам достатъчно гориво (тоест да не ме кара да си я зареждам) . Освен това той обича да помага и в почистване на масата след вечеря. Правим го дружно и с кеф, а понякога той сам. Не му мрънкам, и той не ох-ка. Чакам го да се сети сам, и, слава богу - майка му дотолкова го е възпитала. Благодарна съм й.

Цветя без повод получавам, да - трябваше малко ошлайфане на този жест, но той се справя вече блестящо.

ПП Хареса ми изречението на Янечек - искаме да сме заедно, затова рядко се случва един да работи, а другия да го чака. Гледаме и двамата да свършим заедно и по-бързо.

Ами всичко върша аз, включително и ремонтите, защото после трябва да го слушам как се оплаква какво го боли и колко е изморен и така. Цветя и дрънкулки не получавам. Детето също е моя грижа както и всичко останало. За него са кофата и списъка за пазара. Но поне сам се храни  и си готви за себе си, че е по-специален.

Dai4eto, припознах се!   
В много от случаите аз съм тази с черпака, телефона, детето и щипката за пране и то само в една ръка /не се чудете, как го правя - важното е, че се справям/.
Но слава Богу не ми подвикват от дивана да побързам със салатата, мъжа ми е на много отговорна позиция и на практика го няма по цял ден и ако не ми помага, то е защото в същото време се грижи за благополучието ни, а не защото не иска или не може.
Важното е, че не знам, какво е да вися някъде да плащам някакви сметки, дори не знам, кога пристигат и за каква сума става въпрос, пък нищо, че получавам цветя веднъж на високосна година и то само ако не се е прибрал много късно и всички цветарски магазини не са затворили.

Докато си пиля ноктите и си оправям маникюра, мъжО готви  
Защото много обича да готви и когато се прибере от работа изморен и изнервен, си отваря една бира, пуска си мач (ако има) и започва да готви и се успокоява (пък и защото не му се рискува да яде нещо, което съм сготвила аз  ) Не познавам по-добър готвач от него  
Иначе чисти, пере и простира, когато това трябва да се направи в ден, в който той почива. Т.е. не ме оставя да чистя аз, а той да си лежи, винаги го прави той вместо мен. Само прах никога не бърше  
Чиниите мия май в повечето случаи аз, но ако съм прясно лакирана не мож ме накара никой да измия дори и лъжица
Аз пък гледам детето и работя през свободното ми време .. просто всеки прави това, което може и му се отдава най-много.
А, той пазарува храната. Крайно ми е досадно да пазарувам за ядене. Виж, за дрешки и гримове съм първа
Не разбирам отношения, в които домакинската работа се смята по подразбиране за задължение на жената ..
По-скоро е въпрос на това, кой има повече време без значение от пола

Аз съм случила на рядко изпълнителен мъж, но нали съм будала, малко го впрягам. Иначе много носи на работа и еша си няма да майстори разни неща.  За готвенето много не разчитам, че малко тип Сървайвър са му гозбите. За чистенето леко го домързява, но много му се отдава. Случвало се е да го прилъжа да чистим и да се заплесна нещо във форума. Всичко лъсва до блясък докато аз си чеша клавиатурата. Аз съм малко джаста-праста, а той всичко изпипва. Не винаги имам търпение да му светя. Но по-често аз си чистя чевръсто вкъщи, докато него примерно го е призовало нещо дивото. Ако реша да скитосвам с него с часове пешачка до незнам си кои бани или върхове, вкъщи паяците се надивяват на воля. Затова си взехме и котка, белким се погрижи за таз работа, докато ни няма.
Ааа, цветята забравих покрай цялата работа и бъхтане- ами да, примерно собственоръчно набрани бъз или лайкучка сред дивата природа.
Банани и портокали от пазара, също. Задължително даже.

Никоя няма да си признае, че робува на мъжа си.....Всички са мнооооого еманципирани.
Ние сме си поделили задачите. Аз чистя всеки ден, но той се занимава с търкане на загоряла фурна или миене на фритюрник. Аз готвя, но той прави скара и меси тесто....Прозорци мие, но не му давам да простира Пазаруваме заедно

Той е с черпака, аз съм с парцала. Котката си я делим по равно 

Мечтай си.. в този форум няма такава опасност!!! 
Като чета какво са написали по нагоре.. чак се замислих дали не съм сбъркал планетата  ... сред моите познати и приятели, как пък един не знам да пере, готви и чисти!!! 

Да не мислиш, че някой ще си признае 

Няма строги разделения. И двамата можеш да ни видиш с бира в ръка. И двамата сме непрекъснато с децата.
Той по-често до печката, аз по-често с метлата и щипките.

Това, че ти не знаеш , не означава, че не го правят.