Честита 80-та юбилейна тема. 
Госпожата, мерси, 
много е хубава. 
Госпожата, мерси, много е хубава. - Публикувана: 14 ян. 2012, 11:25 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2012, 11:11 ч.
Забраненият плод (Aşk-ı Memnu)- сериалът, който остана в сърцата ни !~ 80
Лека нощ
Ще те сънувам тази вечер за последно.
А после ще забравя как се казваш...
Ще вляза тихо в своето безвремие
... и няма да поискам да изляза.
Амнезиите много ми отиват.
Особено когато са ми нужни.
Сега рисувам спомените в сиво.
И лъжа, че не помня. Просто лъжа.
След малко е последната ни среща.
Насън, разбира се. Насън съм само.
А ти дори насън не ме поглеждай.
Защото ще поискам да остана.
Caribiana
Приказка
До тази нощ бях принц, но омагьосан.
Ориса ме орисницата лоша
чак до смъртта си всяка нощ да нося
... една бодлива таралежа кожа.
До тази нощ на таралеж приличах.
Щом слънцето угаснеше стопено,
аз страшната си мантия обличах.
Жените нощем бягаха от мене.
Бояха се от мен. От грозотата.
И те от мен, и аз от тях се криех.
Но мислех си: "Ще дойде тя, едната,
и ще разтури страшната магия!"
И ти дойде. Прежали свойта нежност.
От всички тях ти престраши се първа.
До съмнало ти милва таралежа
и израни ръцете си до кърви.
Ръцете ти ме галят толкоз нощи
и питам се със страх: "Кървят ли още?"
Ах, потърпи: бодлите бавно падат.
Невероятно е!
Момичета,разбихтеме с тези стихотворения,получих екстрасистули,ей 
Не ме искай. Само минавам.
Ураганно... причинявам щети.
След мен е потоп и удавяне.
Не тръгвай. Аз нямам следи.
... Не ме чакай. Идвам неканена.
Като хала, раздухвам огньове.
Няма начин да бъда забравена.
Не строя - разрушавам мостове.
Не ме викай. Още съм вятърна.
Шумоляща и дива в листата.
От бури за теб съм изпратена.
Гръмотевици нося в Душата.
Не ме пипай. Ставам на лава.
Изригвам... Разцепвам земята.
Отломки от чувства стопявам.
Да ти парят, събрани в ръката.
Е.Стоянова
Ураганно... причинявам щети.
След мен е потоп и удавяне.
Не тръгвай. Аз нямам следи.
... Не ме чакай. Идвам неканена.
Като хала, раздухвам огньове.
Няма начин да бъда забравена.
Не строя - разрушавам мостове.
Не ме викай. Още съм вятърна.
Шумоляща и дива в листата.
От бури за теб съм изпратена.
Гръмотевици нося в Душата.
Не ме пипай. Ставам на лава.
Изригвам... Разцепвам земята.
Отломки от чувства стопявам.
Да ти парят, събрани в ръката.
Е.Стоянова
Госпожата, благодаря за новата тема
Много се радвам, че се запознах с всички вас макар и само виртуално за сега
Този филм наистина завинаги ще остане в моето сърце!
Плаках и се смях с тях, накараха ме да почувствам истински всяка една сцена... не мога да се наситя да го гледам, мисля че винаги ще мога да си пускам пак и пак любимите моменти и да откривам всеки път по нещо ново.
Много се радвам, че се запознах с всички вас макар и само виртуално за сега
Този филм наистина завинаги ще остане в моето сърце!
Плаках и се смях с тях, накараха ме да почувствам истински всяка една сцена... не мога да се наситя да го гледам, мисля че винаги ще мога да си пускам пак и пак любимите моменти и да откривам всеки път по нещо ново.
Препоръчани теми