Прекрасно.
- Публикувана: 6 ян. 2012, 13:32 ч.
- Последно мнение: 20 март 2012, 10:35 ч.
Как се чувствате в кожата си?
Огледалото ми е приятел, но от кожата ми се слува да искам да изляза и като се поразходя се връщам 
Не е ли малко екстремно?
Браво!
Добре се чувствам в кожата си.
Остарявам с грация
Остарявам с грация
Все повече ми личи, че остарявам 
Нямам проблем с възрастта и годините, но не си се представях тъй повехнала 
Нямам проблем с възрастта и годините, но не си се представях тъй повехнала Пък и не боли ...
Не се чувствам добре, но не губя разсъдък от това
Не съм грозна, но съм пълна и ми пречи. Понякога сякаш в огледалото се оглеждаш в друг, а ти самият си свит някъде в себе си, доста тежка орис е.
Не съм грозна, но съм пълна и ми пречи. Понякога сякаш в огледалото се оглеждаш в друг, а ти самият си свит някъде в себе си, доста тежка орис е.
Ако искаш да знаеш, месото краси телОто....
Един виц по този повод:
Питат радио Ереван:
-Как да отслабне една жена най-ефективно?
След кратък размисъл, следва отговор:
- Да върти обръч!
Контра въпрос:
- А ако не влиза в обръча?
Намесва се радио Анкара:
- Оставете хубавата жена на мира!!!
И аз не съм слаба. Обаче имам мъж, койта е по-хубав външно /разбирай наистина хубав мъж/ от мен и ме обожава и поне трима ухажори, които са по-млади от мен и отново много приятни на външност....Така че....
ИзвинетИ за фукнята
Иначе съм си прекрасна! не напразно в София до 10 часа има мъгла! Просто аз спя!
Добре.
Мисля, че знам много повече от когато и да било коя съм и какво искам.
Грижа се за себе си. Старая се да изглеждам добре.
И за визия, дрехи, настроение дори.
Но не мога да не си призная някои неща ...
Например, цял живот съм мислела, че съм дебела. Не носех дънки. Все дълги блузи. Притеснения как да се покажа по бански.
А днес...съм наистина дебела. В моите очи. Вече нося дънки, но си намирам трудно. Пак си прикривам "ценностите" с по-длъжки дрешки. Ама май не ми пука как изглеждам на плажа
Мисля, че знам много повече от когато и да било коя съм и какво искам.
Грижа се за себе си. Старая се да изглеждам добре.
И за визия, дрехи, настроение дори.
Но не мога да не си призная някои неща ...
Например, цял живот съм мислела, че съм дебела. Не носех дънки. Все дълги блузи. Притеснения как да се покажа по бански.
А днес...съм наистина дебела. В моите очи. Вече нося дънки, но си намирам трудно. Пак си прикривам "ценностите" с по-длъжки дрешки. Ама май не ми пука как изглеждам на плажа
Хммм, а наистина ли трябва да сме се променили като същност /и изражение/?
Аз съм си аз, независимо от дрехите, прическата и килограмите.
Обожавам да бъда себе си и съм щастлива от този факт.
Да, аз също съм с +10 кг. от младежките години, но те са резултат от 2 деца, угаждане и все повече почивка. Което пък е перфектно.
Другото си е мое - мислите, убежденията, пламенните спорове, периодичното залитане по "скрития ексцентризъм", самочувствието, усмивката и положителната нагласа. Дори и цялата лудост да стана в неделя сутрин с мисълта, че трябва да направя нещо и да тръгна уж за копринена строга бизнес риза, пък да се върна вкъщи с огромна татуировка на гърба.
А и аз съм от тези с наистина красив мъж и няколко ухажора, които не съм видяла да забелязват онези недостатъци, които аз си забелязвам.
Май единственото, което ме дразни и разстройва, е ранно побелялата коса - ама наистина ми е почти бяла /в корените/ и се налага минимум веднъж в месеца да клепам с боя, но това хем е ген, хем ми дава възможност често да сменям цвета на косата /и достатъчно често да залитам към разни странни цветове, които учудващо добре ми отиват/.
Амииии, наистина се обичам. И ще се обичам и след време, заедно с бръчките.
Аз съм си аз, независимо от дрехите, прическата и килограмите.
Обожавам да бъда себе си и съм щастлива от този факт.
Да, аз също съм с +10 кг. от младежките години, но те са резултат от 2 деца, угаждане и все повече почивка. Което пък е перфектно.
Другото си е мое - мислите, убежденията, пламенните спорове, периодичното залитане по "скрития ексцентризъм", самочувствието, усмивката и положителната нагласа. Дори и цялата лудост да стана в неделя сутрин с мисълта, че трябва да направя нещо и да тръгна уж за копринена строга бизнес риза, пък да се върна вкъщи с огромна татуировка на гърба.
А и аз съм от тези с наистина красив мъж и няколко ухажора, които не съм видяла да забелязват онези недостатъци, които аз си забелязвам.
Май единственото, което ме дразни и разстройва, е ранно побелялата коса - ама наистина ми е почти бяла /в корените/ и се налага минимум веднъж в месеца да клепам с боя, но това хем е ген, хем ми дава възможност често да сменям цвета на косата /и достатъчно често да залитам към разни странни цветове, които учудващо добре ми отиват/.
Амииии, наистина се обичам. И ще се обичам и след време, заедно с бръчките.
Хммм, а наистина ли трябва да сме се променили като същност /и изражение/?
Аз външността си няма да коментирам, защото тук все ще се намери някой, който един ден да го използва срещу мен, но за промените в характера си мога много да пиша.
Времето оставя следи, както по кожата на човек, така и в душата му.
И после се чудим, защо така погледа ни се е променил!
Преди 10 години притежавах едни качества, които изгубих през годините, но за сметка на това развих други.
Ако тогава най - героичната ми постъпка е била да изтърпя няколко поредни фото епилации без да трепна, то сега постъпките, с които се гордея са от съвсем различно естество.
Последния път се озовах сама по сред нощ в "Пирогов", с малкия си син на ръце и с по - големия до мен, защото баща им бе в командировка.
Имаше инцидент, малкия ми син си удари главата, кръвта рукна и нямах много време за мислене.
Сега съм много по - решителна, по - комбинативна, по - съобразителна и по - хладнокръвна.
И това се вижда, особено, ако се опитам да вникна по - дълбоко в очите на жената в огледалото.
И нищо че сега онова палаво пламъче в очите от преди години е поугаснало и че буклите вече не са така идеално подредени, аз харесвам тази жена.
Знам, какво й е струвало да е тук и сега - такава, каквато е и се гордея с нея!
Не съм красавица, но се харесвам.Е, сега след празниците пак се появиха два-три кг / винаги така бързо и изненадващо се лепват / ,които ме карат да се чувствам малко тесничко в кожата си, но се надявам скоро да вляза в ритъм.
Понякога обичам да казвам, че за годините си изглеждам добре, но за парите, които давам за козметика и козметични процедури би могло да се желае още.
За промените в характера- аз ,за разлика от повечето остаряващи жени, с годините ставам по-спокойна, по-умерена, по-толерантна към близките си и околните.Имала съм на по-млади години изблици на дребнавост и неразбирателство.
Понякога обичам да казвам, че за годините си изглеждам добре, но за парите, които давам за козметика и козметични процедури би могло да се желае още.
За промените в характера- аз ,за разлика от повечето остаряващи жени, с годините ставам по-спокойна, по-умерена, по-толерантна към близките си и околните.Имала съм на по-млади години изблици на дребнавост и неразбирателство.
С какви чувства гледате сутрин жената в огледалото?
А дали се харесвам- не особено, все има нещо за подобряване.
