Франция извън Париж

  • 72 538
  • 476
  •   1
Отговори
# 435
  • Мнения: 19 015
Франция има уреден ЖП и автобусен транспорт
за замъците примерно, отседнах в Блоа, от там има автобус до Шамбор и Шеверни, може спокойно де се видят в един ден, Амбоаз е съвсем на близо - 1,2 спирки с влака. До Шенонсо с влак с прекачване в Тур...за повече нямаше време.

# 436
  • Мнения: 1 403
Железопътен- да, автобусен- в доста по-малка степен, сравнено с България.

Моя грешка, сега видях, че има автобуси от Блоа до някои от замъците, но през октомври- само уикендите и в сряда.
http://www.remi-centrevaldeloire.fr/loir-et-cher/navettes-chateaux/

# 437
  • Мнения: 19 015
това за абтобусите не  е вярно според мои впечатления.
Понеже писа че всички са с коли, автобусите обслужват и децата, които пътуват от малките села до училище и очевидно няма кой да ги взима след като приключат на обяд...
а и  регионалните линии от 4-5 години има и Фликсбус по много направления.

# 438
  • Мнения: 1 403
Не включвам ученическите автобуси, много от тях са съобразени с началото и края на учебните часове, не се движат през целия ден на равномерни или почти равномерни интервали. Flixbus има между градовете и то, между по-големите градове.  Разбира се, има и изключения.
Според твои впечатления може да не е вярно, според мои е така.
За замъците на Лоара са 2-3 навети дневно, не са на половин-един час...И не през цялата година.

Децата са на училище по цял ден, не приключват на обяд.

Последна редакция: вт, 09 юли 2019, 17:12 от Фенси

# 439
  • Мнения: 1 990
От лични впечатления мога да кажа, че транспортът във Франция е доста добре развит и особено що се касае до забележителности! Обикаляли сме и замъците по Лоара, и Елзас, и то доста интензивно - влакове и автобуси има и са с изключително удобни разписания. Винаги съм смятала, че Франция е сред най-удобните места за разглеждане БЕЗ кола.
Според мен екскурзия и из Лоара, и из Елзас за три дни може да покрие само най-най-най-основното. А специално замъците си заслужава и да се рязгледат, което също отнема време. Моят съвет е да си изберете област, в която ви се обикаля, и да се съсредоточите там. Иначе ще загубите време в път, а и няма как всичко наведнъж. Елзас според мен си струва пролетта или лятото, когато лозята са зелени и е удоволствие да обиколиш селцата с колело. Или, разбира се, зимата - заради коледния дух.

Според мен, ако имате само 2-3 дни след Париж, най-добре се разходете в и около Ница.

Последна редакция: ср, 10 юли 2019, 17:30 от Елмайра

# 440
  • Мнения: 606
И аз съм за Ница😊Особена атмосфера има това място!😊

# 441
  • Мнения: 697
да се запиша и аз, за да мога да изчета темата, че от 06-16.09 ще обикаляме около Лоара.

# 442
  • Мнения: 168
Моля, пишете ми, ако е удобно каква е цената на копър пресен във Франция.

# 443
  • София
  • Мнения: 9 977
Моля, пишете ми, ако е удобно каква е цената на копър пресен във Франция.
С приятелка, живееща във Франция, коментирахме миналото лято, че трудно намира копър. За Прованс става въпрос. Изненадах се...но наистина не видях.
Дано някой се включи с по-полезно инфо.

# 444
  • Мнения: 1 403
Между 1,50-2 евро за връзка е при нас, не са големи връзките. Копър се намира, но чубрица не съм виждала. Има известна разлика в цените между различните области за много от плодовете и зеленчуците.

# 445
  • Мнения: 23
Малко по - напред в темата питах за Perigord, Bordeaux, Toulouse, Carcassonne и Canal du Midi. Не намерих много инфо тук , но намерих доста информация в някакъв френски форум на руснаци, живеещи във Франция (за Canal du Midi). Ще потърся връзката, ако някой се интересува.
Е, вече бяхме там.
Както всеки път, когато посещаваме Франция, си създадохме изключително приятни спомени, макар програмата ни да не беше много добре планувана и да бяхме "отметнали" само основни точки - настаняване и отгоре-отгоре какво да видим основно. Липса на време за повече подготовка. Но пък напаравихме една прекрасна слънчево-дъждовна разходка.
По ред на посетеното - Burg Hohenzollern - https://www.burg-hohenzollern.com/, води се "домашният замък" на на фамилията Hohenzollern, дала на Германия доста владетели - "Пруските крале". Цена на посещението за 3-ма възрастни - 21 евро, паркинг - 2 евро, ако желаете транспорт от паркинга до входа на замъка - 3 евро в двете посоки на човек. Изключително хубава гледка над околната равнина, запазен замък, все още частно владение.
Изворът на Дунав - Donauquelle - Donaueschingen - от доста години минаваме покрай гардчето, но все не остава време да видим откъде точно тръгва Дунав. Безплатно е за посещение (който не е ходил), има и безплатен паркинг за автомобили на около 200 метра от извора. Градчето е относително малко и в центъра си (където приблизително се намира и изворът) - китно, типично немско, подредено, с павирани улички и много малки магазинчета, кафета.
След преспиване в Kirchzarten - около Freiburg im Briesgau, направихме дълъг "скок" до Франция - околоностите на Périgueux, или по - точно хотелът ни беше в Notre-Dame-de-Sanilhac /нарочно копирам оригиналните наименования, защото произношенията им са почти неизписваеми на български/ Le Manoir de Sanilhac - това е "хотелчето", което е в центъра на градчето и е с доста необичайна история, както с голямо удоволствие ни разказа нашият домакин с типично френското име Jeff /така се представи/. Много мил жест на следващата сутрин беше превода на български на всичко, което закусихме и историята на неговия произход. Ще стане много  дълго да се разказва, но Jeff се постара да ни накара да се чувстваме специални, въпреки че закусихме на една маса с още две семейства пренощували в хотела - едно френско и едно белгийско. От белгийците, на по чаша бира, съпругът ми получи информация за Carcassonne - връщаха се от посещение на града. Закуската с всички гости на хотела на една маса не ни е непозната, защото при посещението си на подобен "хотел" през 2015 в Нормандия вече имахме опит. Тъй като сме доста ранобудни бяхме първите на закуска - Jeff не ни ограничи във врмето за закуска, каза ни "вие сте ваканция, така че - когато дойдете, аз ставам рано". Но ставането рано ни даде възможност да си поговорим с него и попитахме за региона - пещери за посещение, градчета, разказа ни и историята на хотела, доста интересна, разказа ни и защо областта Perigord се разделя на 4 цвята - поинтересувайте се, има го някъде писано. Даде ни препоръки за пещера, харесвана от него, но ние вече бяхме решили, че бидейки в тази част на Франция ще разгледаме световно известната Lascaux и не се опитахме даже да организираме посещение на някоя по - неизвестна или малка, защото Jeff ни предупреди, че е ваканционно време във Франция и твърде вероятно да са заети часовете за посещение на повечето известни пещери. Попитахме за Sarlat (или Sarlat-la-Canéda) и ни каза, че е изключително туристическо и ако не разполагаме с много време (а ние не разполагахме) е по - добре да отделим време на прословутите селца по река Dordogne - Les Eyzies-de-Tayac-Sireuil, Beynac-et-Cazenac - стои на корицата на всяка туристическа брошура, касаеща региона и La Roque-Gageac.
.... продължение следва, ако поне един човек, заяви, че му е интересно и иска да чете нататък. А и няма време за дописване в момента.
... посещението на пещерата Lascaux ни отне времето почти до 15 часа на този ден, въпреки че от хотела ни беше около 40 минути път. Пещерата е известна с изключително запазените си цветни рисунки от кроманьонци (около 17-20 хиляди години преди Христа). Открита е съвсем случайно и поради огромното си значение (не е единствената с такива цветни рисунки от този период, но е най - добре запазената)  е затворена за посещения от 1963 година насам. В днешно време могат да се видят 3 възстановки на оригиналната пещера - наречени съответно Lascaux 2, 3 и 4. 2 се намира много близо до оригиналната пещера и е почти пълна възстановка на оригинала, 3 е пътуваща възстановка, а 4 е най - модерният комплекс, пълна възстановка на оригиналната пещера и е най - пригодена за посещения на големи групи от туристи. Именно нея и посетихме, поради неподготвеното предварително посещение. Не се бяхме поинтересували, че обектите са изключително посещавани, особено в сезона на отпуските и затова считаме, че извадихме късмет с относително малко забавяне, което ни даде време да се разходим в грачето  Montignac, в края на което се намират пещерите. Самото посещение е 20 евро за възрастен, като е само с гайд/екскурзовод/и недостатъкът - само на френски или само на английски, предлагат се турове  на няколко други езика, но са само с предварителна заявка. Аудиогайдове има на различни езици, но едва след излизане от пещерата, в самата пещера е само с екскурзовод, което е предимство, защото са обучени какво и как да разказват и поне нашият беше доста духовит и не ни изнесе само скучна цифрово - фактологична лекция.
След посещението на пещерата се отправихме към гореописаните селца, на относително кратко разстояние са и са на брега на река Dordogne.
Селото Les Eyzies-de-Tayac-Sireuil ни беше препоръчано от нашият домакин Jeff, като ни предупреди да внимаваме за изговора на името, тъй като при неправилно изговаряне се подразбирало определена част от половите органи Wink (не знам дали това е истина, но така ни го обясни, да дадат мнение френскоговорящите). Така, както го произнесе Jeff, името звучеше като Лесизи. Самото село е наистина красиво, надвисналите над него скали му придават различен вид от другите села в региона. Доста посещавано, разполага с голям беплатен паркинг в края на селото, който се намира на поляна и е доста прашен. Платените са навсякъде в центъра на селцето - и, да, селце е - обхожда се за 15 - 20 минути. Тук намерихме много магазинчета за меса - предложиха ни и опитахме различни деликатеси от патешко/гъше месо - сухи колбаси, пастърми и овкусени с различни подправки колбаси. Foie gras се предлага в 1-2 магазинчета в селцето, както и  в почти всяко населено място, което посетихме. Тъй като не сме проявявали подробен интерес към подобен деликатес, тук научихме, че не се предлага като пастет, а по - скоро цели парчета или раздробени парчета в собствна мазнина и се произвежда от гъши или патешки дроб. За нашите представи е доста скъпо - бурканче от около 250 г ни го редлагаха от 18 до към 25 евро в различните части на региона. Интересното е, че не го намерихме във веригите, там се предлага подобно нещо на доста по - ниска цена, но е от свински или пилешки дроб /пише го на етикета/.
Селцето е дом на Националния Музей по предистория на Франция, посещението в който струва 7 евро на възрастен. Не може да се мине към пещерите, които се намират над селото, ако не си купиш билет за музея. Интересно е, но ако си видял вече една пещера, стават малко повече.
Намерихме си климатизирано заведение за пиене на кафе (бяхме в най - топлия ден за региона - 42 градуса), но решихме, че ще пием кафе в Beynac-et-Cazenac, поради напредването на времето. Продължихме към селото и там на паркинга получихме приятна изненада - френско семейство, което тъкмо си тръгваше видя, че паркираме до тях и мъжа попита искаме ли билет за паркинга за почти 2 часа - бяха платили за 3 часа, но си тръгваха и човека явно беше решил, че първия когото види - печели. Съпругът ми му предложи пари, но човека каза "Enjoy" и отказа. Така получихме безплатен паркинг за селото. 2 часа са напълно достатъчни за разглеждане и снимане - селото се намира на стръмен хълм точно над брега на реката, който е увенчан със стар замък. Улиците са доста стръмни и при температурата от 42, а на слънце може би и повече градуса, водата, която бяхме взели свърши доста бързо. Селцето предлага много хубави гледки с всеки завой на стръмните си улички и не случайно се слави като едно от най - красивите във Франция. Който успее да покори стръмните улички може да се наслади на кафе и подобни в сянката на стената на замъка. Панорамата отгоре си заслужава изкачването. Кафето е добро, но и цената е като за шампиони - при редовна цена на повечето места по 1/1,20/1,50 евро, под стените на замъка е като за владетеля - 3 евро. Подмамихме се по обратния път към паркинга да минем покрай реката - никаква сянка. Тук мога да отбележа нашия пропуск в планираето - региона си заслужава поне още една нощувка в него, наем на кану за трима човека и 30 минути не е кой знае колко скъп, а гледката от реката към селото над нея и скалите по протежение на единия бряг е много красива (част от тази гледка се вижда от изградения пешеходен надвес над реката, по който вървяхме).
Следващото село La Roque-Gageac е само на кратко разстояние с автомобил и се различава от Beynac... по това, че част от къщите са почти издълбани в скалите над реката. Имат цвета на скалите. Селото е малко, изключително туристическо и с още по -- стръмни улички. Покрай реката са разположени заведенията, от които са направени много снимки в мрежата Simple Smile .
Поради много гостоприемния климат изобилства на растения, които не са типични за региона - дори палми, които съдават някаква доста по - южна представа. С това посещението на този изключително приятен регион на Perigord приключи и се отправихме към хотела ни в Bordeaux.
На повечето места си запазвахме престой в частни къщи, защото ни хареса този начин на настаняване - не сме попадали на нелюбезни или лоши хора. Винаги са ни посрещали изключително любезно, отделят ни поне по 30 - 40 минути за разговори, виждайки българи, проявяват доста силен интерес какво ни води по тези региони, тъй като в повечето случаи сме първите от този "вид", които срещат. Почти навсякъде в региона ни гледаха като извънземни, имам предвид, че номера на автомобила ни носи българския флаг и е с различно обозначение от френските. На едно място дори срещнахме дядо (беше на много тесен път в едни лозя, на който трябваше да върнем малко назад, за да се разминем с дядото в едно невероятно учукано пежо 206 - забележката за марката и модела е от страна на съпруга), който слезе и ни огледа наистина като нещо изключително. Автомобилните туристи с чужди номера са почти и само от Белгия и Холандия, много рядко с английска номерация, много чужденци предпочитат да неамат автомобили. Може и да не се казва за първи път, но има много силен вътрешен туризъм - много французи пътуват и опознават страната си - има какво да видят.

Последна редакция: сб, 10 авг 2019, 00:55 от Пътничка

# 446
  • Мнения: 1 515
Моля , продължи с разказа си. Страшно любопитна съм за този маршрут. Били сме само в  Burg Hohenzollern  - впечатлена съм както от замъка , така и от последвалата автентична историческа възстановка , демонстрацията на ловни соколи и не на последно място- планината наоколо .

# 447
  • Мнения: 1 403
Пътничка, страхотен разказ! Благодаря! Разглеждала съм региона само по картата и му се каня, но засега не съм стигнала до там. Много ли са завоите?

Le zizi ( Льо зизи) е думата, която е имал предвид. Майките на момченцата я употребяват, фамилиарно название на пенис е.

# 448
  • Мнения: 23
Ще продължа разказа, щом е интересен. Относно завоите - не е планински проход, но предвид, че местността е хълмиста е богато на завои. По време на нашето посещение не бяха толкова страшни завоите, а по - скоро наличието на много велосипедисти. Почти не се съобразяват с движението на автомобили, особено около малките села и къмпингите (около селата има няколко), поради което "взеха страха" на съпруга ми. Другото, което му направи лошо впечатление е липсата на сигнализация от страна на водачите. Доста често се случва да чакаме на входа на някое от многобройните кръгови движения, а водачите вътре в кръговото (които според правилника са с предимство) без да подават никаква сигнализация за намерението си, напускат кръговото на изход, който им е хрумнал. Това доста често изнервяше шофьора в семейството, но изглежда е някакъв тип култура, защото се наблюдава постоянно.

# 449
  • Мнения: 23
Мислех да допълня предния пост, но явно времето за редакция е изтекло и ето продължението ...
В Bordeaux пристигнахме доста късно, защото уж спряхме за малко в едно Intermarche за вода, нооо ... малко се поотплеснах в допълване на покупките и ....
Съпругът ми се занимава с резервиране на нощувки и планиране на маршрути, защото аз се ориентирам зле в карти и понякога желанията ми за това какво да посетим са на разстояния, които надхвърлят възможното Grinning .
В Bordeaux наехме хотел с частен паркинг, защото на няколко места беше прочел оплаквания от туристи и посетители на града с автомобили с чуждестранна регистрация, че са намирали автомобилите си ограбени, въпреки обществените охраняеми паркинги, на които са ги оставяли. Хотелът (Hôtel Le Chantry) се намира на пешеходно разстояние от центъра на града. Решихме в този хотел да откажем закуската, защото за нея искаха невероятна цена, а според нас не си заслужава - типична хотелска закуска. От предишни посещения във Франция, знаем, че това на което в България казваме кроасан се разминава коренно с изделието със същото наименование във Франция. На следващата сутрин, загрижени за безопасността на автомобила и багажа си, помолихме на рецепцията автомобилът да остане на хотелския паркинг, докато разглеждаме града. Хората се отзоваха положително, но, предвид че не ни таксуваха допълнително, ни ограничиха във времето - до 14 часа. Вече спокойни, поехме към града. Никак няма да ви изненадам, ако спомена, че прясно изпечените кроасани с масло, шоколад и т.н. успяха без усилие да спечелят състезанието по вкусови качества с хотелската закуска.
За Bordeaux - това е и единствения град, за който предварително се опитахме да прочетем информация - какво да разгледаме, къде да отидем, но със съжаление трябва да кажа, че останахме малко разочаровани. В крайна сметка се оказа, че това е един доста голям град, в който има какво да видиш, но който има своите проблеми. Най - лошото е, че те не са толкова очевидни, колкото обонятелно осезаеми - навсякъде по улиците мирише доста неприятно на урина и на доста от по - малките улички се срещат отпадъци от домашни любимци (за да не употребявам буквално думите). Това не бива да ви отказва, ако сте  решили да посетите града, но разваля туристическата "лъскавина". Дори и по централната улица срещнахме няколко просяка, включително двойка българи - малко момче и по - възрастно момче/мъж. Как познахме, че са българи? По диалога къде да се настанят, за да "хванат" повече поток от туристи и минувачи. Площада на борсата и водното огледало са впечатляващи, както и крайречната пешеходна променада. За разлика от Париж, където сградите са много близо до Сена, тук сградите започват на значително разстояние от Гарона, което отваря много широко и светло пространство около реката и създава перспектива. Не успяхме да видим всичко, което туристическите справочници и посетилите града преди нас препоръчваха, но и предвид споменатите проблеми май загубихме желание за това преживяване. Пишем го в графата "посетени", но без особени впечатления и желание да го посетим отново, каквото оставиха у нас посетените до този момент градчета и села. Върнахме се към хотела и поехме към следващото приключение за деня - Dune du Pilat. Какво е това ли? Най - голямата дюна в Европа. Намира се само на около 60 км от Bordeaux и беше включена в програмата като задължителна от мъжката част на екипа - 2-ма са, така че имаха предимство при гласуването Wink . И това е преживяване, което бих препоръчала на всеки. Заради него разширихме багажа с бански, джапанки и малко плажни принадлежности. Пътуването от центъра на Bordeaux отнема около час време, най - вече заради задръстванията на изхода на града - явно всички бяха в тази посока - заливът на Arcachon е туристическа зона, има много курортни селца, курорти и къмпинги, и по това време на годината явно всички бяха решили да почиват. Не бяха малко и автомобилите с чужда регстрация - дюната е доста известна забележителност.
Dune du Pilat е известна още и като Dune du Pyla, но на сайта на тази забележителност е официално обявено произхода на името и то не е свързано с Пилат. Оказва се, че на гасконски (да, това е старата Гаскония, спомняте ли си Д'Артанян ?) pilat означава "куп" или "могила". Някога може и да е било могила, но днес си е цяла планина - височината достига над 110 метра над околната борова гора. Посещението на дюната е безплатно, но за да стигнете до нея ви трябва някакво превозно средство. В нашия случай паркингът за автомобил струва 2 евро на час. Няма как да го избегнете, ако пътувате с автомобил, защото териториите извън официалния паркинг или са неудобни за паркиране или са забранени за паркиране, или са заети от заведения със собствен паркинг, за който трява да платите. Така че, съвсем безплатно няма. Но пък паркингът е добре организиран, непрекъснато има служители в движение и най - важното, намира се в гората т.е имате сянка. Макар и само на 60 км (а по права линия и на по - малко) от Bordeaux влиянието на океана личи много. Какво имам предвид - когато потегляхме от Bordeaux температурата на въздуха беше около 37 градуса, когато пристигнахме в залива на Arcachon температурата на въздуха вече беше приятните 27 градуса и лек ветрец откъм океана.Идеално време за плаж. Ако сте забравили нещо - каквото и да е - има го в типичните търговски палатки на територията на къмпинга, предшестващ изкачването на дюната. Защо казвам изкачване? Защото дюната е много стръмна откъм сушата и по - полегата откъм океана. Вертикалната височина е над 110 метра и изкачването е доста стръмно. Отделно при първите стъпки в пясъка на дюната установихме, че няма нищо общо с пясъка по нашето черноморие - изключително ситен, почти прахообразен и най - големият проблем - потъваш до глезените с първите стъпки върху чист пясък. Това допълнително усложнява изкачването. Но щом има желание, намира се и начин. Само на едно място има изградена бетонна стълба, но нали сме дошли на океан и пясък - давай по дюната. Е, преодоляхме наклона  с една - две почивки, главно за снимки. И това, което се открива от върха, предизвиква едно нережисирано "уау" у почти всеки, който го вижда за първи път. Гледката от самия горен ръб на дюната не е уникална, но по свой собствен начин е удивителна. Зад гърба си имаш борова гора до хоризонта, над която си почти надвесен, а поглеждайки в първия момент към океана, се открива безкрайна синева. Свикавайки с размера, разбираш, че плажа май не е много близо, защото лодките се виждат като малки точки, проследени от бялата линия на пяната. От върха на дюната въобще не можеш да видиш долния и край, завършващ с плаж. Ами сега? Тази страна на дюната е много по - дълга от стръмната страна откъм брега и слизайки към плажа, изкачването на обратно ще е доста по продължително. Но какво пък - като ще се "топим" в океана - напред. След задължителните снимки на всеки няколко метра, докато свикнем с необичайната гледка, 20-тина минути по - късно сме на плажа. Плаж като плаж, гледката обратно към дюната е по - интересна. Топим се по веднъж, водата е доста топла и необичайно по - солена от тази в Черно море. И продължаваме наобратно към върха по бански, да не "изпуснем" плажа Grinning . Когато стигаме след доста време горе вече е започнал един доста по - силен ветрец, който откъсва песъчинки от дюната и ги ускорява дотолкова, че стават леко боцкащи. Прехвърляйки върха на дюната попадаме отново в безветрена зона и следва спускането към къмпинга. Който иска бавно - забива крака в пясъка и се "свлича" с метър - два, но има и много хора, които се спускат с тичане - и да паднеш ще е на меко Grinning

Последна редакция: пн, 12 авг 2019, 01:36 от Пътничка

Общи условия

Активация на акаунт