Надявам се да не е толкова наивен и доверчив като мен. Обаче, при все, че и баща му е такъв... Няма начин. Виждам го в детето си сега - много доверчиво, много наивно, смята всички за добри и за приятели.
- Публикувана: 1 ян. 2012, 21:34 ч.
- Последно мнение: 15 фев. 2012, 14:52 ч.
Качествата, които (не) бихте искали децата да наследят от вас
Аз пък си мисля, че тук отново има значение какъв е характера на детето, независимо дали е онаследен или индивидуален. Едно от най-големите веселяци хлапета, които познавам, е системно навикван и от време на време даже и потупван. Но това не му пречи да е винаги усмихнат, забавен, веслеяк.
Синът ми, който май въобще не е наказван, е много по-склонен да изпада във философски размисли и анализиране на света. А едно наказание,, убедена съм, би помнил много дъэлго.
Синът ми, който май въобще не е наказван, е много по-склонен да изпада във философски размисли и анализиране на света. А едно наказание,, убедена съм, би помнил много дъэлго.
А защо така подвеждаш децата? къде са тези хора, или поне човек, който може да направи и невъзможното, стига дапожелае? Него не го лови време, пространство и всякакви ограничения, включително у него самия и обстоятелствата? Все пак сме хора, а не герои от приказките.
а, нищо, само дето ги товариш с много големи очаквания и изисквания към себе си. И когато утре, в един момент се окаже, че детето не може да постигне това, което иска, и се мъчи, мъчи, може да настане голям срив, защото изведнъж ще трябва да преглътне хапа, че няма абсолютен контрол, нито абсолютните способности. Не, Рая, доста често човек колкото и да се старае, пак не успява да постигне намисленото или желаното нещо! "Хората" винаги си приказват каквото си искат, обаче децата вярват първо най-много на родителите си, и ако родителят му казва всеки ден как може всичко да постигне, стига да се старае, детето го приема за чиста монета и кОпа ли, кОпа. Не казвам да не поощряваме децата си в постоянство и упоритост, но не и да ги възпитаваме да гонят някакви цели на всяка цена.
И аз така мисля... може много да се сдуха човек, малоценен и некадърен да се почувства, ако вярва, че може всичко, а в един момент установи, че възможностите му са ограничени до обикновени човешки...
а, нищо, само дето ги товариш с много големи очаквания и изисквания към себе си. И когато утре, в един момент се окаже, че детето не може да постигне това, което иска, и се мъчи, мъчи, може да настане голям срив, защото изведнъж ще трябва да преглътне хапа, че няма абсолютен контрол, нито абсолютните способности. Не, Рая, доста често човек колкото и да се старае, пак не успява да постигне намисленото или желаното нещо! "Хората" винаги си приказват каквото си искат, обаче децата вярват първо най-много на родителите си, и ако родителят му казва всеки ден как може всичко да постигне, стига да се старае, детето го приема за чиста монета и кОпа ли, кОпа. Не казвам да не поощряваме децата си в постоянство и упоритост, но не и да ги възпитаваме да гонят някакви цели на всяка цена.
Е, ама ти виждаш само двете крайности - това пък е насаждане на чувство за малоценност.
Светлица,по какъв начин според теб аз насаждам в децата си чувството за малоценност в тях?Би ли уточнила?Според мен правя тъкмо обратното,защото повярвай ми именно баща ми,когато бях малка ми насаждаше това чувство с презумцията да не остана разочарована,ако не успея с целите си.Той едва ли не предварително ме отписваше от играта изказвайки определени предположения за това колко е невъзможно това или онова.И аз наистина го вярвах и не смеех да си помисля за нещо по-така,защото несъзнателно бях приела като константа това му твърдение.Напротив,аз създавам според мен на децата си чувство на увереност,не на малоценност,именно защото знам какво е да се чувстваш малоценен в очите на родителя си примерно и точно това искам да избегна с моите деца.Слава на бога,че до сега тази философия работи с феномален успех.
Светлица,по какъв начин според теб аз насаждам в децата си чувството за малоценност в тях?Би ли уточнила?Според мен правя тъкмо обратното,защото повярвай ми именно баща ми,когато бях малка ми насаждаше това чувство с презумцията да не остана разочарована,ако не успея с целите си.Той едва ли не предварително ме отписваше от играта изказвайки определени предположения за това колко е невъзможно това или онова.И аз наистина го вярвах и не смеех да си помисля за нещо по-така,защото несъзнателно бях приела като константа това му твърдение.Напротив,аз създавам според мен на децата си чувство на увереност,не на малоценност,именно защото знам какво е да се чувстваш малоценен в очите на родителя си примерно и точно това искам да избегна с моите деца.Слава на бога,че до сега тази философия работи с феномален успех.
Просто можем да ги научим да избират битките и целите си според условията и възможностиите.
Ами, не, не може всеки! Аз като бях дете, много ми се искаше да бъда гимнастичка, ама не съм и тръгвала да ставам такава на тяхното ниво, защото беше достатъчно да се сравня с някоя от тях и да разбера, че нямам необходимите данни - те са доста по-нисички и по-мънички от мен като телосложение. Но пък благодарение на упражненията, които правех и измислените съчетания с лентата вкъщи, се сдобих с доста хубаво тяло за тогавашното време. Ако имах майка, която ми набиваше постоянно в главата, че стига да искам, значи мога, щях вероятно да съм много нещастна, когато дойдеше момента даа се явя в залата и да ме отхвърлят (не че не отидох в залата да питам, но то беше само защото с приятелката ми вече бяхме решили да си опитамме късмета и беше срамота да се отказваме). Но пък започнаха да се разкриват други интереси у мен, които родителите ми поощриха, защото са усетили и видяли, че "има хляб" в мен. Малко е тъп този пример, но за това се сетих в момента.
Дори хищните животни не преследват всяка плячка само защото са гладни, а преценяват какви са шансовете им.
Ами, не, не може всеки! Аз като бях дете, много ми се искаше да бъда гимнастичка, ама не съм и тръгвала да ставам такава на тяхното ниво, защото беше достатъчно да се сравня с някоя от тях и да разбера, че нямам необходимите данни - те са доста по-нисички и по-мънички от мен като телосложение. Но пък благодарение на упражненията, които правех и измислените съчетания с лентата вкъщи, се сдобих с доста хубаво тяло за тогавашното време. Ако имах майка, която ми набиваше постоянно в главата, че стига да искам, значи мога, щях вероятно да съм много нещастна, когато дойдеше момента даа се явя в залата и да ме отхвърлят (не че не отидох в залата да питам, но то беше само защото с приятелката ми вече бяхме решили да си опитамме късмета и беше срамота да се отказваме). Но пък започнаха да се разкриват други интереси у мен, които родителите ми поощриха, защото са усетили и видяли, че "има хляб" в мен. Малко е тъп този пример, но за това се сетих в момента.
Дори хищните животни не преследват всяка плячка само защото са гладни, а преценяват какви са шансовете им.
X
Реклама