Християнството в нашия дом

Християнството е първо в сърцето и след това определя начина на живот. Срещата с Христос за всеки е индивидуална и много лична, както и пътят, който ще извървим към Бога.
"Като видя това, Иисус възнегодува и им рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие."
(Марк. 10:14)
Това според мен е най-важно относно децата. Или както някой друг е казал (за съжаление не помня кой): не говорете на децата си за Бог, а говорете на Бог за децата си. Душата е християнска по рождение и децата инстинктивно усещат това. Сигурно сте забелязали как влизат децата в Църквата - с вдигната глава, щастливи и усмихнати.
Най-общо това мога да кажа, останалото е вече в сферата на личното пространство - какво, как и т.н. е в нашето семейство.

    Аз се записвам Една  истинска тема  да видя.
    
   В нашия дом сме новородени християни
(http://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-born-again.html).Знам, че  не всички  разбират  терминологията, затова  пускам линкове с пояснения, да не товаря темата и да не задължавам никого да чете
    Естествена стъпка е  да възпитаваме и детето си в духа на християнските ценности.И изобщо,  ние знаем, че носим огромна отговорност за  своето дете, докато то само избере пътя си.Понеже като  християни вярваме в истинноста на божието слово-Библията, а там ясно пише, че децата се освещават заради родителите си.Осветени означава, че  не им се зачита грях и ако умрат отиват при Бога (а всички по рождение сме грешни, заради Адам) .Затова  няма друг  път за нас , живота  на детето ни е в ръцете ни. И това е основната ни  грижа  във възпитанието. Всичко останало, като традиции, празници и пр. остава на второ място. На първо е да  помогнем на детето да  опознае Бог, да Го обича и  да Му се покорява.Ако детето има  здравословен страх от Бога, то  ще изживее живота си мъдро, без да се съобразява с  постоянно менящата се мода във вярванията , страстите и мирогледите в този свят.
  Дали това помага в ежедневието?  Определено да, за мен е така.Мога да кажа, че поради факта, че детето  отрано познава Бога, посещава неделно  християнско училище и се обучава в  познаване на  Библията, сме изградили един съвсем различен тип взаимоотношения в семейството ни.Всичко се  гради на взаимно доверие, искреност, много силна връзка  м/у нас , Бог  и дъщеря ни. Вярвам, че така ще е и занапред, защото се молим за нея и  за семейството си.И дори, когато сме разделени за дълго с таткото по работа, както е сега, тази връзка е  много по-силна.
  Това е за сега .