bliznache, и Мацухи постоянно събаря разни неща. Проявява нетърпимост към мишката ми, мобилния, часовника, дистанционните, щипките за покривката - тях постоянно ги сваля и си играе с тях. Та аз просто ги крия от него преди да излезна. Храната също. Изобщо не разчитам, че няма да я полази. И аз съм намирала натрошени кексове, хлябове, разсипани ядки, мандарини... Но ние не му се сърдим много. Все се надяваме, че с времето ще му омръзне да ги събаря. Предполагам, че поведението на Шарина в момента е отговор на агресивното поведение на мъжа ти.
- Публикувана: 26 дек. 2011, 20:02 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2012, 02:22 ч.
Любители на котки тема 57
Здравейте и от мен! Честито Рождество Христово!
Чета ви от доста време, но не съм се включвала. Не съм от типа редовни потребители.
Жълтуркото на milve обаче не е за изпускане!
Страхотен котак!
И тъй като сега се включвам ... аз съм мама на Сиско /галено от Силвестър/, който е роден на 19.07.2001г., не е кастриран и е пълен господар на апартамента, а май и мой. Обича да яде, да се гуши, да спи /поне 20 часа на ден/. Любопитен е, обича чанти:http://
и може да спи даже в кафето ми:http://
Е, мисля че си платих и данъка!
Чета ви от доста време, но не съм се включвала. Не съм от типа редовни потребители.
Жълтуркото на milve обаче не е за изпускане!
Страхотен котак!
И тъй като сега се включвам ... аз съм мама на Сиско /галено от Силвестър/, който е роден на 19.07.2001г., не е кастриран и е пълен господар на апартамента, а май и мой. Обича да яде, да се гуши, да спи /поне 20 часа на ден/. Любопитен е, обича чанти:http://
и може да спи даже в кафето ми:http://
Е, мисля че си платих и данъка!
Професорке, много е красив!!! Да е жив и здрав и все така да те радва 
Между другото, днес нещо съвсем дребно ми направи чудесно впечатление у ветеринарите, които посещаваме.
Един мъж влезе и попита за хапчета против разгонване. Ветеринарят учтиво му обясни, че те такива НЕ продават и категорично НЕ препоръчват, защото са вредни, препоръча му кастрация на животинката и т.н.
Просто си мислех, че макар и всички търговци отлично да знаят за вредите им, все пак ги продават, защото им носят доход.
И изобщо все повече и повече се възхищавам на двамата лекари там
толкова са добросърдечни и толкова са ни помагали. Включително навръх Бъдни вечер, когато тичах изплашена към тях за преглед, не ми взеха парички, а откровено казано, очаквах даже да ми вземат ПОВЕЧЕ от стандартното задето е събота/официален празник и т.н. (така е по повечето ценоразписи на клиники, които съм виждала).
Хваля ги и ви ги препоръчвам с цялото си сърце -- все пак те спасиха и Белчо!!! -- намират се на много удобно място в Гео Милев и ако някой се интересува, давам адрес веднагически на лични
Между другото, днес нещо съвсем дребно ми направи чудесно впечатление у ветеринарите, които посещаваме.
Един мъж влезе и попита за хапчета против разгонване. Ветеринарят учтиво му обясни, че те такива НЕ продават и категорично НЕ препоръчват, защото са вредни, препоръча му кастрация на животинката и т.н.
Просто си мислех, че макар и всички търговци отлично да знаят за вредите им, все пак ги продават, защото им носят доход.
И изобщо все повече и повече се възхищавам на двамата лекари там
толкова са добросърдечни и толкова са ни помагали. Включително навръх Бъдни вечер, когато тичах изплашена към тях за преглед, не ми взеха парички, а откровено казано, очаквах даже да ми вземат ПОВЕЧЕ от стандартното задето е събота/официален празник и т.н. (така е по повечето ценоразписи на клиники, които съм виждала). Хваля ги и ви ги препоръчвам с цялото си сърце -- все пак те спасиха и Белчо!!! -- намират се на много удобно място в Гео Милев и ако някой се интересува, давам адрес веднагически на лични
А на вас, които имате кастрирани котаци, като ходихте да им махате конци искаха ли ви пари и горе-долу колко? На мен ми казаха, че процедурата по кастрацията ще струва най-нмого 55 лв, а ми взеха 60 и нещо си. Не знам, напоследък тия лекари, без значение хуманитарни или ветеринарни, уж все разни ценоразписи гледат. Веднъж не са ми поискали точно, колкото са ми казали първоначално. Винаги излиза повече накрая. Започвам да се дразня, сякаш...
Привет в новата тема , обещавам да платя данък в троен размер още утре
Мацките - Вела и Кондолизка вече са излекувани и кастрирани и...май ще си останат наши
Доста народ звъня по обявата от бездом, за съжааление никой подходящ не се появи.До последно умувах една двойка, но лично според мен проявиха върховна незантересованост.И след като си преживях драмите покрай лечението и операцията сама смятам или да продължа да търся или си остават при мен.Хубавото е ,че чудовището (Лигла) взе да свиква.Много охотно се вклчва в игрите респективно в общите бели...и така като са 3 не знам на коя да се скарам като полети поредната ваза или саксия малка лудница с една дума.Утре ще разказвам в снимки.
Ооо, Клонка, твоята лъвица как приличаа на Орехчето!
Помните ли Орехчето? Бях на гости на семейството което го осинови Живее си чудесно, много игриво и контактно коте е.И хората са страшно свестни, въобще съм много щастлива че така се получи, интуицията не ме подведе тогава
близна4е, нищо екстремно не описваш като бели ...по скоро е нормално за коте на тази възраст.Не казвам че е нормално се качва невъзмутимо по масата, а че е нормално да се пробва. Няма да засягам въпроса с реакцията и с/у поведението на мъжа ти.И там има какво да се каже.
Моят съвет е да се огледаш от сега за добър дом и стопани за Шарина.Ако нещата продължават по същия начин , нито котката нито ти ще имате спокойствие.
Успех и бързо възстановяване на Рижко и Мацухито
buttinsky, случвало се е...най фрапиращата разлика беше за едни обезпаразитяващи и антибиотици...по тел единия ден ми казват какво ще тряябва + цената около 10-15 лв.
На другия ден оставих 65
Мацките - Вела и Кондолизка вече са излекувани и кастрирани и...май ще си останат наши
Доста народ звъня по обявата от бездом, за съжааление никой подходящ не се появи.До последно умувах една двойка, но лично според мен проявиха върховна незантересованост.И след като си преживях драмите покрай лечението и операцията сама смятам или да продължа да търся или си остават при мен.Хубавото е ,че чудовището (Лигла) взе да свиква.Много охотно се вклчва в игрите респективно в общите бели...и така като са 3 не знам на коя да се скарам като полети поредната ваза или саксия
малка лудница с една дума.Утре ще разказвам в снимки.Ооо, Клонка, твоята лъвица как приличаа на Орехчето!
Помните ли Орехчето? Бях на гости на семейството което го осинови
Живее си чудесно, много игриво и контактно коте е.И хората са страшно свестни, въобще съм много щастлива че така се получи, интуицията не ме подведе тогава близна4е, нищо екстремно не описваш като бели ...по скоро е нормално за коте на тази възраст.Не казвам че е нормално се качва невъзмутимо по масата, а че е нормално да се пробва. Няма да засягам въпроса с реакцията и с/у поведението на мъжа ти.И там има какво да се каже.
Моят съвет е да се огледаш от сега за добър дом и стопани за Шарина.Ако нещата продължават по същия начин , нито котката нито ти ще имате спокойствие.
Успех и бързо възстановяване на Рижко и Мацухито
buttinsky, случвало се е...най фрапиращата разлика беше за едни обезпаразитяващи и антибиотици...по тел единия ден ми казват какво ще тряябва + цената около 10-15 лв.
На другия ден оставих 65
buttinsky - кончетата може да махнете и сами. Ние на Писанчо сами си се справихме ито за секунда. Не си заслужава стреса да се разкарвате до клиниката. Аз за всеки случай питах докторката ни какво да направим, тя ми обясни и се справихме без проблем. Не ти трябва нищо друго освен една ножичка, пинсета и малко спирт да мазнеш там от където си дръпнала кончето.
близначе, ако толкова обичаш котката би й осигурила хубав дом, където да я обичат, не подритват-не знам кой те разбира -темата е за любовта към котките, а не за това как мъчим животните 
аман от такива стопани-ако искаш се сърди или ругай-твоя си работа, аз да си кажа да ми е мирно на главата 
--------------------------------------------
Благодаря за хубавата тема
ето го и данъка
Uploaded with ImageShack.us
За коледа имах подарък -нагушках Сенди (на кака (Sisil) котето), въпреки кастрацията е в настроение, нищо й няма на хубавицата и си игра и си поспа
аман от такива стопани-ако искаш се сърди или ругай-твоя си работа, аз да си кажа да ми е мирно на главата --------------------------------------------
Благодаря за хубавата тема
ето го и данъка
Uploaded with ImageShack.us
За коледа имах подарък -нагушках Сенди (на кака (Sisil) котето), въпреки кастрацията е в настроение, нищо й няма на хубавицата и си игра и си поспа
Първият котарак в къщи Джиджо /Джинджър/ изглеждаше досущ като Сиско и го уморих на двегодишна възраст точно от незнание с хапчета против разгонване препоръчани ми от ветеринар. 
Никога няма да забравя как на връх рождения ден на голямата ми дъщеря вместо с торта трябваше да я посрещна от училище с това, че котето й е починало! Не го пожелавам на никого! Беше на две седмици като го поех, изгледах го хранейки го с една мъничка спринцовка с мляко. Беше любимец и на мъжа ми, и що рев изревахме всички в къщи не е за разправяне! Беше любимец и на инкасаторката за водата. Намирала съм я заклещена в един фотьойл в къщи, че котаракът заспал в нея докато й се лигавел и тя не смее да мръдне. Като ни видя как плачем с децата, в т.ч. и мъжът ми, след две седмици цъфна у нас вечерта с една мяукаща кутия от обувки. Вътре тоя хубавец Силвестърчо - същия оранжев с бяло коремче и бяла гушка, ама един кльощав, кльощав... Сърце не ми даде да й кажа, че същия следобед голямата дъщеря спасила покатерено на улично дърво едно сиво-кафяво шарено тигърче, което веднага си "осиновихме" - Моки, щото беше мокър. Така в един ден две седмици след смъртта на Джиджо се сдобихме с две мъжки котета на възраст 2-3 месеца. Моки почина след две години, като си замина буквално за два-три дни преди да успея да го заведа на ветеринар. Всъщност издъхна почти в ръцете ми на масата на вета. Човекът се опита като му включи системи, но уви! От това, което можах да му разкажа предположи, че вероятно е погълнал някакво парче найлон, вероятно торбичка. Беше много лаком и нищо чудно да е докопал някоя мръвка с опаковката без да разберем. Така от 2003 година насам сме "само" със Силвестър. "САмото" го сложих в кавички защото междувременно храня и 3-4 улично-комшийски котки, през нас минаха на спасително спринцовко-млечно отглеждане и 5-6 малки котета, които дечурлигата от махалата намираха по улиците. Бях единствената майка съгласна да прибере в апартамента си някое улично мърляче, на всичкото отгоре на възраст под 1-2 месеца. На децата им беше задължение да заведат котето на вет за ваксини и обезпаразитяване. След като угоявах котетата поне 2-3 седмици, стабилизирах ги и ги заоблях
, децата им намираха осиновители. Скоро не съм спасявала мънъчета, ама и дечурлигата станаха на по 20-25 години, та са по София и няма кой да ми ги мъкне. Сега подобна дейност извършват през някакви организации голямата щерка и приятелят й, но са се специализирали с кучета. Имат една тяхна кучка и един котарак, а останалите са приходящи. Аз останах мама на Силвестърчо, който иначе е котарак на малката щерка. Тя непрекъснато ме проверява по телефона и докладвам ежедневно за това какво е правил през деня. Пък той всеки ден основно яде и спи. И припикава тук-там. Свикнала съм му на маркировките. Има си два шкафа, една врата, кабелите на компютъра, вратата на пералнята където си "отмъщава". Ама аз си знам и само проверявам къде трябва да почистя. Иначе за пишкане си ползва едно ъгълче в банята или нашата тоалетна. Заради него тя е винаги отворена с вдигнати капак и седалка. Интересното е че никой не го е учил. Самичък си я хареса. Котешката тоалетна я ползва почти само за акане. Като бяха малки с Моки нямах финасова възможност да ги кастрирам, и така си останахме естествени. Сега вече няма за кога, въпреки че има периоди в които докато му чистя едното припикано той ошетал още две. Ама нито мога да му се сърдя, нито да го плесна. Виж карам му се и тропам да го гоня, и тогава съска, бяга и се крие. И след пет минути пее и ми се мазни. Дебеланчо сладък мамин!
Олеле, колко нещо съм изписала! Спирам! Да има и за друг път.
Благодаря на Бижу, че показа как да качваме снимчици!
Никога няма да забравя как на връх рождения ден на голямата ми дъщеря вместо с торта трябваше да я посрещна от училище с това, че котето й е починало! Не го пожелавам на никого! Беше на две седмици като го поех, изгледах го хранейки го с една мъничка спринцовка с мляко. Беше любимец и на мъжа ми, и що рев изревахме всички в къщи не е за разправяне! Беше любимец и на инкасаторката за водата. Намирала съм я заклещена в един фотьойл в къщи, че котаракът заспал в нея докато й се лигавел и тя не смее да мръдне. Като ни видя как плачем с децата, в т.ч. и мъжът ми, след две седмици цъфна у нас вечерта с една мяукаща кутия от обувки. Вътре тоя хубавец Силвестърчо - същия оранжев с бяло коремче и бяла гушка, ама един кльощав, кльощав... Сърце не ми даде да й кажа, че същия следобед голямата дъщеря спасила покатерено на улично дърво едно сиво-кафяво шарено тигърче, което веднага си "осиновихме" - Моки, щото беше мокър. Така в един ден две седмици след смъртта на Джиджо се сдобихме с две мъжки котета на възраст 2-3 месеца. Моки почина след две години, като си замина буквално за два-три дни преди да успея да го заведа на ветеринар. Всъщност издъхна почти в ръцете ми на масата на вета. Човекът се опита като му включи системи, но уви! От това, което можах да му разкажа предположи, че вероятно е погълнал някакво парче найлон, вероятно торбичка. Беше много лаком и нищо чудно да е докопал някоя мръвка с опаковката без да разберем. Така от 2003 година насам сме "само" със Силвестър. "САмото" го сложих в кавички защото междувременно храня и 3-4 улично-комшийски котки, през нас минаха на спасително спринцовко-млечно отглеждане и 5-6 малки котета, които дечурлигата от махалата намираха по улиците. Бях единствената майка съгласна да прибере в апартамента си някое улично мърляче, на всичкото отгоре на възраст под 1-2 месеца. На децата им беше задължение да заведат котето на вет за ваксини и обезпаразитяване. След като угоявах котетата поне 2-3 седмици, стабилизирах ги и ги заоблях
, децата им намираха осиновители. Скоро не съм спасявала мънъчета, ама и дечурлигата станаха на по 20-25 години, та са по София и няма кой да ми ги мъкне. Сега подобна дейност извършват през някакви организации голямата щерка и приятелят й, но са се специализирали с кучета. Имат една тяхна кучка и един котарак, а останалите са приходящи. Аз останах мама на Силвестърчо, който иначе е котарак на малката щерка. Тя непрекъснато ме проверява по телефона и докладвам ежедневно за това какво е правил през деня. Пък той всеки ден основно яде и спи. И припикава тук-там. Свикнала съм му на маркировките. Има си два шкафа, една врата, кабелите на компютъра, вратата на пералнята където си "отмъщава". Ама аз си знам и само проверявам къде трябва да почистя. Иначе за пишкане си ползва едно ъгълче в банята или нашата тоалетна. Заради него тя е винаги отворена с вдигнати капак и седалка. Интересното е че никой не го е учил. Самичък си я хареса. Котешката тоалетна я ползва почти само за акане. Като бяха малки с Моки нямах финасова възможност да ги кастрирам, и така си останахме естествени. Сега вече няма за кога, въпреки че има периоди в които докато му чистя едното припикано той ошетал още две. Ама нито мога да му се сърдя, нито да го плесна. Виж карам му се и тропам да го гоня, и тогава съска, бяга и се крие. И след пет минути пее и ми се мазни. Дебеланчо сладък мамин! Олеле, колко нещо съм изписала! Спирам! Да има и за друг път.
Благодаря на Бижу, че показа как да качваме снимчици!
Добре дошли на profesorkata_1 и Силвестърчо! За пръв път чувам да се дават хапчета против разгонване на мъжки котарак, те мъжките не се разгонват. Но хапчетата са опасни по принцип, прави са ветеринарите на Меичка да не ги продават - браво на тях! Дано ви радва Силвестър още дълги години!
blizna4e, катери се момичето защото е щура тийнейджърка в момента, не за друго. Както и хората, и животните в тая възраст тестват границите и опитват да видят с какво може да им се размине. Просто трябва да си израсте този период. За масата и мебелите мога да препоръчам метода с тиксото, при нас много помогна. Взимаш най-широкото възможно тиксо, отрязваш дълги лентички и на всяка й залепяш единия край за другия така че да стане на колело с лепливата страна отвън. И така ги налепяш по повърхността на масата, рафтовете и други повърхности. Тя ако се качва от земята или от стол, най-вероятно не вижда от стартовата си позиция какво има горе на масата, и като скочи и се залепи ще й дойде като освестяваща изненадка. Котките много мразят да им лепне. Лепенките трябва да останат там известно време докато разбере котката че не е приятно вече да се качва. Ние ги държахме няколко седмици. Загрозява стаята, но трябва постоянство. Постепенно се отучи.
За пръв път чувам да се дават хапчета против разгонване на мъжки котарак, те мъжките не се разгонват. Но хапчетата са опасни по принцип, прави са ветеринарите на Меичка да не ги продават - браво на тях! Дано ви радва Силвестър още дълги години!blizna4e, катери се момичето защото е щура тийнейджърка в момента, не за друго. Както и хората, и животните в тая възраст тестват границите и опитват да видят с какво може да им се размине. Просто трябва да си израсте този период. За масата и мебелите мога да препоръчам метода с тиксото, при нас много помогна. Взимаш най-широкото възможно тиксо, отрязваш дълги лентички и на всяка й залепяш единия край за другия така че да стане на колело с лепливата страна отвън. И така ги налепяш по повърхността на масата, рафтовете и други повърхности. Тя ако се качва от земята или от стол, най-вероятно не вижда от стартовата си позиция какво има горе на масата, и като скочи и се залепи ще й дойде като освестяваща изненадка. Котките много мразят да им лепне. Лепенките трябва да останат там известно време докато разбере котката че не е приятно вече да се качва. Ние ги държахме няколко седмици. Загрозява стаята, но трябва постоянство. Постепенно се отучи.
Касиопея, кажи ми как да се сдържа да не нацелувам тая рижа муцунка, тези устнички, това носле 
Касиопея е любимото ми съзвездие.
Eliadn, царство от принцеси си отглеждаш.
Касиопея е любимото ми съзвездие.
Eliadn, царство от принцеси си отглеждаш.
Като бяха малки с Моки нямах финасова възможност да ги кастрирам, и така си останахме естествени. Сега вече няма за кога, въпреки че има периоди в които докато му чистя едното припикано той ошетал още две. Виж карам му се и тропам да го гоня, и тогава съска, бяга и се крие. И след пет минути пее и ми се мазни. Дебеланчо сладък мамин!
buttinsky - кончетата може да махнете и сами. Ние на Писанчо сами си се справихме ито за секунда. Не си заслужава стреса да се разкарвате до клиниката. Аз за всеки случай питах докторката ни какво да направим, тя ми обясни и се справихме без проблем. Не ти трябва нищо друго освен една ножичка, пинсета и малко спирт да мазнеш там от където си дръпнала кончето.
Мисля, че не на Рижко трябваше да стискате палци, а на мен.
Едва не се отказах.
Цяла сутрин търсеше нещо за ядене. Като, че ли разбираше.
Като тръгнахме никога не е мяучел така. В клиниката побягна, от едно куче. Добре, че кучето не го подгони. Цялото кожухче ми е на дупки. Толкова е стресиран и изплашен. В 12 ще си го взема.
Аз така съм изплашена. Ох, не зная! Дано нищо му няма.
Едва не се отказах.
Цяла сутрин търсеше нещо за ядене. Като, че ли разбираше.
Като тръгнахме никога не е мяучел така. В клиниката побягна, от едно куче. Добре, че кучето не го подгони. Цялото кожухче ми е на дупки. Толкова е стресиран и изплашен. В 12 ще си го взема.
Аз така съм изплашена. Ох, не зная! Дано нищо му няма.
А как се справяте с храненето след кастриране. В смисъл, че моят започна да пълнее, въпреки че храната му е за кастриранr и light. Купичката му стои наистина по цял ден, докато сме на работа, но той и без това спи тогава. Яде нощно време. Дали да му засичам някакъв грамаж? Освен тове след кастрирането между задните крачета кожата му увисна. Сега не е толкова атлетичен.
Моят котак всъщност зимата е в апартамента, а пролет и лято е на вилата. Чувства се страхотно. На открито разбира се изразходва повече енергия. По цял ден тича и лови бръмбари (после ги повръща, защото не ги е сдъвкал), дори извади две слепи кучета, които ядяха корените на цветята.
Моят котак всъщност зимата е в апартамента, а пролет и лято е на вилата. Чувства се страхотно. На открито разбира се изразходва повече енергия. По цял ден тича и лови бръмбари (после ги повръща, защото не ги е сдъвкал), дори извади две слепи кучета, които ядяха корените на цветята.
vener@ аз нямам опит, но котаракът на голямата ми дъщеря е кастриран, атлетичен, живее в апартамент от стая и кухня с една джак-ръселка на неговата възраст /около 2 год./ и не пълнее. Хранят го точно два пъти на ден, като сутрин му дават половин консерва и вечер другата половина. Поне това са ми впечатленията от няколкото дни, когато беше у нас. Основното му занимание по цял ден е да се скрие от кучката и да спи. Избира си места на високо, където тя не може да го стигне.