Имали ли сте такава приятелка ?

Не, нямам такава приятелка. Такова поведение обаче, не буди у мен смях, а по-скоро съжаление. Предполагам, че на тези хора не им е приятно да ги съжаляват, но това са чувствата, които изпитвам, когато ги срещна. Става ми тъжно, че хубави, млади, здрави хора си пропиляват живота или са нещастни . Много е тъжно, никак не е смешно. Повечето от тях наистина са нещастни и осъзнават, че имат проблем, но той е толкова сериозен и дълбок, а те са толкова отчаяни и обезверени, че просто нямат сили да се променят, макар да им се иска.. Когато 28 години си бил такъв е много трудно да се промениш, особено когато си сам, а обществото ти се присмива. Просто нямаш сили и не вярваш, че нещо може да се промени. А повечето хора от този тип са обикновено интелигенти, възпитани, някой дори забавни, защо не и красиви. Много жалко. Почти винаги проблемът се корени в семейството, много рядко се дължи на неприятни преживявания или разочарования. Лично аз бих приела такъв човек, не знам дали бихме си станали добри и близки приятели, защото знаете, че приятелите са хора, с които гледаш в една посока и имате много общи неща, но бих ги приела, не бих ги отхвърлила. За външния вид - това едно от първите неща, които човек вижда в един непознат. Може да звучи грозно, но е факт. Понякога лъже, но понякога дава реална представа за човека отсреща. Ето, виждаш едно младо момиче, на 28г., облечено с дрехи "като на баба" и се оказва, че поведението му и мисленото също е такова. Просто стилът на обличане е нещо важно, не са просто дрехи, които да облечеш, това е начин да изразиш себе си. 

Аз имам същия въпрос.Хората, използващи архаизми, които познавам имат изключително експресивен , впечатляващ и остроумен изказ.Хората, по-скоро младите хора, които говорят по-съвременно имат често почти  нечленоразделна реч.Но вероятно тук, в темата се говори за нещо друго, моля и аз за разяснение.

П.С. По темата за странните приятелки от типа, описан от авторката.Ако става въпрос точно за странност, задръстеност / а не, не дай Боже, за психично отклонение, при което е необходим специалист/,за по-свито поведение и маниери мога да дам един съвет- гледайте заедно с вашите приятелки един руски филм от близкото минало"Влюбен по собствено желание".Изключително забавен и приятен и точно по темата за преобразяването!

Когато изчетох постовете на авторката такова беше и моето усещане - някакъв вид психопатия/според по-старата терминология/. Честно казано, не мисля, че такива хора се променят - доколкото си спомням динамиката в клиничната картина е слаба.

 

Нямам.

Ама защо си мислите, че тези хора мислят, че имат проблем?
Ако мислеха така и ако този начин на живот не им носеше някакво удовлетворение, неизвестно за всички нас, то те щяха да драпат със зъби и нокти, за да променят нещата.
А повечето от тях даже са щастливи и по-скоро не разбират останалите, които живеят нормален, "светски" живот.
Тези хора си имат своите малки, ежедневни радости, по-различни от нашите, но техни си, които им осмислят техния живот. Например, моята приятелка ходеше на кафе с брат си, с майка си се разхождаше и си говореха, с баща си играеха хора вкъщи и разни други танци. Семейно имаха много занимания и на нея й харесваше. Просто в един момент осъзна, че трябва да работи, за да има финансова стабилност, тъй като родителите й започнаха да остаряват. И го промени. През останалото време беше щастлива по свой начин.

Не мислят, разбира се. Моята приятелка считаше, както и до сега между другото, че грешката е в моя телевизор- секс преди брака, епилиране на "онова място", излизане след 21 часа вечерта...аууу, недопустими неща, така стават изнасилванията, които тя наричаше както баба ми "разчеквания".

Нямам такава приятелка, но не мисля, че живота й е проблем за момичето, което описваш, защо мислиш, че трябва непременно да я променяш и че нещата които на теб ти носят щастие ще носят и на нея? Много е вероятно  ако вземеш че я накиприш и вземе да спи с някой да й хареса и тоя някой да я зареже и ти да излезеш виновна например... Не прави непоискатно добро са казали хората. Остави я да си живее нейния си живот какъвто е, не се бутай да помагаш според твоите разбирания.

Ами от първия пост на авторката не оставам с впечатление, че е много щастлива от този си начин на живот въпросната приятелка - обсебва я, малък празник е дори едно телефонно обаждане, казва, че и тежи самотата и скуката. Но явно няма смелост да направи крачка за някаква промяна, заради родителите си.
Не знам дали е само от възпитание или има и някакви психични отклонения, но то при такива родители и нормален да си , ще се побъркаш.
Тъжно, много тъжно ...

Има голяма разлика между това да имаш проблем и да мислиш,че нямаш и да имаш,но да не го осъзнаваш. При жената,за която аз писах, тя не го осъзнава. Няма социални умения, но според нея всичко е наред. И все пак често разбира,че е различна от останалите и става агресивна.
Родителите й не допускат тя сама да взема решения, диктуват живота й, дори се обади на майка си да й даде ИБАН номера,за да й платим заплатата.
Не може,обаче,да има решение, ако тя сама не осъзнае това. Тук отново не говорим за насмешка, никой никога не й се е смял или подигравла,опитахме да я социализираме,но в един момент ни докара до лудост. Имах чувството,че чувам гласа й постоянно. Допитахме се до един бивш колега,който си има кабинет в момента, но той каза,че няма как да й помогне без тя да го иска.
Тъжно ми беше за нея,защото разказваше как попада само на пияници мъже,как в училище са й се подигравали и тормозили,но все пак много е обичала да ходи...
И е умно момиче,но просто не може да се задържи на работа.

Вярно е, че всичко е индивидуално.
Както при водещите "нормален" живот, така и при водещите "затворен" живот.
На моята приятелка също й е било скучно и самотно на моменти.
Но когато я виках с нас на бар или клуб, винаги казваше, че обичала хубава, силна музика, но не обича да танцува, нито да пие, нито да се закача с някой непознат.
Т.е. тя искаше да бъде сред хора, на заведение, но такива, каквито тя си ги има в собствените си представи.
Когато идваше на клуб с нас (редки случаи и само с отбрана, близка компания), никога не танцуваше, а стоеше в някой ъгъл и се кефеше на любима музика. Много често се намираше някой да я закача, да я пита какво й е, защо е тъжна.
А тя си беше доста весела в същото време, стига да намериш правилния подход към нея. Просто не го показваше по начина, по който един общителен човек ще го покаже - ще подскача от радост на любима музика, ще се смее, ще танцува, примерно...

Имам подобна позната - съседка, не приятелка. На 39 години, девствена, не се епилира, не се и къпе особено редовно. След гимназията си остана вкъщи и до ден днешен не е похващала никаква работа, почти никъде не излиза. Имат две кучета, но тя не иска да ги извежда да ги разхожда, родителите й го правят. Не ползва компютър, не съм сигурна, че има и мобилен телефон. Иначе майка й и баща й са съвсем нормални хора, не я ограничават по никакъв начин, майка й непрекъснато й купува нови дрехи, които на практика не се ползват. Не смятам, че има някакви отклонения в психиката, но говори като ученичка - в кой артист била влюбена, кой певец бил страшно хубав, как видяла някакъв съсед като минавал пред прозореца й и се влюбила в него ....
 

Reiny, казваш,че родителите й са нормални. Защо,обаче са позволили това? Аз си го обяснявам от срам и незнание за начините да й/им се помогне...

тази женица от разказа изглежда скрита лимонка:)
аз имах една такава колежка за няколко месеца, когато разбрахме, че има 1-2 любовника бяхме в шок .Това беше най-задръстеното същество, с което ме е срещал живота..... понастоящем е съпруга на американски дипломат. Както мяукаше и уж все всичко й беше трудно и непоносимо, т ака си гледаше интереса и не мърдаше и на запетайка

Ами не зная, и аз съм се чудила.
Не са ми близки тези хора, но доколкото ми е известно майка й й намира няколко пъти работа, но жената все си намира оправдания. В кафе било шумно, щяло да я заболи главата, продавачка не можела да бъде, защото не искала да стои по цял ден права.... Имам чувството, че просто не й се работи. А явно и не й се излиза, защото ако искаше, може да си намери някой познат за по кафе поне.
Мисля си, че просто родителите й наистина не знаят как да й помогнат и просто са вдигнали ръце.
А има по-малък брат, който си работи, излиза, все е с приятели нанякъде ....