Детски спомени

Все пак Дали е точно апатия неговото?И ако е апатия-не си ли си го харесала именно такъв, какъвто е, пък ако ще и апатичен към някои неща? Различни сте в това, което не е нито лошо, нито страшно, ако уважавате взаимно усещанията към миналото си.

Не неговото е апатия. Моето би било апатия, ако не ме интересуваше. Не че не го познавам, но ми се иска от ден ден да го опознавам още повече. 

Ми добре, опознавай си го, няма лошо.Просто е излишно чуденето, защо хората са различни, помнят различно и избирателно, и мечтаят различно.

Мда, оказа се излишно това ровене, защото отговорите изникнаха от само себе си. Все пак приятно ми беше да споделя с вас.

Имам спомени от толкова ранна детска възраст, че чак избягвам да обяснявам, понеже никой не ми вярва Например - помня откъслечни моменти от разходка с количка Помня как седях на гърнето пред телевизора Такива неща...Била съм под двегодишна...Не са нещо особено, просто рутинни ежедневни неща, не знам защо ги помня.

Много хубаво.Обикновено така става, да.Ровиш, ровиш, чак се подразниш, пък то после самО изникне.

Ясни спомени имм от 3-годишна. Мъжът ми твърди, че си измислям, съдейки по себе си  . Ама не си, защото има свидетели за нещата, които си спомням.

belinda, и аз помня неща от малко над 1 година. И на мен никой освен майка ми не вярва Откъслечни са, но много детайлни. Помня много добре и конкретни усещания - как някой от близките ми ме носи или прегръща, как се ядосвам или ми е самотно, колко съм се радвала на някакви неща. Возене в количка и седене на гърне помня  Веднъж бяхме във Варна. Сложиха ме на едно конче с колелца за снимка при уличен фотограф. Помня юздите му и че пищях, като ме вдигнаха. Като гледам снимките, съм тъкмо проходила, а майка ми не е бременна (разликата с братята ми е точно 2 години). Тогава беше, когато се качихме на корабче. Помня, че татко ме носеше под мишница по мостика и виждах водата, помня страха от люлеенето, ревях, а той ме гушкаше. Яслата си мога да опиша с детайли. Дали са ме 2 месеца преди да се родят братята ми. Пред очите ми са двете люлеещи се кошчета в средата на хола. Като малка ме къпеха в коритото в стаята, върху масата. Не знам докога. Та коритото си беше там, аз гола за баня. Майка явно е излязла за момент и реших да пробвам на вкус един зелен сапун. Та помня доста добре вкуса и физиономията на майка ми, като влезе при мен Веднъж давах вода на единия ми брат от бебешко шише и го изпуснах върху него. Возех се на пръчката на количката им отзад и още ми е пред очите "движението" на асфалта. Мъж ми твърди, че са ми разказвали. Но няма как да са ми описвали усещанията и нещата точно през моите очи. Наистина помня. Дори неща, които са били тежки. Даже мисля, че заради тях някакси съм доста силна. И сега ако поискам да се сетя нещо, успявам и все едно пак го изживявам.
Единият ми брат например не гледа така на спомените. Мрази да се сеща за някои неща и не обича да му припомнят. Та мисля, че съзнателно се е освободил от подобни спомени.
Мечти също помня - исках много една количка за кукли. Гледахме я няколко пъти в магазина. Накрая майка ми я донесе. Още усещам радостта си. Братята ми не бяха родени.
Иначе за ежедневни задачи съм доста късопаметна. Винаги забравям, защото са хиляди неща. И винаги правя списъци.

Аз онзи ден това със спомените го изпробвах с приятелки, с които имаме общи преживявания и съответно общи спомени. Оказа, се, че съм запомнила много повече подробности от тях. Даже се учудиха как някои неща ги помня с пряката реч. И то, да речем не са никак толкова важни неща, а аз странно защо съм ги запечатала в паметта си. Но аз съм с около 2-3 години по-голяма от тях. Може би като започнат да остаряват, спомените ще ги върнат у и към този момент.

Най - ранните ми спомени са от около три годишна възраст.
Много ясно ми изплува един, как има много голямо земетресение, аз и двамата ми по - големи братя сме сами в къщи, къщата се тресе, по - големия ми брат ме грабва, хваща другия ми брат за ръката и хукваме надолу по стълбите - голи, боси вън на студа, секунди по - късно част от постройката се срути.

Simantro, аз съм точно като теб, явно имаме един и същ тип "памет" Помня аромати, усещания, емоции. Мирис или подобна обстановка може да ме върне 30 години назад с "дежа ву". Същевременно ако изляза да напазарувам без списък, съм загинала. А на работа имам огромен календар, на който си очертавам дните с бележки за крайни срокове, защото всичко ми изхвърча от главата
Нарцис, изтръпнах Кое е това земетресение, аз не помня чак толкова силно, че и със срутвания?

Най-вероятно става въпрос за земетресението от 1977г., ако е така, аз съм била на твоята възраст горе-долу тогава. На мен са ми разказвали стотици пъти къде сме били, какво се е случило, кой как се е държал, и не съм сигурна ярките спомени, които си мисля че имам, дали наистина са такива, или съзнанието ми ги е съчинило  .

Точно така, става въпрос за земетресението през 1977 г., може би най - разрушителното в историята на България.
Силата е 7,3 по скалата на Рихтер, на места се усеща леко, но на други, причинява разрушения и жертви.