- Публикувана: 20 дек. 2011, 22:39 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2012, 21:59 ч.
Как играете семейните игри?
При нас е ужас. Аз съм честната, голямата ми дъщеря се опитва да хитрува, малкия си поревава, таткото изобщо не играе, а когато присъства- подсказва.
Всяка игра на каквото и да било е драма. То са викове, ревове, разправии кой какво.
На какво играете? Забавлявате ли се и как? Оставяте ли малките да печелят?
Всяка игра на каквото и да било е драма. То са викове, ревове, разправии кой какво.
На какво играете? Забавлявате ли се и как? Оставяте ли малките да печелят?
Играем Колорама и подобни на "Не се сърди човече" игри, стълбички, Кенди ланд и др.. Синът ми има голям късмет и в повечето случаи печели, сестра му се цупи, но все пак и тя печели от време на време и се съгласява да играем. Мемори играехме с дъщеря ми, като по -малка, синът ми още не се оправя с него. Домино с картинки играем също, харесва им.
Винаги играем честно, иначе- се губи в нея състезателния дух много бързо. Не се сърди човече и последният хит с баща й, иначе - два-три вида игри с Хвани рибката, и едни жабки с топчета, на Лото е станала много добра, на Гоки има една игра за баланс - също вече е достоен противник и така..... 
Едва сега се учим на подобни забавления. Започнахме с "Не се сърди човече". Обясняваме правилата в движение, което ще рече че донякъде играем по правилата. Но пък ако имам две възможности за игра и едната включва бутане на неговата пионка, гледам да избера другия вариант. От друга страна, ако баща му ми падне гледам да се възползвам 
и да му обясня и този аспект на играта 
И да се случи да изгуби не го приема фатално, като че му липсва спортния дух, който проявява когато играят на някоя игра с коли на Плейстейшън-а с баща му.
и да му обясня и този аспект на играта И да се случи да изгуби не го приема фатално, като че му липсва спортния дух, който проявява когато играят на някоя игра с коли на Плейстейшън-а с баща му.
Преди години бях пускала такава тема, много "болна" ми беше 
У дома се играе много и непрекъснато на какво ли не. Най-често - на карти. Никой на никого не пуска "гювеч" - играе се честно и по правилата, на който не му харесва, че губи, следващия път да се постарае повече
.
Напоследък говорим и обясняваме много за стратегиите и тактиките в една игра, разиграваме примерни варианти и ситуации, предаваме си уменията, така да се каже
И определено детето задобрява с всяка изминала година.
По въпросите за победата и загубата беседваме отдавна, така че там драми няма.
У дома се играе много и непрекъснато на какво ли не. Най-често - на карти. Никой на никого не пуска "гювеч" - играе се честно и по правилата, на който не му харесва, че губи, следващия път да се постарае повече
. Напоследък говорим и обясняваме много за стратегиите и тактиките в една игра, разиграваме примерни варианти и ситуации, предаваме си уменията, така да се каже
И определено детето задобрява с всяка изминала година. По въпросите за победата и загубата беседваме отдавна, така че там драми няма.
Тепърва ще навлизаме в по-разнообразни семейни игри и то с голямата ни дъщеря (7г). Много ми се иска да споделите какви игри играете с деца на тази възраст. На кои игри кое им е хубавото и полезното? Сега за Коледа ще получи "Познай кой е", искат ми се и игри с думи от типа "Скрабъл", но на български. Гледам и разни географски за пътешествия из БГ и по света, но дали е още рано.
Моля авторката да ме извини, че поставям допълнителни въпроси в темата, надявам се да са полезни.
Моля авторката да ме извини, че поставям допълнителни въпроси в темата, надявам се да са полезни.
Аз винаги играя честно, но баща им доста често се оставяше да бъде победен и по тази причина допреди година беше голяма драма от страна на сина ми, когато бъде победен 
. Сега вече е на ясно, че във всяка игра има победители и победени и много често и той може да бъде победения . А игрите на които най - обичат да играем са домино и на точки (правят се точки на еднакво разстояние една от друга и се свързват, като целта е да се направи квадратче и който го направи пръв си пише буквата. Накрая, който има най - много квадратчета, той е победител.)
. Сега вече е на ясно, че във всяка игра има победители и победени и много често и той може да бъде победения . А игрите на които най - обичат да играем са домино и на точки (правят се точки на еднакво разстояние една от друга и се свързват, като целта е да се направи квадратче и който го направи пръв си пише буквата. Накрая, който има най - много квадратчета, той е победител.) 
Според зависи го оставям да победи. на 6 е, играем двамата мемори, генерал, не ес сърди човече, домино, черен петър и разни други настолни незнайни, морски шах...понякога печеля, но повече той, помагам му от време на време, естествено как иначе да го науча какво да гледа и как да постъпва и играе по-правилно.
Драми няма, ако нещо се заформят леки нерви просто прекратяваме, игрите трябва да са удоволствие, не наказание
Ако хитрува и го хвана го обръщам на шега да не шмекерува и го връщам в правилната позиция....
Татко му не играе. Гледам като цяло по-кратки игри да играем, защото ако са дълги почва да се изнервя, разсейва и т.н. въпреки, че вече издържа и някои по-дълги до край.
Драми няма, ако нещо се заформят леки нерви просто прекратяваме, игрите трябва да са удоволствие, не наказание
Ако хитрува и го хвана го обръщам на шега да не шмекерува и го връщам в правилната позиция....
Татко му не играе. Гледам като цяло по-кратки игри да играем, защото ако са дълги почва да се изнервя, разсейва и т.н. въпреки, че вече издържа и някои по-дълги до край.
На 9 е в момента. Има разпределение на игрите в къщи:)
Аз отказвам да играя табла, защото баща и ме смазва взеки път. Тя е много горда, че понякога успява да го победи. С мен играе на уно, манкала и пилос, а всики заедно играем скрабъл.
Принципно игрем честно, но ако е много вкисната си намирам друга занимавка паралелно с играта, съответно спирам да внимавам чак толкова и разбира се ме побеждава. Малко мрънка, че го правя нарочно, но пък разбира защо и знае, че когато е във форма трябва сама да си спечели победата:)
Има игри, в които заедно си блъскаме главите (като тантрикс) и тогава е същинско ликуване за всеки, който открие правилно решение.
Аз отказвам да играя табла, защото баща и ме смазва взеки път. Тя е много горда, че понякога успява да го победи. С мен играе на уно, манкала и пилос, а всики заедно играем скрабъл.
Принципно игрем честно, но ако е много вкисната си намирам друга занимавка паралелно с играта, съответно спирам да внимавам чак толкова и разбира се ме побеждава. Малко мрънка, че го правя нарочно, но пък разбира защо и знае, че когато е във форма трябва сама да си спечели победата:)
Има игри, в които заедно си блъскаме главите (като тантрикс) и тогава е същинско ликуване за всеки, който открие правилно решение.
Драми няма, ако нещо се заформят леки нерви просто прекратяваме, игрите трябва да са удоволствие, не наказание
Същото е и при нас. Обикновено почне ли някой да нервничи, просто предлагам да прекратим играта и да правим нещо, което на всички ни е приятно. Доста често големият сам се успокоява и казва - не, ще продължим. Понякога шмекерува, аз или баща му казваме с усмивка, че сме го видяли като някой път го оставяме с "добре, айде този път може", понякога той сам казва, "добре де няма да шмекерувам". Малкият не е много в час с игрите още и взима някакво участие, примерно, да хвърля зарчерта или да държи карти. Понякога оставяме големия да печели, понякога не. Учим се, че не винаги се печели и той доста често казва "Сега не спечелих, ама ще спечеля друг път".
Дъщеря ми (6г.) много се сърдеше преди, напоследък е станала дори толерантна към мен и ми пуска преднина, ако види, че губя На "Guess who" играехме редовно, сега на Бесеница, понякога се правя на луда и не познавам... Защото при няколко поредни загуби се сърди и то доста
Баткото никога не се сърдеше при загуба, сега като играе със сестра си (рядко), по-скоро й пуска аванта
На "Guess who" играехме редовно, сега на Бесеница, понякога се правя на луда и не познавам... Защото при няколко поредни загуби се сърди и то доста Баткото никога не се сърдеше при загуба, сега като играе със сестра си (рядко), по-скоро й пуска аванта
Играем на едни зайци, баланс, врана, пазаруване, калинки.. все игри подходящи за възрастта му.. играем честно. Ако не може да го понесе спираме. Понякога ме бие, понякога, аз го бия. Малко си е до късмет. Помагам му с насоки ако допуска грешки в местенето или не предвижда ходове. Не мисля, че има друг начин да се научи да мисли върху играта.
Между другото "Не се сърди човече" е адски дразнеща игра... хич не мисля да я въвеждам по моя воля
Между другото "Не се сърди човече" е адски дразнеща игра... хич не мисля да я въвеждам по моя воля
За честната игра съм, сиреч без да се "даваме" умишлено. Говоря за деца по- големи от 3 годинки, които нямат нужда от помощ да си преброят ходовете и да си преместят човечето. Все ми е едно кой какво е писал по въпроса, аз не обичам децата да свикват с излишни аванси. Извън къщи няма кой да им ги дава, а и като гледам те и не страдат от това.
С баща ми, когато бях още І-ІІ клас, се млатехме на табла, шах и карти на общо основание, а играех и с трима възрастни често Реми и Белот, по- късно и Бридж. Табла- от І клас с всякакви хора. Кой ще иска да играе с мен, ако се лигавя и рева за загуби?
У нас хитрее малкият, на 5 г. е, но е по- дявол от останалите трима вкъщи. То и аз послъгвам, но по- умеренко. /Поне тъй си мисля.../ Иначе дребосът е ужасен- никога не признава, че лъже, все било случайно, даже спори, че аз не съм видяла /понеже само аз го хващам, другите мъже у нас са блейки/.
Моите деца не се цупят, като загубят. Малкото иска пак, докато спечели, малко комарджийско ми е това поведение на мен...Ще го видим. Когато децата играят едно с друго не се дават така, нищо , че имат 6 години разлика. Големият признава, че дребосът е по- късметлия. Аз знам, че и послъгва тоя, малкият, но големият е разсеян и вероятно не вижда, той не е и такава натура- да се впряга в такива игри.
С баща ми, когато бях още І-ІІ клас, се млатехме на табла, шах и карти на общо основание, а играех и с трима възрастни често Реми и Белот, по- късно и Бридж. Табла- от І клас с всякакви хора. Кой ще иска да играе с мен, ако се лигавя и рева за загуби?
У нас хитрее малкият, на 5 г. е, но е по- дявол от останалите трима вкъщи. То и аз послъгвам, но по- умеренко. /Поне тъй си мисля.../ Иначе дребосът е ужасен- никога не признава, че лъже, все било случайно, даже спори, че аз не съм видяла /понеже само аз го хващам, другите мъже у нас са блейки/.
Моите деца не се цупят, като загубят. Малкото иска пак, докато спечели, малко комарджийско ми е това поведение на мен...Ще го видим. Когато децата играят едно с друго не се дават така, нищо , че имат 6 години разлика. Големият признава, че дребосът е по- късметлия. Аз знам, че и послъгва тоя, малкият, но големият е разсеян и вероятно не вижда, той не е и такава натура- да се впряга в такива игри.
Когато беше мъничка дъщеря ми й пусках гювеч, за да се радва и да заобича победата, но ... с каката от 4 годишна, когато се роди малчо, вече играем равностойно, малчо пък нямаше време да бъде бебе - като иска да е голям - да играе и да печели и да губи! И да знае, че играта и за да я играеш, а не за да я спечелиш!
Щерката и мъжо са големи късметлии. Ако играем на Не се сърди човече, разбирайте че ми го повтарят почти постоянно, защото все ме бият 
Малкия не изпитва интерес към това. И на Монополи разцъкваме тримата, там обаче пощада няма-бия я малката както намеря за добре 
Понякога играем Скрабъл, там също я размазвам, защото все пак имам по-богат речник и по-бързо зацепвам за някои думи...ма после трябва да обяснявам, защото се почва спор "Тази дума не съществува, никога не съм я чувала" и естествено, обяснението "това, че не си я чувала, не значи, че не съществува....означава еди кво си", не винаги работи, защото се дразни, че използвам такива думи
Малкия не изпитва интерес към това. И на Монополи разцъкваме тримата, там обаче пощада няма-бия я малката както намеря за добре Понякога играем Скрабъл, там също я размазвам, защото все пак имам по-богат речник и по-бързо зацепвам за някои думи...ма после трябва да обяснявам, защото се почва спор "Тази дума не съществува, никога не съм я чувала" и естествено, обяснението "това, че не си я чувала, не значи, че не съществува....означава еди кво си", не винаги работи, защото се дразни, че използвам такива думи
Играем карти Черен Петър и една игра с пантофката на Пепеляшка, подобна на "Не се сърди човече", също така редим Мемори карти и Домино.
Аз играя честно, а дъщеря ми и татко й послъгват, като последния твърди, че й пуска аванта в името на семейния мир.
Тя тепърва се учи да играе колективни игри и понася тежко загубите, засега. С повечко практика ще свикне да губи.
Аз играя честно, а дъщеря ми и татко й послъгват, като последния твърди, че й пуска аванта в името на семейния мир.
Тя тепърва се учи да играе колективни игри и понася тежко загубите, засега. С повечко практика ще свикне да губи.
малкия - като види че губи и решава, че "тази игра не се брои"
обичал бил да се състезава, ама със слабички и ми казва - мамо, искам да направиш състезание по бягане, ама без бързи деца. да можел да победи завалията...
друг път се сърди, че не съм се била забавила в надпреварата по сутрешно обличане.
Не му се давам.. никой у дома не му се дава, но пък и той започна да си побеждава - рядко, ама сладко.
обичал бил да се състезава, ама със слабички и ми казва - мамо, искам да направиш състезание по бягане, ама без бързи деца.
да можел да победи завалията...друг път се сърди, че не съм се била забавила в надпреварата по сутрешно обличане.
Не му се давам.. никой у дома не му се дава, но пък и той започна да си побеждава - рядко, ама сладко.
Честно играем, чудо голямо ако някой загуби - има реванш.
Играем на "Не се сърди човече", "Домино", "Микадо", малко "Шах" и на "Черен Петър".
В началото се е опитвал да прескочи по едно квадратче, незнам дали го правеше нарочно или без да иска. Сега знае, че ако шмекерува няма да играем.
Играем на "Не се сърди човече", "Домино", "Микадо", малко "Шах" и на "Черен Петър".
В началото се е опитвал да прескочи по едно квадратче, незнам дали го правеше нарочно или без да иска. Сега знае, че ако шмекерува няма да играем.
Дъщеря ми е на 9. Играе се според правилата. Не се давам за нищо на света. Семейни игри играем от няколко години от самото начало съм и показала, че не винаги в игрите се знае кой е победителят. от малки трябва да се учат, че се губи. И моето дете се сърдеше много... не съм се връзвала на тези сцени. Сега също се сърди, но до драми не се стига.