- Публикувана: 20 дек. 2011, 22:39 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2012, 21:59 ч.
Как играете семейните игри?
При нас е ужас. Аз съм честната, голямата ми дъщеря се опитва да хитрува, малкия си поревава, таткото изобщо не играе, а когато присъства- подсказва.
Всяка игра на каквото и да било е драма. То са викове, ревове, разправии кой какво.
На какво играете? Забавлявате ли се и как? Оставяте ли малките да печелят?
Всяка игра на каквото и да било е драма. То са викове, ревове, разправии кой какво.
На какво играете? Забавлявате ли се и как? Оставяте ли малките да печелят?
Играем Колорама и подобни на "Не се сърди човече" игри, стълбички, Кенди ланд и др.. Синът ми има голям късмет и в повечето случаи печели, сестра му се цупи, но все пак и тя печели от време на време и се съгласява да играем. Мемори играехме с дъщеря ми, като по -малка, синът ми още не се оправя с него. Домино с картинки играем също, харесва им.
Винаги играем честно, иначе- се губи в нея състезателния дух много бързо. Не се сърди човече и последният хит с баща й, иначе - два-три вида игри с Хвани рибката, и едни жабки с топчета, на Лото е станала много добра, на Гоки има една игра за баланс - също вече е достоен противник и така..... 
Едва сега се учим на подобни забавления. Започнахме с "Не се сърди човече". Обясняваме правилата в движение, което ще рече че донякъде играем по правилата. Но пък ако имам две възможности за игра и едната включва бутане на неговата пионка, гледам да избера другия вариант. От друга страна, ако баща му ми падне гледам да се възползвам 
и да му обясня и този аспект на играта 
И да се случи да изгуби не го приема фатално, като че му липсва спортния дух, който проявява когато играят на някоя игра с коли на Плейстейшън-а с баща му.
и да му обясня и този аспект на играта И да се случи да изгуби не го приема фатално, като че му липсва спортния дух, който проявява когато играят на някоя игра с коли на Плейстейшън-а с баща му.
Преди години бях пускала такава тема, много "болна" ми беше 
У дома се играе много и непрекъснато на какво ли не. Най-често - на карти. Никой на никого не пуска "гювеч" - играе се честно и по правилата, на който не му харесва, че губи, следващия път да се постарае повече
.
Напоследък говорим и обясняваме много за стратегиите и тактиките в една игра, разиграваме примерни варианти и ситуации, предаваме си уменията, така да се каже
И определено детето задобрява с всяка изминала година.
По въпросите за победата и загубата беседваме отдавна, така че там драми няма.
У дома се играе много и непрекъснато на какво ли не. Най-често - на карти. Никой на никого не пуска "гювеч" - играе се честно и по правилата, на който не му харесва, че губи, следващия път да се постарае повече
. Напоследък говорим и обясняваме много за стратегиите и тактиките в една игра, разиграваме примерни варианти и ситуации, предаваме си уменията, така да се каже
И определено детето задобрява с всяка изминала година. По въпросите за победата и загубата беседваме отдавна, така че там драми няма.
Тепърва ще навлизаме в по-разнообразни семейни игри и то с голямата ни дъщеря (7г). Много ми се иска да споделите какви игри играете с деца на тази възраст. На кои игри кое им е хубавото и полезното? Сега за Коледа ще получи "Познай кой е", искат ми се и игри с думи от типа "Скрабъл", но на български. Гледам и разни географски за пътешествия из БГ и по света, но дали е още рано.
Моля авторката да ме извини, че поставям допълнителни въпроси в темата, надявам се да са полезни.
Моля авторката да ме извини, че поставям допълнителни въпроси в темата, надявам се да са полезни.
Аз винаги играя честно, но баща им доста често се оставяше да бъде победен и по тази причина допреди година беше голяма драма от страна на сина ми, когато бъде победен 
. Сега вече е на ясно, че във всяка игра има победители и победени и много често и той може да бъде победения . А игрите на които най - обичат да играем са домино и на точки (правят се точки на еднакво разстояние една от друга и се свързват, като целта е да се направи квадратче и който го направи пръв си пише буквата. Накрая, който има най - много квадратчета, той е победител.)
. Сега вече е на ясно, че във всяка игра има победители и победени и много често и той може да бъде победения . А игрите на които най - обичат да играем са домино и на точки (правят се точки на еднакво разстояние една от друга и се свързват, като целта е да се направи квадратче и който го направи пръв си пише буквата. Накрая, който има най - много квадратчета, той е победител.) 
Според зависи го оставям да победи. на 6 е, играем двамата мемори, генерал, не ес сърди човече, домино, черен петър и разни други настолни незнайни, морски шах...понякога печеля, но повече той, помагам му от време на време, естествено как иначе да го науча какво да гледа и как да постъпва и играе по-правилно.
Драми няма, ако нещо се заформят леки нерви просто прекратяваме, игрите трябва да са удоволствие, не наказание
Ако хитрува и го хвана го обръщам на шега да не шмекерува и го връщам в правилната позиция....
Татко му не играе. Гледам като цяло по-кратки игри да играем, защото ако са дълги почва да се изнервя, разсейва и т.н. въпреки, че вече издържа и някои по-дълги до край.
Драми няма, ако нещо се заформят леки нерви просто прекратяваме, игрите трябва да са удоволствие, не наказание
Ако хитрува и го хвана го обръщам на шега да не шмекерува и го връщам в правилната позиция....
Татко му не играе. Гледам като цяло по-кратки игри да играем, защото ако са дълги почва да се изнервя, разсейва и т.н. въпреки, че вече издържа и някои по-дълги до край.
На 9 е в момента. Има разпределение на игрите в къщи:)
Аз отказвам да играя табла, защото баща и ме смазва взеки път. Тя е много горда, че понякога успява да го победи. С мен играе на уно, манкала и пилос, а всики заедно играем скрабъл.
Принципно игрем честно, но ако е много вкисната си намирам друга занимавка паралелно с играта, съответно спирам да внимавам чак толкова и разбира се ме побеждава. Малко мрънка, че го правя нарочно, но пък разбира защо и знае, че когато е във форма трябва сама да си спечели победата:)
Има игри, в които заедно си блъскаме главите (като тантрикс) и тогава е същинско ликуване за всеки, който открие правилно решение.
Аз отказвам да играя табла, защото баща и ме смазва взеки път. Тя е много горда, че понякога успява да го победи. С мен играе на уно, манкала и пилос, а всики заедно играем скрабъл.
Принципно игрем честно, но ако е много вкисната си намирам друга занимавка паралелно с играта, съответно спирам да внимавам чак толкова и разбира се ме побеждава. Малко мрънка, че го правя нарочно, но пък разбира защо и знае, че когато е във форма трябва сама да си спечели победата:)
Има игри, в които заедно си блъскаме главите (като тантрикс) и тогава е същинско ликуване за всеки, който открие правилно решение.
Драми няма, ако нещо се заформят леки нерви просто прекратяваме, игрите трябва да са удоволствие, не наказание
Същото е и при нас. Обикновено почне ли някой да нервничи, просто предлагам да прекратим играта и да правим нещо, което на всички ни е приятно. Доста често големият сам се успокоява и казва - не, ще продължим. Понякога шмекерува, аз или баща му казваме с усмивка, че сме го видяли като някой път го оставяме с "добре, айде този път може", понякога той сам казва, "добре де няма да шмекерувам". Малкият не е много в час с игрите още и взима някакво участие, примерно, да хвърля зарчерта или да държи карти. Понякога оставяме големия да печели, понякога не. Учим се, че не винаги се печели и той доста често казва "Сега не спечелих, ама ще спечеля друг път".
