Здравейте мами! Искам да споделя притесненията си и да попитам има ли такива проблеми и при други. Синът ми започна от първи клас да гризе моливите си, химикалките, горната част на деколтето на дрешките си. Тогава реших, че това е нормално, но колкото и да растеше, навикът му си оставаше. Сега вече е на 16г., но продължава да дъвче якето си, яката на риза, химикалката я изгризва, докато вече не прилича на нищо, докато се обезобрази напълно или се счупи. Мислила съм за психолог, но ми се струва, че няма да иска да отиде. Това явно показва психическо напрежение, но не знам как да се справя. Ще съм ви благодарна, ако дадете някоя идея. 
. Такива навици или тикове са появяват точно заради психическо напрежение и наистина в повечето случаи човек не се усеща като ги извършва. Аз от малка си гризях ноктите....спрях сама с много усилия чак на 20г 
, поради огромното ми желание да имам маникюр и породилият се срам да си показвам ръцете. Но сега си имам друг тик (не толкова разрушителен 
) когато съм съсредоточена да правя нещо или гледам телевизия постоянно правя мимики/движение с устните си - и когато някой ми обърне внимание и ми каже, аз наистина не съм се усетила че го правя. Може би наистина психолог би помогнал, стига той да отиде с желание защото на сила нищо не става 
