А какво ще правите в нощта на Бъдни вечер

1) Постна вечеря - това се подразбира
2) Четене на коледна приказка от татко - това ще е истински празник за тях, защото той рядко им чете, поради липса на време
3) Игра "Познай кой съм аз" - обяснение без думи като щу има условие да са само герои, свързани с Коледа
Засега това съм измислила.

Приготвяме постни сърмички, пълнени чушки със зрял фасул, погача с паричка, прикъдяваме къщата, но имаме и програма. Задължително 

Първо да уточня, че на Бъдни вечер се събираме почти цялата рода 15-20 човека. 
Още от времето, когато бях дете винаги е имало подготовка за вечерта. Вероятно всичко започна от това, че ние като деца / деца на три сестри - общо бяхме шест деца/подготвяхме песнички, танци, скечове, буфосинхронади и т.н. и забавлявахме родителите си и бабите си.
С времето тази традиция, да имаме "програма" се запази. Ние пораснахме, част от нас вече имат собствени деца, но традицията да има програма остана и всяка година я подготвя определено семейство.
Например преди няколко години майка ми беше подготвила "коледен търг".  Предлагаше по атрактивен и комичен начин неща, за които наддаваш /наддаването започва от 1 ст/ и чак след като си ги "купиш", разбираш за какво си наддавал. Спомням си какво лудо наддаване падна за кутийка с клечки за уши, защото сладкодумната ми майка толкова сериозно ни убеждаваше, как това, което се крие в пакетчето е от изключително значение за добрата комуникация.
Паметна ми е и една Бъдни вечер, когато братовчедките ми бяха подготвили лотария с притчи - всеки си тегли билетче, изслушва своята притча и получава малък символичен подарък, свързан с темата на разказчето. Така бяха подбрали притчите, че ту ни разплакваха, ту ни разсмиваха, ту ни караха да се замислим за ценните неща в живота.
Последният път, когато нашето семейство подготвяше програмата, надух балони и ги раздадох на гостите, като всеки трябваше да спука балона и вътре да открие лист с номер, а след като изпълнеше  "номера" получаваше малко подаръче, като награда.
Признавам си, че бях нагласила всичко и като раздавах балоните, знаех, кой какъв номер има, но все пак не очаквах баба ми да участва в състезание по Лимбо. Например баща ми  трябваше да вдигне тост, съпругът ми да изпее акапелно Тиха нощ, майка ми трябваше да изтанцува страстно аржентинско тънго с партньор по избор, леля ми да каже любим стих, танц на снежинките за дъщеря ми, едната баба трябваше да целуне всеки от внуците си, другата, бъркайки в сатенена торбичка, трябваше без да поглежда вътре да познае, че има ябълка и т.н. и т.н.
За нас това не е повод да седнем и да преядем пред телевизора, напротив всяка година очаквам с огромно нетърпение Бъдни вечер.За мен подготовката и очакването за празника са голяма част от удоволствието.
След програмата раздаваме подаръците. Още от времето, когато бях дете остана и традицията подаръците да се раздават още на Бъдни вечер. Чакаме да се появи първата звезда и започваме раздаването. Последните години дядо Коледа ги раздава на децата, а нашите си ги раздаваме ние. Избираме наместник на добрия старец, който дава подаръка, изчаква се отварянето и се продължава по-нататък. След подаръците следват танци и така до зори.
 Със сигурност това не е най-богоугодния начин да се празнува Бъдни вечер, тъй като при нас не нито тихо, нито спокойно в нощта срещу Коледа, но това е нашият  начин да празнуваме и да сме заедно всички.

Е, на Коледа имаме късен обяд с пълнени пуйки и тогава вече се застояваме по-дълго по масите и преяждаме.