Лека нощ дами и дано днешния пръв посетител на дома ви да ви е донесъл много късмет и благополучие! 
- Публикувана: 20 дек. 2011, 12:26 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2012, 08:58 ч.
С какви продукти на лукса, комфорта и стила си разхубавявате живота?2
Гризе ме един въпрос - има ли някой друг, който да не може да се сети за някакъв свой мечтан лукс?
Счетоводителката ни във фирмата, която е пенсионерка, ходи поне 4 пъти годишно по екскурзии и почивки. Само за една година отиде до Сингапур, а от там в Бали, Йерусалим и Канарските острови. За Нова година е в Белград, а следващото лято е на комбинирана екскурзия до 8 европейски столици. Ми който го може - го може. За нея това не е лукс, за мен - да.
Другата ми мъка и лукс в момента, е малкото време за четене на книги, въпреки че пак доста чета. А искам да чета и то много, така както правех преди.
За повечето хора, с които общувам ( като искам да отбележа, че не съм от столицата и не живея в чужбина), редовното купуване на книги и това да имаш време да ги четеш, се оказа голям лукс и разточителство. Случвало ми се е да се чувствам неловко, когато трябва да си призная, че книгите, които чета, обикновено си ги купувам. А понякога съм се чувствала неловко, че изобщо чета...но това вече е друг въпрос. Разбира се, имам и 1-2 приятелки, които четат много повече от мен и от време на време ми заемат по някоя книжка. Иначе не мога да кажа, че кой знае колко луксозен живот водя. Честно казано, много ме радва факта, че все още можем да теглим най-новите филмчета от разни сайтове от типа на замундата. Иначе, ако трябваше да ги гледам всичките тези филми на кино, сигурно щях да се разоря.
Не знам изобщо на фона на тази беднотия за какъв лукс да говоря. Срам ме е. Та дори и ходенето на зъболекар на моменти ми граничи с лукс, като се имат предвид цените. Може да се каже, че ако един месец имам повече пари за книги, следващия вече може да нямам, защото трябва да ги дам за лекари или за нещо друго, по-тривиално. Или ако повече си угаждаме на стомахчетата с милото, ще се наложи да се лишим от храната за душата. За екскурзии в чужбина още не може да дойде ред.
Не знам изобщо на фона на тази беднотия за какъв лукс да говоря. Срам ме е. Та дори и ходенето на зъболекар на моменти ми граничи с лукс, като се имат предвид цените. Може да се каже, че ако един месец имам повече пари за книги, следващия вече може да нямам, защото трябва да ги дам за лекари или за нещо друго, по-тривиално. Или ако повече си угаждаме на стомахчетата с милото, ще се наложи да се лишим от храната за душата. За екскурзии в чужбина още не може да дойде ред.
Сладникаво или не, не държа материланите продукти, въпреки тяхното наличие в ежедневието ми.
И какво сега стана? Само аз си признах чистосърдечно луксозните пороци. Вие все за мечти си говорите 
За повечето хора, с които общувам ( като искам да отбележа, че не съм от столицата и не живея в чужбина), редовното купуване на книги и това да имаш време да ги четеш, се оказа голям лукс и разточителство. Случвало ми се е да се чувствам неловко, когато трябва да си призная, че книгите, които чета, обикновено си ги купувам. А понякога съм се чувствала неловко, че изобщо чета...
Нали има библиотеки за тази цел, та нечетенето на книги не може да се оправдае с липсата на пари. Или нещо друго визираш; освен това че нямат средства за книги?
За повечето хора, с които общувам ( като искам да отбележа, че не съм от столицата и не живея в чужбина), редовното купуване на книги и това да имаш време да ги четеш, се оказа голям лукс и разточителство. Случвало ми се е да се чувствам неловко, когато трябва да си призная, че книгите, които чета, обикновено си ги купувам. А понякога съм се чувствала неловко, че изобщо чета...
Нали има библиотеки за тази цел, та нечетенето на книги не може да се оправдае с липсата на пари. Или нещо друго визираш; освен това че нямат средства за книги?
Много се замислих...За мен лично лукс е нещо, което мога да си позволя много рядко и затова го оценявам така. Например, лукс е да имам свободен делничен ден и да се шляя по магазините, да се срещам с приятелки...да прекарам времето без да се замислям колко е часът и какво става в офиса. Лукс е, да стана късно в събота, да чета любимите си сайтове и списания с огромна чаша кафе няколко часа без да бързам. Лукс е, да отида на кино, или да изгледам цял филм без да заспя на 10-тата минута.
Останалото е материален лукс, придобивки - искам да имам къща с двор, много повече и по-скъпи дрехи, козметики, личен готвач. Да обикалям по света. Когато ги получа тези неща обаче няма да ги считам за лукс:)
Комфортът и стилът са по-скоро ежедневие - старая се да си осигурявам комфорт всеки ден и да живея колкото е възможно по-добре и по-интересно. Глезотийки, качествена храна, подаръци, излизания, удобства вкъщи като техника, декорация...Всичко това прави ежедневието ми по-комфортно и приятно и ме мотивира.
Останалото е материален лукс, придобивки - искам да имам къща с двор, много повече и по-скъпи дрехи, козметики, личен готвач. Да обикалям по света. Когато ги получа тези неща обаче няма да ги считам за лукс:)
Комфортът и стилът са по-скоро ежедневие - старая се да си осигурявам комфорт всеки ден и да живея колкото е възможно по-добре и по-интересно. Глезотийки, качествена храна, подаръци, излизания, удобства вкъщи като техника, декорация...Всичко това прави ежедневието ми по-комфортно и приятно и ме мотивира.