Fashion disaster 1

Имаше навремето едни полички- ластични им казвахме.  Носила съм такава като ученичка.   

По едно време бяха модерни платформите. Сега ми е смешно- с тези тънки глезени, все едно съм имала копита.

Имаше един период, пак като ученичка, когато си тупирах косата отгоре. 

Имаше преди тема за откровения как сме изглеждали в късните соц години или в зората на демокрацията и хората пишеха много интересни и забавни неща. Но вероятно тук ще излязат още аутфити, които заслужават внимание. И смях, естествено

Аз май съм писала някъде, но понеже е по темата, ще се изложа (това от изложение, не от излагане   ) пак. Преди години имах тежък период в психологически и сърдечен аспект   и в резултат на дълго умуване какво драстично да променя по себе си, реших да стана червенокоса. И понеже не търпя да ми е хрумнала гениална мисъл, пък да не мога да я реализирам веднага, незабавно се заех с изпълнението й. Купих си къна (някаква... червена ще да е била... ама къна, щото чувало ми едното ухо, че е по-полезна от боята). Звъннах тук-там по приятелки да кажат как се забърква това нещо, записах половин тефтер рецепти с карамфил, маслини, кафе и бог знае още какво и речено-сторено, ще се мажа. Викнах една дружка да извърши сложната операция, щото пък косата ми дълга до средата на гърба и реших, че няма да се справя сама като за сефте. Наклепа ме мацката и си тръгна. Тук е мястото да спомена, че освен достатъчно дълга, косата ми беше и изрусена до платинено. Който го е страх, да не чете нататък. Изчаквам си необходимото време с бъркоча на главата и отивам да се мия. При следващия поглед в огледалото животът ми мина пред мен като на филмова лента, а огледалото се самостроши с писък. Видях на главата си най-ужасния цвят, който не бих могла и да си представя - наситено оранжево-червено, на който биха могли да ми завидят дори Уди Кълвача и Поли Генова.
Аз обаче реших да не падам духом (нали сама съм си го причинила това, няма кого да обвиня, а не успявам сама да се ритна отзад) и реших, че като изсъхне, ще стане по-човешко. Нищо подобно не стана. По-сериозният удар обаче беше като разбрах, че къна не може просто така да се премахне или покрие с боя. Та си ходих в този вид доста дълго време. Виждала съм как цели автобуси хора се обръщат след мен, цели камиони с войници (живеех до посолство) почти изпадаха от каросерията, пънейки се да подсвиркват, а колите по кръстовищата спираха пред мен и явно ме чакаха да светна зелено  
Оттогава минаха повече от 15 години, но аз къна (каквато и да е) никога в живота си няма да докосна повече.

Преди години успях да се докарам във вид, аналогичен на описания от Атти. Предстоеше ми да ходя за в чужбина и реших, че трябва да тръгна разкрасена. Тогава и аз, по неведоми пътища Божии, бях любител на красивите ярко червени цветове. Отидох в магазин с приятелка, гледахме и купихме боя. Продавачката се опита да каже, че е светла за мен, но аз бях твърдо убедена, че е ОК, защото естественият ми цвят е тъмен.
Приятелката ме боядиса и сваляйки кърпата от главата си, едва не колабирах - бях като морков. Цветът беше като китеник, от ония старите, оранжавеникавите! Изстрелях за части от секундата приятелката за нова боя. Час след краха на първия експеримент, се сдобих с нов и по-приличен тъмен цвят.
Заминах в относително човешки вид, но така бях изгорила кожата на главата, че близо 2 месеца падаше на люспи. Това беше и последният домашен опит за боядисване.

Атти  
Тези експерименти с пребоядисването от един цвят в друг и аз съм ги правила Ходих точно като морков след като в осми клас реших от черна да стана руса , освен всичко се намазах с перхидрол и косата ми стана оранжева слама! Интересно обаче не си спомням никаква реакция от страна на нашите (явно са доста либерални).
История с къна и аз имам. Когато решх да стана червена бях в Бургас при баба ми, пак съм била 7-8ми клас. С приятелката ми бяхме с дълги коси и си купихме общо 4 къни за двете. Сложихме ги на баба на терасата да се варят в една тенджера на газовия котлон и сме излезли да играем навън. Познайте като се върнахме какво беше...къната извряла, цялата тераса червена и след като я михме няколко часа, пак си остана червена, та с това ми приключиха мераците за къносване
По същото време имах гадже, студент първа година в Софийския и тъкмо се прокарваше модата по геьове и лов парейди  , та се ходеше и на Спартакус съответно. Ходила съм там по сребриста сатенена нощница с тънки презрамки, черни обувки с платформи и боа от сини и черни пера и то зимата, януари месец в най- големия студ!!!  

Подсетихме ме за единствения случай, в който реших да си боядисвам косата с червено. По- точно да си правя червени кичури. И то бях на фризьор. Вместо дискретни червени кичури, се сдобих с почти изцяло оранжева коса отгоре.
Най- големият ми гаф май не е за тук, щото съм била на 6 години, ама още ме приказват.  Един ден майка ми се прибира от работа, аз играя навън и изтичвам да я посрещна пред входа. Като ме вижда, майка зяпва- върху анцуга съм сложила едни нейни сатенени, дантелени гащички! 

     Най-"успешият" ми аутфит датира от 5-6 клас 
     По онова време на училище се ходеше задължително с престилка. Майка ми щеше да припадне, като ме видя издокарана като масата ми от съученички.
     Така: ранна есен, аз облечена в тъмносиня престилка с бяла якичка, за пръв и последен път в живота си обута в черен чорапогащник, на глезените ми червени гети от фабрична прежда, тъмносини маратонки "Ромика" с бели подметки, и върху мантата червена шушлякова грейка без ръкави.
     Този стайлинг беше свръхмодерен по онова време. Особено в комбинацията черен чорапокащник - бели маратонки и бели гети. А лекцията на тема добър всус+индивидуалност няма да я забравя никога.   

Хайде да наблегнем на дрехите, едва ли има някой , който да не си е окепазявал косата
Ето малко снимков материал от мен. Забележете съчетанието на бижутата

   А тук изобщо цялостната визия 2006-та година

Ето ви го селското бяло!

Чак кой знае какви изпълнения съм нямала като дрехи, ако изключим решенията изцяло в черно и акцент неонови връзки на кларковете  ама това беше трендът тогава. А преди това съм носила бели сандали, целите от каишки, с черни чорапки  (сандалките без токче, ако това изобщо може да бъде смекчаващо вината обстоятелство).

Обръснах си главата, не цялата- само над ушите! Останалата коса дълга педя и половина под раменете, носех я вързана на опашка.  Родителите ми не успяха да получат инфаркт, но бяха близо.

Обожавах да си клепам кичури с разни странни лекарства- зелени с гранофорин, оранжеви с йод, ярко цикламени с някакво лекарство против гъбички по ноктите 

Атти, уникална си 

Ммм, не!
 
Ако някой от мъжете ходи така, веднага да си признае!
Следващата снимка не е предназначена за хора със слаби нерви!

Така си и знаех 

Аз не съм си правила нищо по косата, но затова пък щедро експериментирах с лака за нокти.
Винаги съм била екстравагантна, но това надминава всичко, сътворено да този момент.
Представете си крехка тийнеджърка, облечена в скромен preppy style, светло червило, малко молив на очите. Дотук добре. После погледът се спуска малко по-надолу и се спира, закован от ужас върху ръцете ми.
Дълги, много дълги нокти, по-дълги от нокътната ми плочка. Изпилени много остро, почти на равнобедерен триъгълник. И цялата тази хубост щедро намазана с неово-зелен лак. Искрящо зелено. Понякога допълнен със звездички. Ако случайно не се види отдалече.
И страшно се харесвах, и много дълго време се носех така. Е, понякога сменях лака на неоново жълто. За разкош.

Атти, историята ти ме изпълни с ужас и страхопочитание. Особено в частта й с войнишката радост.

Оле, майко!
Хайде бъдете малко по- смели, приложете снимков матриял!!

Ми, то отдавна беше. Не ми е идвало на ума да се увековеча