Безопасно поведение на децата ни

Не исках да си отговарям сама, но може би е редно да напиша защо ме вълнуват тези въпроси:

В групата (3-та) на голямата ми дъщеря са започнали обучение по поведение при бедствия и аварии (моето лично мнение е, че безопасното поведение не се ограничава до това) и чувам различни мнения на майки от рода, че плашат децата излишно, че не е нужно, че децата не остават сами и т.н.
Какво мислите вие?

А какво имаш в предвид точно под "Безопасно поведение", ето ти сама питаш какво трябва да включва едно такова обучение .

Аха сега вече виждам долу горе какво имаш в предвид . Ами специално това за бедствията и авариите мисля, че е полезно и едва ли децата се плашат толкова.

Да! Аз знам отговорите за себе си, но не искам да влияя върху мнението на останалите майки. За мен обучението по безопасно поведение не трябва да се ограничава само до безопасността на децата ни по пътищата - така нареченото БДП. Това обучение трябва да включва и модели за безопасно поведение на децата ни спрямо другите хора. Това, което ние майките повтаряме на децата си от най-ранна възраст - "с непознати не разговаряй", но, може би, в обучението трябва да им се дадат резонни обяснения и ситуации защо не трябва да правят така и това да бъде поднесено по възможно най-нестресиращ начин. Такова обучение трябва да научи детето само да съумее да се предпази в нетипични ситуации.

Сега като пиша чувствам, че и аз май не съм си изяснила въпроса съвсем.
Но искам да знам 

В нашата ДГ, примерно, идват пожарникари. Говорят на децата за превантивните мерки, какво се прави в случай на пожар, показват им униформите си и уредите си, кое как къде се ползва. Мисля го за добра практика.

Необходимо е, разбира се. В подходяща форма, което още повече трябва да се разбира.

Аз съм "за". Има много какво да се преподава и какво да се учи. Без-опасно би трябвало
да е всяко поведение, което за пази живота и здравето: вкъщи, на улицата, при среща
с непознати и подобни.

Благодаря, че така бързо се включихте!

Стана ми интересно, че като ровя в нета, намирам в страницата на Министерство на образованието само програма за обучение по Безопасно движение по пътищата. Без да подценявам това обучение си мисля, че щом не намирам други документи, всякакво останало обучение по "безопасно поведение" е в ръцете на свободната воля като проекти и инициативи. Учителите ми се оплакаха, например, че нямат пособия, с които да направят по интересна работата по обучение за безопасно поведение при наводнения и пожари....
Ще кажете - всичко е въпрос на желание. Да, моето желание ме накара да изплагиатствам една книжка от братята американци и да я предоставя в групата.

Дали някъде има материали за това какво да прави детето, в случай, че
се изгуби или родителите не са успели да го вземат от някое занимание
или училище? Към кого да се обърне, от кого да се пази - такива, наглед
простички неща.

Лоана, много хубав въпрос!
По презумпция се вярва, че детето е навсякъде с родителите си - поне Закона не ни позволява да ги оставяме без надзор. Но съм склонна да вярвам, че нашите деца не знаят какво да правят в такива ситуации. Както казах и по-горе в момента ровя в нета за подобни материали. Мразя да се сравнявам с "западните страни", но неминуемо го правя. В момента гледам филми за това как трябва да реагират децата, ако някой им поиска прегръдка срещу бомбони и т.п. За мое съжаление филмите и сайтовете, които посещавам в момента не са на български език.

mibobo, преди време бях изпаднала пред педагогическа дилема  . Като разбрах, че децата учат за бедствия погледнах какви бедствия има във Vbox-a, по-специално - наводнения и пожари. Такива неща видях, че ми настръхнаха косите. Чудех се дали да ги пусна на дъщеря ми - да не се изплаши детето. В крайна сметка и ги пуснах. Тя беше много впечатлена, но по неин си детски начин. Мисля, че не ги възприе както ние възрастните ги възприемаме - децата не могат да вникнат дотолкова, че да разберат, че всичко това носи смърт, загуба. Тя по-скоро се впечатли, че колите се носят по водата без да има шофьор в тях и такива неща.
Но след това като обсъждахме и й задавах въпроси от рода. Видя ли къде стоят хората? Кое ти стори най-опасно? Получих задоволителни отговори.

За тези неща не разчитам на детски градини, училища и прочие. Винаги, когато има определен повод говорим за това, по малко. Като се започне от това, че печката не се пипа, минем през не се дърпа покривката, че това което има на масата може да е гореща супа, която да те залее и изгори, какво се прави при пожар, наводнение, земетресение, какво представляват, че на непознати не се дава лична информация, не се приемат бонбони и други лакомства, че никой няма право да я прегръща и целува, пипа без нейно разрешение, че ако някой си позволи да го направи веднага да каже. Да не се отделя от нас, но ако се случи да се загуби какво да направи и от кого да потърси помощ. Как се пресича улицата, сфетофари и прочие още преди да тръгне на училище, въпреки че вече втора година не ходи и не се прибира от него сама. Въпреки, че сама е ходила само на село до магазина, който е на 500 метра от къщата.
Всякакви материали използвам, най-често чичко Гугъл за картинки, филми, които сме гледали и коментирали, случки и прочие.  Затова и беше и много лесно в първи клас по час на класния, когато се учеха подобни неща в безопасност на пътя.

Към безопасно поведение включвам и дори как да не си изпросваш боя и какво да направиш когато станеш жертва на агресия и/или твое приятелче стане такова пред очите ти, както словесна, така и физическа.

И аз за тези неща не бих разчитала да я "обучат" в градината или в училище. Вкъщи много говорим по тези теми, още от малка.
Не се говори с непознати, не се взима храна дори от познати хора, без разрешението на възрастния, с когото си навън. Още на три годинки беше, когато я накарах да научи наизуст моя номер на мобилния телефон. Знае, че ако се загуби, първо се оглежда за полицай /или охрана, ако е в голям магазин например/. Ако не види такъв, търси първо жена и я моли да се обади по телефона. Стои там, където е осъзнала, че се е загубила, а не обикаля да ни търси. 
Сега, в училище, вече има и нови правила. Не може да я взима никой друг, освен нас и родителите на едно от дечицата в класа, с които се редуваме да прибираме и караме децата. Не тръгва никъде, дори с познат на семейството, ако не е предупредена от мен или баща си. Ако закъснеем да я вземем от училище или тренировки, стои при охраната на сградата, телефонира освен на нас, на баба си или на телефона в офиса ми, където винаги има някой колега, който също може да реагира.
Никой, ама никой няма право да я кара да се съблича или да опипва части от тялото й.
На лекар се ходи само с мама или с татко и медицински прегледи без наше знание или присъствие никой не може да прави, както и да я кара да пие лекарства например.
Не дава информация на хора извън семейството кой и кога се прибира вкъщи, че татко е в командировка например и други подобни.

Ами за това се сещам на първо време. Сигурно има и още правила, за които напомням постоянно и може би понякога досаждам на детето...

Щом пишем по тази тема автоматично следва, поне за мен, че сме загрижени за децата си
не само на думи. Вкъщи постоянно говорим по тези теми, само да падне повод. Но друго си
е да се говори и от позицията на институциите. Забелязала съм, че децата, понеже нашия
авторитет за тези неща е доста изтъркан от вечните "Внимавай с това, не прави онова...",
са много по-ярко впечатлени, ако им се каже нещо такова в училище или в детската гради-
на.

Аз с риск да стана досадна, пак се включвам. Пък трябва да си поддържам и темата, нали  .

На мен още не ми се е налагало, защото дъщеря ми още не е в класовете, но една майка ми даде да разбера, че трябва да се замисля и за това.
Какво прави детето, ако е само вкъщи и на врата звънне непознат?
а) мълчи и не отваря
б) пита кой е и казва, че мама и тате не са в къщи
в) пита кой е и не отваря
или какво.
Всички отговори са неприемливи за мен. А по къщята ни вече ходят толкова амбулантни търговци, пък и крадци.... да не ме чува дявола. Може би, ще се съгласите с мен, че да се звъни в службата на мама и тате през 5 минути не е много подходящо. Тогава как да реагира детето?

Радвам се, че всички сме на едно мнение, че обучението по безопасно поведение трябва да започва от семейството, както и всяко друго възпитание, мен да питате. Но каква трябва да е ролята на институциите? Доколко те и от каква възраст трябва да занимават децата ни с това безопасно поведение? И като казвам институции имам предвид точно детските градини и училищата, имам предвид програма и задължителна подготовка.

Преди си спомням, че в часовете на класния ходихме на обичения из разни скривалища, учеха ни как се слага противогаз и т.п. Сега не знам дали има такива занятия в училище. Не знам дали има и убежища, но ми се струва, че ще е добра практика да се поднови това обучение за справяне при бедствия и аварии, защото в американските сайтове, които чета пиша, че: "ако знаеш какво трябва да правиш, ще се справиш много по добре в тези специални ситуации".

Tsv, това изречение събуди усмивка у мен, но си много права. Момичетата в училищна възраст се държат доста предизвикателно и понякога сами попадат в капана.

Съгласна съм в градината да говорят за безопасното движение по пътищата, но за бедствия и пожари  Никое дете на 5-6 годинки не стои само вкъщи 
Освен това моето дете е супер впечатлително и всякаква такава информация трябва да й се поднася мноооооого внимателно 
За мен е ок да си говорят в градината и за отношението към непознати. Не е излишно да им се повтаря 

   Да в нашата градина ги учат - да се обърнат към някоя жена и т.н. съвсем скоро говорихме с детето по въпроса, и се оказа, че в градината вече са имали ситуация.
  И противопожарно обучение трябва да имат също, даже и тренировки, също както големите.

   Абсолютно. Доволна съм, че и в градината ги учат на тези неща.

Последните новини ме карат да мисля, че трябва да ги обучим и към безопасно поведение и към себеподобните си. Но как да стане това
Ето какво намерих като чета форума:

При всички положения децата гледат поведението на родителите си. Те го копират. Така че саморазправата между родители със сигурност ще поощри подобно поведение между децата.

В една от темите днес срещнах упоменаването на номера 112.
Мисля, че е редно децата да го знаят. За всички случаи.

Syglasna sym s posledniq post. Но идеята, че всеки път ще реагираш така както си очаквал е странна. Не знаеш как ще реагираш...

Аз смятам , че е необходимо всякакво такова обучение, децата понякога попиват по-добре казаното навън от дома. Не смятам и, че толкова ще се уплашат, по телевизията и по-страшни неща не може ги опазиш да гледат. Естествено основното да имат мозък в главата си зависи от родителите!

Emmilly навлизаш в една много болна за мен тема. Ситуация - абсолютно реална от преди няколко години. Родител отива да взима детето си от детска градина. Влизайки вижда, че учителката отива с 4-5 момиченца в тоалетната. Решава да не я чака и надниква в стаята да извика отрочето си да се гласи за тръгване като го вижда легнало на земята по корем, над него друго дете яхнало го като конче през кръста да го държи за косата като в същото време му бие главата в паркета.
Никой не знае как точно ще реагира самия той  като родител докато не му се случи.

Друг случай. Заведение с детски кът. Детския кът е отделен от масите със стъклена стена. Поради многото деца бях помолена от персонала да не стоя там за да не правя навалица, въпреки че детето ми бе на година и половина. Но тя искаше при батковците и каките, всички останали на различна възраст от 3 до 6 години. Та наблюдавам аз движението на своето отроче и в един момент виждам как едно момче на около 5-6 г я блъсва на земята и заедно с другарчето си дружно започват да я ритат където сварят. Персонал от заведението в този момент при децата липсваше /кога е излязла жената не съм забелязала докато следях моето диване къде се движи/. На колко скока стигнах до детето си и го грабнах не помня. Явно погледа ми е бил адски страшен защото без да ги попитам дори двете момченца започнаха да разправят, че малкото диване одраскало тяхна приятелка по лицето сочейки я. В първия момент не ми хрумна как е успяла да я издере по лицето, тъй като пострадалото бе доста по-височко от моето диваненце, но нейната приятелка веднага ме усведоми, че е била изподрана, защото е измъкнала играчката от ръцете на бебето /т.е. моето дете/. С родителите на издраното дете се разбрахме без проблеми, те дори се извиниха, а родителите на ритащите дори не намерих, самите деца в хода на "разследването" се изпокриха. Персонала отговарящ за децата не се появи докато всичко не утихна. Повече там не сме стъпвали, по разбираеми причини.

И друго какво правим когато тормозът от дадено дете стане ежедневие и оплакванията, включително и жалбите водят до под кривата круша? Знаете ли колко време им трябва на институциите да задвижат тромавата си машина? Изобщо по тази тема не ми се отваря дума, че ми се реве буквално.

Отношенията на децата едни спрямо други
Първо: се копират от семейството
Второ: се обучават в социум - уважение, съпричастност към другарчетата и т.н.
Трето: мн бързо се променят под влияние на средата - попаднало на лоша компания подрастващият(говоря за тийнейджърска възраст) много бързо се причислява към нея и започва да се държи както другите.
Смешно е да си мислим, че с тези 3 изречения ще изчерпаме нещо така сложно като взаимоотношения между различни личности, но ми се струва, че това трябва да е основата. Незнам.

Taka е, но когато в този социум има едно-единствено дете, което е бито от родителите си на лягане и ставане вярата на децата в групата, че някой може да ги защити /учител, родител, система като цяло/ много бързо се изпарява. Отделно много бързо се научават, че да спазват правилата не им носи никаква изгода и че не всички са равни.
Изобщо, както казах болна тема ми е.

Емили, би ли споделила повече и аз да изплагиатстваме 

Нямам нищо против, но файлът ми е на Уорд. Дай имейл на лични и ще ти го пратя.
Ще те помоля, все пак, да дадеш мнение по въпросите, зададени в началото на темата. Мнението ти наистина ме вълнува

Правилата за безопасно поведение трябва да се изучават от невръстна детска възраст. Горе-долу от тогава, когато са адекватни да възприемат. Моят три годишен син, например, тъкмо е проговорил качествено и разбираемо, знае си трите имена и много гордо се представя с целия набор информация за себе си, с който разполага - как се казва (трите имена) и къде живее. Слава Богу, за последното знае само квартала. Сега се учим, че тази информация може да я казва само на полицая, ако се е изгубил и иска да намери мама.
Пак от повече от година учим, че бонбони и други лакомства не се вземат от случайни хора на площадката (или от земята, защото и това се е случвало  ). Нищо, че вероятността да е сам на площадката е много малка, той трябва да знае.
За поведение при природни бедствия още не съм го учила, най-вече защото и аз самата трябва да се замисля как се реагира в такива случаи. Тук е важно да има и някакъв сценарии и определено наизустяване на правилата. Не е толкова важно, че няма да е сам вкъщи до 10-тина годишна възраст. Става дума за стихия, която не знаем какво ще ни донесе, дали няма да ни раздели чисто физически. В това отношение ще трябва да се разтърся за подходяща книжка...Но ако в детската градина въведат подобна програма, ще ме облегчат доста, признавам си.

Важно е! Определено. Аз забелязвам колко са организирани в Япония от най-ранна детска възраст.
Знаят за земетресения и други ужасии без да трепнат реагират. Но и у дома е важно да се показва правилна реакция.

В книжката, която превеждах има нещо т.нар. "семеен план за бягство" (м.пр.). Там е разяснено кой какво прави в случай на пожар, дадени са указания за трудно подвижни хора и бебета, на които трябва да се помогне.
Във връзка с мой предишен пост и по-специално как детето да се опази от крадци, когато е само вкъщи си спомням, че по новините бяха разказали за девойче (небългарче), което е седяло скрито под дивана в стаята си, докато крадците са тършували къщата и ЗАБЕЛЕЖЕТЕ е поддържало постоянна връзка със служителя на 999, не с мама, не с тате, а със специалиста, който му е давал напътствия. Това се учи! Няма как по инстинкт да се справиш така прекрасно в такава ужасна ситуация.

 
Още от бебешка възраст използвам всяка подходяща ситуация, за да поговорим за опасностите, които са навсякъде около нас - като се започне от предмети от бита ни с които може да се нарани, изгори, отрови и прочие; разговори с непознати, даване на лична информация и споделяне, приемане на подаръци, лакомства и всевъзможни изкушения и за почти всичко, което сте изброили тук.
Наскоро бяхме в Истанбул и в джобчетата на поне две от дрехите и слагах визитка на хотела и наши телефони. Обяснявах, ако се загубим да не мърда от местото, където е и да потърси помощ само от друга майка с дете или полицай и да им даде визитката.
За разговорите с непознати и приемането на лакомства съм говорила много и съм правила експерименти как детето реагира на практика в такива ситуации - резултатите са плачевни. Но ще продължавам да говоря и обяснявам
Относно безопасността на пътя - ходим в парк, в който има  "улици", "светофари", "пешеходни пътеки", "знаци" и всичко необходимо, за да разиграваме ситуации. С това нямам проблем  - стриктна е и спазва всичко, което е научила, дори прави забележки на "нетърпеливи"възрастни  пешеходци и пита, защо хората не знаят, че се пресича на пешеходна пътека или кръстовище.
Относно бедствията - според мен никак не са малки в 3 група. Моята щерка е на 4.2 и от доста време знае номера 112, както и цифрите, с които може да го избере и като се обади с какво да започне.  Разбира прекрасно по-голямата част от  нещата, които съм и обяснявала за пожари, наводнения, земетресения. Бяхме заедно, когато в парк се подпалиха сухи треви и боклуци, събрани на купчиа, пламнаха  и дървета.  Обадих се веднага на 112, но се оказа, че някой ме е изпреварил. Така дъщеря ми имаше възможност да види пожарната, пожарникарите, да усети миризмата на изгоряло, разказах и как се локализира пожара, за влиянието, което оказва вятъра и за всичко, за което се сетих. Дори по някое време, като стигнахме до пожарогасителите ме позасрами, защото в къщи нямаме такъв, а само един спрей, който не знам каква работа би свършил ако се наложи.
Миналата година при голямото земетресние в Япония говорихме доста. В нета има кратки филмчета, направени специално за деца, в които се показва нагледно какво не трябва и какво трябва да се прави по време на земетресение. Предвид, че тя не остава сама вкъщи "решихме", че ако усети земетресение и ние с баща и сме си вкъщи, ще се "срещнем" под арката в коридора, но разиграхме  и криенето под бюрото  
Говорили сме много и за оказване на първа помощ. Разигравали сме с куклите и притискане на рана, правене на турникет, превръзки, шини. Говорили сме как е правилно да постъпи, ако някой се задави. Още малко като порасне ще поговорим и за реакции при по-сериозни състояния.
След два месеца ще се качваме на ски и покрай това, съвсем наскоро си говорихме за лавините. Разказах и история за смело момиченце, което се е спасило, защото се е сетило, че попадайки в лавина трябва да "плуваш", за да се получат въздушни джобове.  
Не сме обсъждали, ситуации които смятам, че ще я изплашат или разстроят - искам детето ми да се чувсва сигурно у дома. но когато дойде време да остава сама вкъщи се надявам да е подготвена

Смятам, че е важно да има адекватно обучение в ДГ и в училищата, но най-вече смятам, че трябва вкъщи да се говори затова постоянно и при всеки повод.Аз не разчитам, че "това" вече съм и го казала и тя "това" го знае. Повтарям и дообяснявам при всеки повод или без повод, като гледам да не казвам "ти".. Разказвам истории, които искам да запомни, любопитни неща и гледам да избягвам поучителния тон.  

Много добра идея за куклите и оказването на първа помощ  Ще се възползвам!

Може ли линкове към някои от филмчетата за земетресенията?

Бим бам, не си спомням точно как се казваше клипчето, което най-много обсъждахме с дъщеря ми. Беше японско, ако не греша и показваха  дечица, около 5-6 годишни, как да реагират при земетресение. Скриваха се под чиновете си на колене, приведени, със сключени ръце покриваха главите си и затваряха очи.
Сега набързо открих ето това
http://www.youtube.com/watch?v=FSnWIcNRzKc&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=bGzUeg4Vd_o&feature=relmfu

но ако поровиш, убедена съм, ще намериш полезни клипчета. Естествено има и плашещи, така че потърси ги насаме  и подбери;-)

Аз все на плашещите попадам, затова те питах за "изпитани".
Мерси за линковете!

Ето аз какво пуснах на моята щерка:
http://www.youtube.com/watch?v=NW7vENdDu1o&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=mqcctXWx818&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=kYUpkPTcqPY&feature=related