Страхувате ли се за децата си?

Ами и аз скачам, когато налага. Но винаги давам първо възможност на децата сами да се разберат и не рядко се получава. Родителя на малко дете или на такова, което носи риск за себе си или за друго дете, трябва винаги да е наблизо, но е добре реакцията да е премерена и детето да бъде научено да се защитава или агресивното да се контролира. Защото може да ти е неприятно, но ако детето ти е плахо и ти го защитаваш всеки път, ще дойде момент когато ти няма да си там да го защитиш, а то няма да може да се справи само.
А и защо се учудвате, че родителите на по-агресивните деца ги защитават? Много ясно, няма да оставя някоя истерична женица или пък също така агресивен татко да се саморазправя с детето ми. Разбира се, че възрастен няма право да разследва, да бие или заплашва чуждо дете (то и собствено де). При ситуации, които не можете да разрешите по мирен начин се сигнализират органи на реда, учители, директори, закрила на детето, а не да ходиш да ми заплашваш чужди деца.
 

И защо ми изкривявате думите? Някъде казах ли, че щом те е провокирал някой, то трябва да го пребиеш до смърт? Хайде да не изпадаме в крайности, базирани на страховете ни и развинтена фантазия. Има изроди, има и буйни хора. Но това не означава, че са еднакви и реагират по един и същи начин и се стига до смърт всеки път, нали?!

http://play.novatv.bg/program/chastnamilentsvetkov ето тук децата разказват - нямат омраза между училищата, просто футболната агитка си намерила боксова круша - всяко дете межеше да е на неговото място.

http://www.btv.bg/news/bulgaria/story/1137504162-Povdignaha_obvi … oy_sauchenik.html

Виж, за агресия ли иде реч или дребен спор и сдърпване?! Защото няма да оставя две деца да се бият с юмруци, ритници и душене, за да се научат да се оправят сами. Не мога да рискувам да се случи нещо. Много е тъпо и безотговорно. Не бих оставила и възрастни да се бият, никой не го прави, лишено е от смисъл просто. Инцидентите стават за секунди, затова хората се намесват, не защото едни 30г. мъже не могат да се оправят сами. А защото боят не е нещо нормално, та да бъде гледан отстрани и защото в момент на агресия и умопомрачение стават много сериозни неща. Наистина ли мислиш, че е нормално някое дете да блъсне твоето и да го зарита и ти да си стоиш и да чакаш или твоето да се справи, или един от двамата да бъде пребит? А ако се случи нещо по това време? Пак ти казвам, не става дума за взета играчка, оскубан косъм, настъпване, леко дърпане и т.н. Тези дребни ситуации дават шанс на децата да се справят сами. Става дума за истинска агресия! Бой, ритане, юмруци, блъскане, налагане с твърди предмети. Кой нормален човек ще стои и ще греда отстрани, чакайки или агресора да спре, или едно от двете деца да бъде набито сериозно?! Правиш разлика между дребен спор и проблем, и истинска агресия, бой, който застрашава живота и здравето на детето ти, нали? За защитаването -  не е нормално детето ти да се държи като изтървано и да бие другите деца и ти да го защитаваш. Така показваш, че намираш за нормално такова поведение и поощряваш детето си. Не разбирам просто. Нормалното е да приемеш забележката, да се извиниш на родителите на набитото дете, евентуално, и да говориш много с твоето дете, ако трябва да го накажеш или да вземеш други мерки. А не да ходиш да крещиш на хората, чието дете твоето е набило. Много е нагло и показва липса на всякакво желание за възпитание. За саморазправа съм съгласна абсолютно! Права си, има си други начини, никой няма право да се саморазправя с никого, не само с деца. Обаче тук хората са искали просто да говорят с детето първо, вместо да се обаждат в полицията, защото тогава става наистина сериозно.

Страхувам се много.

Страхувам се, да, като всички майки. Но откакто имам 3 деца, страховете ми са сведени до по-реалните такива, тоест до това, което би могло да се сгафи днес и сега. Не им треперя отсега на тийнеджърските заплахи, нито на това какви шофьори ще са например. Наскоро имахме много лош инцидент с бебето, който завърши благополучно, Слава Богу. Не знам с колко дни или години си съкратих живота, направихме му и курбан, но вече се опитвам да го забравя и да гледам напред. Не мога да мисля денонощно за ужасите и опасностите по света и не искам, честно казано. Правя всичко по силите си децата ми да живеят безопасно, това е. Големият вече е напълно самостоятелен, обикаля сам града. Трябва да изперкам за 5 минути, ако постоянно мисля за опасности ... затова внимавам да не се вманичавам на тази тема. Гледам да се хранят здравословно, да съм наясно във всеки момент къде са и да им давам съвети за различни ситуации, в които могат да изпаднат. Повече от това - наистина трябва Господ да ги пази  

Страхувам се, да. България е прекрасно място за възрастни - хем можеш да работиш, хем пък да се забавляваш истински, нещата стават от душа. Но не е никак добро място за отглеждане на деца. Сигурно ще ми се смеете, но аз и до сега се свивам вътрешно, когато мина покрай училище. Тръгнах на училище през 1983, завърших 94-та. Въпреки, че бях от по-ербап децата, които сега ги наричат "популярни", пак ми се налагше да влизам във физически саморазправи. За защита, не съм скачала на бой на никого. До степен, че баща ми в един момент ме записа на бойни изкуства. До 7-ми клас учих в типично "квартално" училище и всеки ден ми се струваше упражнение по оцеляване.

Сега е несравнимо по-лошо. Гледам как са уредени нещата в тук, където живея засега, в Белгия и не мога дори да проумея огромната разлика между училищата в двете дължави. Когато, дай боже жив и здрав, синът ми тръгне на училище, вече няма да сме в Брюксел, но няма и да сме в България. Единственото нещо, заради което се радвам, че няма да се върна е, че детето ще отърве насилието в нашенските училища. Не, не е еднакво навсякъде по света и не е въпрос само на човешка природа, трудните тийн-години, естествеността на човешката агресия и т.н. Има начини децата да не се избиват и има места по света, в които ги прилагат. в България това не се случва и ми е много, много мъчно 

Разбира се, че правя разлика
И бих приела забележка, естествено, но когато е отправена към мен. Ако някой си позволи да разследва, да се саморазправя или да заплашва детето ми, независимо за какво става въпрос без предварително да се е обърнал към... ще си отнесе последствията.

Страшно много се страхувам. Всеки ден, като слушам новините или чета в нета .

Страх ме е 
Избягвам лошите новини по телевизия и вестници, за да не задълбочавам проблема 

Не е лично към теб, но какво предлагаш да се направи в случай, че родител сварва пощръкляло ослепяло и оглушало от злоба чуждо дете да рита падналото на земята негово? Да го остави да довърши както намери за добре, а той сам да търгне да издирва родителите, за да им се оплаче?
Няма такова нещо като "независимо за какво става въпрос ", ще ме прощаваш  Всичко си има някакви граници.
Винаги се изумявам как всеки са притеснява само и единствено от варианта детето да му да се окаже жертва. Как пък един не се притесни, че детето му може да се окаже "от лошите"...

Страхувам се, разбира се. Много. 
Въпрос на късмет е и може да се случи на всеки.
За тези, които се успокояват, че техните деца не биха провокирали агресия, ми се иска да разкажа. Аз бях от така наречените примерни ученички - отличен успех, извънкласни изяви, четящо и интровертно дете. Физическа агресия към мен не е имало, както и аз не бях от най-мълчаливите и плахите, но бях една от малкото подрастващи, която беше спокойна, просто можех да си седя на чина спокойно и да си чета или да се поразходя из коридора в междучасието. Не знам дали знаете или си спомняте (аз завърших училище преди 8 години), но класната стая в междучасие се превръща в арена за дивашки изпълнения - летят столове, прескачат се и се бутат чинове, децата се замерват понякога и с доста тежки предмети - напрежението и енергията са много големи. Аз с ръка на сърцето си признавам - страхувах се да оставам в клас през междучасията. Точно така веднъж един съученик ме уцели с малка но тежка дъска по главата и ми я сцепи - ей така, на майтап. Бях в 9-ти клас.
По-късно вече в СУ, имахме педагогическа практика и трябваше да преподавам в едно училище - същата работа, в междучасията - бойно поле. И ви казвам просто за деца, които не целят да наранят някого, поне не съзнателно, а просто си "играят". Повечко енергия, повечко напрежение, повечко развилнели се деца/подрастващи и може да стане голяма беля.
А вече случаите на преднамерено насилие са работа за специалисти - обикновено такова дете-агресор има проблемна семейна среда и т.н. В моя клас имаше няколко такива деца, не особено агресивни, но все пак проблемни.

Wilma Flintstone
Разбира се, че няма да седи да чака, ще се намеси, но НЕ за да бие чуждото дете, а да ги разтърве - измъквайки своето (чак такива озверели деца, които при повишен тон и при директна намеса за разтърваване от възрастен, да не спрат не съм виждала). След което може да реши дали да търси родителите, да се обади на 112 в зависимост от случая. Виждала съм как възрастен хваща и отнася при родителите му малък побойник, но не се саморазправя с него, забележката е за родителите.

А до контрола на учениците в училище, ами според в добрите училища има такъв, ние в междучасията никога не сме се били, замеряли, целили с каквото и да било. Имаше един случай, в който едно момче удари друго със стол, това беше фрапантен случай и си понесе последствията въпросния агресор. Но пък веднъж бяхме с една приятелка в механотехникума... там в междучасието (а може и по време на час да беше, това не се знаеше) се пушеше в класната стая, търкаляше се полупразна бутилка мизерно уиски, играеше се сварка и врата висеше на едната си панта... 

Страхувам се и то много! Затова обяснявам на дъщеря ми всичко, не крия страховете си, както и реалните опасности. Но как можеш да предпазиш едно дете от други деца, в училище например? Това ме терзае най-много, защото такива ужаси се случват.....Какво правим с тези деца "чудовища", които непрестанно тормозят един клас например? Казвам "чудовища", защото те наистина са такива или по-скоро са моделирани като такива от семейство, среда и не знам още какво...Хора, които не получават внимание и обич според мен се израждат и ето го и реалния резултат в нашия социум.

Gabrielle,
Мисля, че с много думи донякъде всъщност избегна въпроса ми Не се заяждам, честно! Аз също не допускам някой да се разправя с детето ми за щяло и не щяло. Луди всякакви, спор няма. Но виж червеното в твоя текст:


Виждам, че децата ти са малки. А ще се водят деца поне до 16... Разилката е космическа...
Има, уви, да видиш тепърва какви деца има всъщност и колко не им пука от възрастен. Защото са научени, че никой няма право да им каже копче. За нищо. След 6-7 годишна възраст това е устойчив модел, ако е мината всяка граница. Едно 10-годишно съвсем наскоро не на шега ме изплаши с агресията си, а аз държах дъщеря си за ръка. Онова без изобщо да е в предположеното от мен състояние, а в пълно съзнание, беше готово и на мен да налита. Момиче.
Кажи ми, как мога да отстраня нещо освирепяло, без да го докосна, без да му говоря? А после да ме съдят, че съм го насилила? Не е толкова просто, това исках да ти кажа, но идва точно от "никой няма право, независимо какво". Разбита глава, избити зъби, извадено око не могат някак да се вместят в представите ми за "независимо какво". И за съжаление не преувеличавам
Ако имаш време и желание, надникни в тези теми:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=623861.210
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=564494.195

Иначе, страхувам се и аз, много даже се страхувам. Ужасявам се дори. Но и винаги се питам "ами какво ще правя, ако тя причини нещо непоправимо някому?" - и от това се страхувам не по-малко