На него не се ядосвам, ако случайно се ядосам, то е на себе си.
За наказването, правя го за нещата, които искам да се научи, че не се правят - да върти ключовете на печката, да тряска стъклената врата с такава сила, че да има опасност стъклото да падне на главата му. Наказанието е да го оставя в леглото му, или сам в другата стая, за половин-една минута може би, колкото да ревне и да изпита дискомфорт. След което го взимам и го връщам на същото място, ако опита да повтори белята, пак го връщам. През всичкото време обяснявам. Ако стигнем до наказание, се уверявам, че е разбрал защо е наказан. Разбира се, това е инцидентно и се отнася само за неща, които го застрашават него. Никога не бих го наказала за това, че е счупил нещо, което аз съм оставила в негов достъп.
За наказването, правя го за нещата, които искам да се научи, че не се правят - да върти ключовете на печката, да тряска стъклената врата с такава сила, че да има опасност стъклото да падне на главата му. Наказанието е да го оставя в леглото му, или сам в другата стая, за половин-една минута може би, колкото да ревне и да изпита дискомфорт. След което го взимам и го връщам на същото място, ако опита да повтори белята, пак го връщам. През всичкото време обяснявам. Ако стигнем до наказание, се уверявам, че е разбрал защо е наказан. Разбира се, това е инцидентно и се отнася само за неща, които го застрашават него. Никога не бих го наказала за това, че е счупил нещо, което аз съм оставила в негов достъп.
Мислех да пиша, но горния цитат напълно припокрива мнението ми!
Все още детето ми не е проходило, няма тази свобода да ходи и да пипа навсякъде. Съответно да чупи и т.н. Скоро обаче ще проходи, и подхода ми ще е абсолютно същия, като на Lulu25 