Публикувана: 26 ноем. 2011, 16:21 ч.
Последно мнение: 22 ян. 2012, 13:18 ч.

Ревност към новородено при 3 г. 8 м. дете - преходно ли е?

2 454
22
1

1
2
Всички

26 ноем. 2011, 16:21 ч.

Мнения: 35

Привет, мами! Имам две дъщерички - на 3 г. 8 м. и бебче на 40 дни. Голямата ми дъщеря е овен Wink

... много четох преди да се роди детето как мога поне да облекча ревността при голямото ми дете. Всичко спазих. Това, че знаеш нещо, не значи, че ще го избегнеш. И така, откакто бебето се роди, Елица, голямата, се държи...неадекватно. Не проявява агресия директно към бебето (слава Богу), радва му се с мечешка радост, гледа го с интерес и т.н. Проблемът е, че откакто минаха трудните "ДВЕ" години, на 3-години се озовах с едно прекрасно дете - да, Елица беше палава и дива, но много, много ...разумна. Точно преди да се роди бебето, цялата пролет и лято беше много "мило" дете, много си говорихме, разказвахме...е, не слушаше, но по детски. Откакто бебето се роди, особено в негово присъствие в стаята, се държи неадекватно - тръшка се, повтаря едно и също нещо хиляда пъти и обикаля в кръг, говори глупости ("аки мама бебе" и т.н.), скача, пищи и т.н. За незначителни неща изпада в истерии, които са в състояние да развалят целия ти ден, уикенд и т.н. Искаме да излезем и се почват увещания какво да облече - не държа на своето, просто не може да се излиза с тънък чорапогащник и с рокля при 3-4 градуса...без шапка и т.н. За "малките" неща й угаждам. За тези, които са опасни за здравето й или са принципни - не мога да й угодя. НО истериите зачестиха - иска да си облича всички дрехи отдолу, за да "не си развали прическата" - някои дрехи са тесни, заклещва се, пищи и изпада в истерия. А сутрин все пак баща й трябва да тръгне на работа. За всяко нещо проявява негативизъм и отрицание - измий си ръцете - не! Облечи се, съблечи се, хайде да се къпем - не, не и не! Преди може и да се е държала така понякога, но с увещания или с отвличане на вниманието нещата ставаха. Сега вече не стават. Дори не мога точно да се сетя за какво изпада в истерия. Последната беше, защото ми каза, да й събуя дънките, разкопчах й копчето и тя започна да пищи, че ги събувам...след като тя ми каза да направя това...последва един час луди писъци... почва да пищи и да се тръшка, да си скубе косата и т.н. много дълго време - около 40 минути до час...мъчно ми е за нея, защото си представям какво й се случва в мозъка. ПО-големият проблем е, че ние с баща й трудно си сдържаме нервите, от 3-4 дни започнах да я пошляпвам, по дупето, а вчера й ударих и шамар...след като тя 3 пъти ме удари по лицето и последния път ме издра с 5 пръста...Крещя й, стискам я, заплашвам я, чета к морал - всичко, което Додсън не препоръчва Sad

Гледам се отстрани и не мога да се позная - виждала съм такива сцени и такива майки по улиците и искрено съм им се дразнила. Преди седмица с баща й решихме, че в крайна сметка малко ни се е качила на главата, че просто се глези и е непослушна и трябва за определени неща да проявяваме повече твърдост. Бяхме стигнали дотам, че за всяко нещо я питахме, за да предотвратим истерията...Имам чувството, че това в къщи не е моето дете. Тя почти не ме вижда с бебето, то почти само спи, когато е в къщи. Опитвам се да й дам цялото си внимание. Но това си е нейния начин да проявява ревност...
Въпросът ми е - преходно ли ще е това? Как да се държа?Засега я оставям да истерясва сама в нейната стая, казвам й, че ако се успокои, може да дойде при нас и т.н... намесвам се към края и продължавам да се държа нормално с нея. Понякога обаче губя контрол (само от няколко дни) и й крещя, удрям я по дупето и т.н...Не винаги е възможно да я оставям - понякога ТРЯБВА да излезем, татко й ТРЯБВА да отиде на работа, трябва и да нахраня бебето...
Истината е, че и на нея й се насъбраха много нови неща - нова детска градина (там й понася много, много добре), нова квартира, нова детска стая, спи с баща си в една стая - а аз, с бебето (преди спяхме тримата в една стая) - не е правила проблем за това). Споделете, моля ви...основната ми грижа е - дали това все пак ще премине някога? Защото вместо да мине се задълбочава...милото ми, любимо и единствено дете се превърна в мъчител, мъча се да не мисля така, но е неизбежно!

Предварително благодаря за споделения опит!!!

П.С. Сега пак препрочитам Додсън "Изкуството да бъдеш родител" и пише, че след "ангелския" период на 3-годишното дете, настъпва много по-неспокоен период на 4-годишните. И там 4-годишните са описани наистина като дъщея ми - тя точно на 3 години рязко се промени, стана мило и разумно дете след ужасните 2!!! И от 1-2 месеца е много глезена и непоносима. Сигурно бебето е основна причина, но пък се успокоих, като прочетох, че има и естествена предпоставка, възрастта...главата в книгата завършва много мило: "и точно когато родителите започват да се питат дали си заслужава да се живее с това малко чудовище, то навършва пет години."...

Последна редакция: сб, 26 ное 2011, 23:48 от el_bozhko

# 1 26 ноем. 2011, 18:54 ч.

Някъде по Дунава
Мнения: 4 751

Записвам се да следя темата, защото моето мъниче също се казва Елица и живот и здраве на 4г. и 2м. ще стане кака. По принцип е добро дете и нямаме сериозни проблеми с нея. Тя сама много настояваше за бебе и всеки път когато отделим някоя малка дреха казва, че ще е за бебето, дори каза че ще си даде колелото и количката. Дано позитивното и отношение не се промени.

# 2 26 ноем. 2011, 19:22 ч.

Мнения: 4 967

За съжаление не мога да ти дам съвет. Звучиш уверено, въпреки всичко. Мисля, че добре се справяш със ситуацията. При нас разликата е същата 3г8мес, но не сме имали проблеми. Единственото беше, че баткото е по-шумен, просто забравяше, че бебето спи и изведнъж нещо изтряскваше - живеехме тогава в една стая. Но без драми, ревове и т.н. Много, много сговорчиво дете беше. Малката обаче е точно обратното - тя не ми дава да го пипна, дори и сега, а е почти на 5. Rolling Eyes

Успех ти пожелавам и дано отмине по-бързо тази ревност!

# 3 27 ноем. 2011, 12:45 ч.

София
Мнения: 290

При моите деца разликата е 4г. и 4м., но това което ме кара да пиша в темата е, че в описаното поведение на дъщеря ти познах собственото си дете. Такава беше ситуацията в къщи преди една година - капризи, истерии, нервни изблици и всичко тръгваше от незначителен повод и агресията винаги беше насочена към мен и баща й, никога към бебето. За щастие всичко е преходно.
Ще ти кажа какво помагаше при мен да се успокои напрежението. Аз ползвам услугите на детегледачка и тази жена по невероятен начин успява да увлече детето в ролеви игри. Двете с дъщеря ми с часове разиграваха спектакли, в които преплитаха елементи от приказки, от ежедневието. Това помагаше на детето да се успокои и откъсне временно от проблема. Друго, което помагаше е да излизаме на дълги разходки двете, на почерпка в сладкарница, да паваруваме или каквото и да е друго, но да сме само двете за два-три часа. Така тя получаваше нужното й внимание само за нея. Също така я включвах в грижите за бебето. Имаше си нейни задължения - да подаде памперса и кремчето за дупе при преобуване, да донесе хавлията на бебето в банята при къпане, да му избере боди при преобличане и т.н. Все дребни неща, но я караха да се чувства значима.
Всичко окончателно отшумя когато бебето проходи и "слезе" от ръцете ми. Сега двамата търчат из къщи, беснеят, играят, дразнят се един друг от време на време... всичко е както си му е реда.
Извода, които направих за себе си след всичко преживяно в този период е, че ролята на родителя е много важна, за да помогне на детето си да се научи да живее с чувството за ревност, защото винаги ще го има, кога по силно, кога по-слабо. Това, че някои деца не го изразяват не означава че го няма. Моето и твоето дете си приличат по експресивността на чувствата си и това е добре, защото знаем какво става в душите им и в главите им.

# 4 28 ноем. 2011, 17:04 ч.

Мнения: 2 401

el_bozhko, на моите дъщери разликата е много по-малка, но минах през точно същия ужас. При нас продължи няколко месеца и само отшумя. И в нашия случай не си личеше, че има някаква връзка с бебето, аз също гледах да не ощетявам голямото дете заради бебето в отделеното внимание, но явно някои деца по-драматично изживяват такива промени. Най-доброто, което можеш да направиш е да проявиш търпение, колкото и да е трудно и с времето всичко ще си дойде на мястото! Hug

# 5 28 ноем. 2011, 23:06 ч.

Мнения: 35

Много благодаря за безценните съвети и споделеното! Hug

# 6 29 ноем. 2011, 09:47 ч.

София
Мнения: 790

При моите деца разликата е по-голяма - 6г. Но поведението на каката при появата на бебето е същата като при el_bozhko.
Бебето е вече на 7 месеца, но борбата в къщи продължава. Всяка сутрин се увещаваме, че трябва да ходи на градина. Там уж се държи нормално, поне така казват учителките. Но когато се приберем в къщи започват фасоните. Сърди се за всичко, започва да реве от най-малкото, не иска да прави нищо самичка... Направо не мога да си позная детето Cry

Към бебето не проявява агресия, по-скоро я третира като кукла - идва, целува я, мачка я и после иска да си играем двете.

Направо в чудо сме се видяли с баща и. Говорим си много, гледам да и обръщам внимание, играем на игри, при които може да сме при бебето. Но все пак и малката ми дъщеря има нужда от мама. Нямам помощ от баби и дядовци, та ми е малко трудно на моменти Tired

Искам си обратно веселото, будно и спокойно детенце, така, че се присъединявам към молбата за споделени идеи за справяне с тази ревност или каквото е там ...

# 7 29 ноем. 2011, 10:16 ч.

София
Мнения: 2 217

Преходно е, но все пак ти пожелавам здрави нерви и психическо равновесие Laughing

# 8 29 ноем. 2011, 10:36 ч.

София
Мнения: 3 830

Включвам се в темата, не за да споделя как мина периода на ревността при моите, защото те са с много малка разлика и ревност нямаше. Влкючвам се, защото всичко което е описала el_bozhko за съжаление го има и при нас Rolling Eyes

. Дъщеря ми е малко по - голяма, но се тръшка и пищи за абсолютно всичко, което не стане както тя иска. Случва се понякога и по 40 минути да се дере Twisted Evil

. Примера с дънките е много показателен, моята прави същото. Първо пищи, че иска да направим нещо, в следващия момент, когато се опитаме да го направим тя започва да пищи, че вече или не иска или пък тя щяла да го направи и така до безкрай ooooh!

. В ДГ според госпожите е най - доброто дете и прави всичко, което й се казва, но вкъщи е пълна противопложност. Според баща й в ДГ не смее да си показва "рогата" и затова вкъщи "изпускала парата". Не мога да кажа, че е разглезена, защото не се поддаваме на нейните тръшканици и тя вижда, че не винаги става това за което се е заинатила, но защо продължава да го прави, не знам Thinking

# 9 29 ноем. 2011, 12:06 ч.

София
Мнения: 256

Добре дошла в клуба Grinning

. Хубавото е, че има светлина в тунела. При нас напоследък нещата се понормализираха. Може би значение има и това, че братчето и вече не е "малко бебе" и започва да се позаиграва с него. Големия проблем сега е подялбата на играчките Grinning

# 10 29 ноем. 2011, 16:01 ч.

Мнения: 53

Ние бяхме в същата ситуация. Голямата дъщеря е овен също и когато се роди малката беше на 3г и 8 месеца. Когато се роди малката, голямата се промени коренно. Започна да се инати на всичко,бяхме се видяли в чудо, но постепенно свикна с бебето. Мога да ви препоръчам,само търпение и всичко ще си дойде на мястото. Имаше момент, за да я извадим от това непуслушание ,я лишавахме от неща които обича ( филмче,игра на компютъра или четене на приказки). Така постепенно разбра ,че отношението към нея не се е променило,независимо,че има и друго дете. Сега мога да кажа ,че е спокойна вече . Е има моменти на ревност ,но това е нормално. Желая ви бърз преход. newsm10

# 11 30 ноем. 2011, 11:03 ч.

Мнения: 35

Камерлитка, много хубво си го казала - искам си моето детееееее...Ето, тази сутрин пак ми спретна истеря - без повод. Усетих я, че иска да го направи, но не можах да я предотвратя. Изпълнявах всичко, което иска - занесох я в хола като "малко бебе", направих й мляко с какао, после попара...после започнах да й обличам дрехите точно в последователност, която ТЯ иска и тя се оказа безпомощна, защото нямаше за какво "да ме хване" и просто започна да вика "не, не" - без причина, разбирате ли...и тъй като това се случва за трета сутрин за един месец, с баща й имахме вече стратегия - обличане "насила" - болезнено е, но няма друг изход, баща й ще закъснее за работа. Аз я стискам, той я облича. Така всичко продължава 5 минути. Първият път, когато опитвахме с думи и обяснения, всичко продължи 50 минути...
Четох много за истериите.
- Притеснява ме, че навсякъде пише, че са при по-мали деца (до 2-3 г), когато не могат а се изразят с думи...Но вие ме успокоихте, че и при по-големите го има!
- пише, че е хубаво да се опитаме да я предотвратим - понякога е непредвидима обаче
-пише, че можем да оставим детето в др стая, докато се успокои, да му кажем, че сме на негово разположение, когато се успокои - е, добре, но ако продължават винаги около час тзи истерии? Не знам, имам чувството, че й умират безброй нервни клетки, като изпадне в тази истерия
- пише, че не трябва да удряме детето - е, признавам, към края и аз истериясвам и я удрям по дупето, 1-2 пъти, но със злоба...може би и аз съм за психиатър
- пише, че трябва да се лиши от нещо любимо - направих това вече 2-3 пъти...може би има някакъв ефект, но не и в моемнт на истерия - скрих любимата й рокля след една истерия, но това не предотврати следващите
- направих календар за седмицата с точки - зелени/червени - първите 2 дни имаше ефект. Вчера, акто я взех от ДГ й валих шапката невнимателно и "й развалих прическата"...час и половина истерия...исках да направя точката червена и последва нова истерия, че точката щее червена...
- обръщам й много внимание, само на нея, вечер съм изцяло нейна, почти не обръщам внимание на бебето...а все пак и то е човек...

Не знам дали греша. Може би не греша, просто тряба търпение...Но снощи 1 час, тази сутрин истерия за добро утре...и аз съм човек...искам си моето дете...това някак си ми е чуждо, плаша се от него, пазя се...не го обичам толкова, разборате ли...

# 12 30 ноем. 2011, 11:18 ч.

Мнения: 3 715

Преходно не бих казала, при нас по-скоро премина от един вид ревност в друг - превърна се нещо като състезание. Моите деца са с разлика три години и половина, ревност от големия имаше, но не беше нещо фрапиращо, големи драми не е имало. Проблем започвам да имам сега, когато малкият вече е голям. Големият започна да подражава на малкия, а същевременно малкият подражава на големия и циркът става пълен.

# 13 30 ноем. 2011, 21:05 ч.

Mars Hotel
Мнения: 4 868

Много ти е трудно сигурно. Sad

Не мога да ти дам съвет, но ти пожелавам сила и търпение. Дано получиш милото си детенце обратно.

Моля те, не я пляскай. Praynig

# 14 1 дек. 2011, 08:29 ч.

Мнения: 486

Здрвей и мойта кака е овен , разликата с мъника е 2.9 г. Ревнува, но започна да ревнува чак когато малкия започна да прохожда, преди това някак се справяхме.Голям инат е, прави същите неща като твойта дъщеричка - тръшка се за рокли, чорпогащници, разстройва се и за най-малкото нещо което не е както тя си е наумила.Това не го отдавам на ревност към дребен, просто си е такава.Много е емоционална и нестабилна, лесно пали.Уча я да е по-търпелива, да пита да изчака за реакция отсреща , преди да бърза да се сърди.След всяка сценка, като й мине и обяснявам , как е трябвало да реагира, за да има по-малко драма и да постигне повече.Ефект има виждам я как следващият път реагира както сме го изиграли Simple Smile

поощрявам и хваля всяка неина реакциа , която е била спокойна, попитала е изчакала е...
За ревнуване ревнува- все мрънка, че повече гушкам малкия, че го приспивам него, имитира му бебшките изпълнения....Често го удря, бута (отскоро и той успява да я смаднахерца)Наказваме когато го удари(лишаваме от любими неща), ако упорито се държи като бебе и мрънка да е като него и казвам Ок, няма проблем -ще те нося , гушкам и т.н. но имаш правата на бебе -никакъв шоколад за десерт, никакви филмчета, никакви пъзели, никакъв куклен театър..., ще спиш , колкото него, ще ядеш пасираните манджи и т.н. Това дава голям ефект Simple Smile

И разбира се по 100 пъти на ден повтарям колко много я обичам.Коагатао сме 2те все гледам да правим нещо заедно и после и напомням , как е голяма много я обичам и правим нешща за големи.Като беше дребен бебе вече ще стане на 2г. все я давах за пример колко е голяма , колко много слуша, как да го учи и да му показва как да яде, да се облича...Много ми е помагала -даи ми папмперс, донеси ми шишето с мляко...
И накрая..мноооого се обичат ,не дава никой да разстройва брат й Simple Smile

бие се за него , гушка го и го пази, сега е нещастна че не може да се ожени за него като порасне Simple Smile

Много търпение и пак търпение е моята рецепта.Винаги им обръщам внимание и се интересувам как е минал денят и намираме малко време за нас 2те

# 15 1 дек. 2011, 08:37 ч.

Мнения: 486

Прочетох х,ч е си писала за истерийте...значи едва ли ще те успокоя , но при нас беше по страшно от описанието ти.Всеки опит да я успокоя я нервира все повече, иска да я прегърна , но ако опитам ме хапе и дере.Ревала е по 1.30 - съблича се гола, всичко до което се докопа е на пода- цялата е червена потна и с пяна на устата....Помогна следното.Щом се ядоса спира да получава каквото и да е докатао не се успокой.Иска реве, оставя условия.Аз нищо сто ятам без да я закачам без опита да й угодя(ако го направя започва да реве за нещо друго Simple Smile

)казвам й , че ще я гушна и ще си поговорим когатао се успокой сама.След като го играхме много пъти и тя схвана каква е схемата, започна да се успокоява все по бързо и по-лесно.Никога не давам неща за който се е тръшнала.Обяснявам , че наина е питане и говорене и няма да получи нещото.И следващият път да иска по друг начин.Трябват задрави нерви, но при нас много помогна.До този подход стигнах сама след много драми и мъка.

# 16 1 дек. 2011, 10:54 ч.

Пловдив
Мнения: 1 665

При нас няма проблем с ревността, но и моята голяма дъщеря, като беше по-малка, понякога изпадаше в истерично настроение. НИКОГА не задоволявам искания, отправени ми в такъв момент. Казвам, че като пищи, не чувам и не разбирам какво иска и че ще си говорим, като се успокои. След това я оставям да си изкара яда както намери за добре (разбира се, като съм до нея, за да не излязат нещата от границите на разумното). От тези ситуации винаги съм искала тя да остане с впечатлението, че има право да е ядосана, има право да е сърдита, но си има и начини да се справи с гнева си и да получи това, което иска, по мирен начин. Понякога, ако сметнем и двете за нужно, след това обсъждаме какво толкова и защо я е ядосало.
С времето истериите намаляха и сега се разбираме много добре. Simple Smile

Истината е, че трябва търпение и разбиране. Нормално е да има по-тежки моменти, нормално е да има моменти на усещане за безсилие, както и такива, в които не можем да разберем защо пък е нужно детето изобщо да е недоволно. Но с търпение и любов всичко отминава...До следващия път Laughing

# 17 1 дек. 2011, 11:27 ч.

Мнения: 776

Ще премине този труден период, преживяла съм го с моите момичета, голямото ми дете по същия начин ме подлудяваше. Сега са вече по-големки и много се обичат, не могат една без друга, а и са много послушни и разумни деца.

Това, което мога да ти дам като съвет е, освен да си търпелива, да не спираш да повтаряш на каката, че я обичаш и е най-важното нещо за теб! Казвай й, че е първородното ти детенце и я обожаваш, че не можеш да живееш без нея и т.н. Всичко това ще я успокои, защото в момента тя жестоко страда, за това, че мама си има ново бебе и тя е на заден план. Всичките й истерии и изпълнения са от страдание и несигурност в твоята /вашата/ обич.

В никакъв случай не й посягай, когато почувстваш, че ти се иска да го направиш излез от стаята и стой далеч, докато се успокоиш. Аз така се овладявах и никога не съм посягала на детето си, защото знаех, че това ще влоши положението!

Успех и кураж, знам че е много трудно, но всичко ще отмине, пожелавам ти да е по-скоро! Hug

# 18 2 дек. 2011, 09:23 ч.

София
Мнения: 790

Дано наистина да е период, защото при нас вече доста време продължават нещата. Защото освен с тази ревност, след появата на бебето, в къщи се случиха и други неприятни неща и общо взето обстановката е изнервена Tired

И аз на моменти се чувствам безсилна и пляскам по дупето Confused

но се старая да не става често. Това, което е написала Харпър е много вярно. Когато усетя, че се изнервям и не мога да се успокоя - излизам от стаята. А иначе смятам, че моето дете се държи така с цел да привлече вниманието ми. Преди бебето да се появи си бяхме само двете. Таткото не участваше много в игрите, възпитанието и т.н. поради работата си, която отнема голяма част от ежедневието му. Та и аз много четох как да подготвим детето за появата на бебето и си мислих, че всичко ще е наред... но не би Tired

още когато влязох в родилния дом се почна драмата.

Борбата ми е ежедневна, но това което действа при нас е: по-голямото внимание от моя страна към нея, иска да прекарваме повече време заедно, ама само двете и иска непрекъснато да разсейвам нейните страхове и притеснения.
Още много да пиша.. то всеки ден се случват какви ли не неща, но мисля, че съвета на Харпър е най-важен от всичко:

Цитат на: Харпър в чт, 01 дек 2011, 11:27

Това, което мога да ти дам като съвет е, освен да си търпелива, да не спираш да повтаряш на каката, че я обичаш и е най-важното нещо за теб! Казвай й, че е първородното ти детенце и я обожаваш, че не можеш да живееш без нея и т.н. Всичко това ще я успокои, защото в момента тя жестоко страда, за това, че мама си има ново бебе и тя е на заден план. Всичките й истерии и изпълнения са от страдание и несигурност в твоята /вашата/ обич.

# 19 5 дек. 2011, 13:15 ч.

Мнения: 43

Хей, Ел Божко! Случайно попаднах на тази тема и малко ми се насълзиха очите. Не защото моето дете е такова, ами защото... съм си ревла... и се поставих на твоето място.

Мноого се чудих кой е този Додсън, представях си го като откривател на някакъв физичен закон, но в сферата на детската психология. Накрая си купих книжката му и откровено не ми харесват повечето от съжденията му. Почерпих идеи за игри, а от някои писаници се убедих, че поведението ми е правилно, макар действията ми да не съвпадат с неговите препоръки. Това, което най ми допадна от книгата е извода, който си направих, че всяка майка рано или късно открива начина да общува с детето си или как да разреши конкретния проблем.
От това, което прочетох в първия ти пост съм убедена, че си много добра майка!

Конкретен съвет нямам, но бих споделила една теория с теб. Не съм сигурна, че ще работи с твоето дете, но така или иначе дори да е практика пак може да не е точната за Еличка. Нали всички сме уникални... Simple Smile

Може би Елица си мисли, че ти правиш някакви неописуемо интересни неща с бебето докато нея я няма и трябва да й се каже, че всъщност бебето още нищо не може и тя трябва да му покаже абсолютно всичко, което знае.
Затова според мен трябва постоянно да се натъртва йерархията в семейството. Тя като по-голяма кака има задълженията да я научи на всичко, което знае. На игри, танци, песни - дори как да се храни като почне да яде. Може пък по този начин да осъзнае, че е много, много значима и за теб като помагаче и за сестра си като показваче. И че всъщност най-новата й изненада е самото бебе и игрите, които ще играят заедно като малко порастне.

А истериите - дано скоро да минат!

# 20 22 ян. 2012, 09:54 ч.

Мнения: 24

темата е стара,но изключително актуална за мен сега!ако някои от мамите писали по-рано тук се включи за да разкаже как са се развили нещата ще бъда изключително благодарна!

# 21 22 ян. 2012, 11:02 ч.

На село (близо до Лондон)
Мнения: 1 402

Ревността не е преходна, но децата , идеално с помощта на родителите си, се научават как да се справят с нея.
Много зависи и от темперамента на по-голямото дете, как ще приеме бебето (а и от майката).

На два пъти съм преживяла това, първият път големият ми син беше на 3години 11 месеца, като се роди бебето. Истерии не е имало, много време прекарвахме с него игри, книжки и тн, не ходеше на детска градина (само на занималня по 3 часа, три пъти в седмицата). През другото време с мен в къщи и бебето. Най-вече с баткото сам играла и ходила по занимания за него. След като пролази бебко тогава имах по-труден период да занимавам двамата докато се научат да разделят играчките. Тогава и бебко започно пък той да ревнува от баткото.

Вторият път беше по-различна ситуация тъй като баткото беше по-малък (на 2г.11м) и ми се "вбебеши" за известно време. Когато бяха/са тримата заедно в къщи ми беше най-лесно, двамата голями си играят, а аз с бебето.

А при разлика 6 години между най-голямият и бебето е най-лесно за родителите.

Когато се появи бебе в семейството голямото никога не бих изпратила на целодневна градина, баби, стринки и тн. Много дълго стана, но много опит много ситуации имам Party

# 22 22 ян. 2012, 13:18 ч.

Мнения: 123

Здравей,
имам 2 деца с малка разлика (2,4), но при нас не е имало ревност и тръшкане при появата на малкият.
Голямото ти дете е подложено на огромен стрес и според мен трябва кардинално да промениш нещата. Ужасно е" изведнъж" да се появи " някакво" си бебе и да те измести от мама- да спи до нея, да е през целият ден с нея, а тя да ходи на градина в непозната среда , да спи в нов дом.
Не дели децата до колкото ти е възможно, не само като отношение към тях, а и като време и място - нека бебето и каката да са в една стая и да прекарват повече време заедно.
Можеш спокойно да споделиш с нея колко изморително е да се грижиш за бебето, колко те дразни като плаче, колко много ти се спи като се будиш по няколко пъти на нощ.
Вземи я една вечер при теб, нека види какво прави бебето и колко не пълноценен е сънят и заради това спи с татко си.
Покажи, че имаш еднакви чувства към децата си , защото може да си я оставила с грешно впечатление, че само тя е "лоша" и непослушна , а бебето е само "добро" и не те "ядосва".
На твое място аз бих я спряла от градина поне за около месец - хем няма да носи болести на бебето пък и тя ще е по-спокойна. Трудно е да си сама с 4г и новородено, но усилието си заслужава, голямото дете става по-съпричастно към грижите и проявява повече разбиране.

П.С Сега видях че темата е стара, бебето вече трябва да е 3-4м. Simple Smile

))

Последна редакция: нд, 22 яну 2012, 13:24 от *Слънчице*

Препоръчани теми

Менструални чашки

За баба и дядо..

Проблем с Изпит в ЮЗУ

Колеж по туризъм Бургас

Причина:

Причина: