Въпросът ми е - преходно ли ще е това? Как да се държа?Засега я оставям да истерясва сама в нейната стая, казвам й, че ако се успокои, може да дойде при нас и т.н... намесвам се към края и продължавам да се държа нормално с нея. Понякога обаче губя контрол (само от няколко дни) и й крещя, удрям я по дупето и т.н...Не винаги е възможно да я оставям - понякога ТРЯБВА да излезем, татко й ТРЯБВА да отиде на работа, трябва и да нахраня бебето...
Истината е, че и на нея й се насъбраха много нови неща - нова детска градина (там й понася много, много добре), нова квартира, нова детска стая, спи с баща си в една стая - а аз, с бебето (преди спяхме тримата в една стая) - не е правила проблем за това). Споделете, моля ви...основната ми грижа е - дали това все пак ще премине някога? Защото вместо да мине се задълбочава...милото ми, любимо и единствено дете се превърна в мъчител, мъча се да не мисля така, но е неизбежно!
Предварително благодаря за споделения опит!!!
П.С. Сега пак препрочитам Додсън "Изкуството да бъдеш родител" и пише, че след "ангелския" период на 3-годишното дете, настъпва много по-неспокоен период на 4-годишните. И там 4-годишните са описани наистина като дъщея ми - тя точно на 3 години рязко се промени, стана мило и разумно дете след ужасните 2!!! И от 1-2 месеца е много глезена и непоносима. Сигурно бебето е основна причина, но пък се успокоих, като прочетох, че има и естествена предпоставка, възрастта...главата в книгата завършва много мило: "и точно когато родителите започват да се питат дали си заслужава да се живее с това малко чудовище, то навършва пет години."...