Публикувана: 25 ноем. 2011, 15:42 ч.
Последно мнение: 8 дек. 2011, 18:11 ч.

Страхувате ли се за децата си?

5 968
81
1

# 45 1 дек. 2011, 11:58 ч.

Мнения: 3 092

Цитат на: Lady Kat в пт, 25 ное 2011, 16:43

Не, значи факта, че оставяш някой да те тормози и да си прави с теб каквото пожелае, пак е предизвикана агресия. Когато си отстояваш позицията и не позволяваш да си нечия изтривалка, няма да бъдеш така тормозен. Това е моето мнение и много съжалявам, че хората масово си възпитават децата да мълчат, да не отговарят. Това е овче мислене.
Има разлика между това детето ти да не е конфликтно и агресивно, и това да е пълен пас във всяко нещо. Защото моето е научено, да не се оставя да бъде тормозено, още по-малко пък бито. И никога не е била бита от съучениците си, нито обиждана, унижавана или каквото се сетите.

ами да , точно така чувствам нещата и аз и така възпитаваме и дъщеря ни .
Не е редно да се оставяш да те тъпчат -изпитах го и на собственият си гръб .
Дали ме е страх ли ...не , не ме е .
Каква полза има от страха .
Просто има ситуации , в който трябва да се справяме , това е .

# 46 1 дек. 2011, 12:16 ч.

Мнения: 15 379

Не само се страхувам, направо изпитвам ужас.

# 47 1 дек. 2011, 12:39 ч.

Мнения: 46 600

Цитат на: *Адинка* в пт, 25 ное 2011, 15:42

...Аз когато бях малка, пак имаше скарвания, сбивания и т.н., но не помня да съм виждала или чувала за такива крайности и такава жестокост...

Аз когато бях малка, имаше същите неща, но без снимането, защото нямаше такава техника, и без оповестяването, защото медиите бяха дирижирани.
Освен това самите малтретирани деца мълчаха, и не се вземаха мерки за побойниците. Тези побойници, сега имат свои деца, и си растат със същото чувство за безнаказаност. За мен именно от миналото идват сегашните проблеми.

На въпроса - страхувам се, едва ли има родител, който да не се страхува.

# 48 1 дек. 2011, 12:51 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: Lady Kat в пт, 25 ное 2011, 16:43

Ам, не се оставят! В един момент на тези, които по твоите думи предизвикват агресията, хващат един калашник (томпсън или каквото си намерят) и гърмят в столовата на училището. Защото възрастните в училище, които е трябвало да въведат ред, когато му е било времето, са си питали онова в гащите! Същото е с родителите на деца, обект на тормоз - писва им и нахлуват в клас да бият насилниците. Изобщо не се изненадвам. Както виждаш, рядко хората се оставят.

# 49 1 дек. 2011, 13:15 ч.

където ми харесва
Мнения: 4 086

Цитат на: Andariel в чт, 01 дек 2011, 12:51

Да, тоя филм и аз съм го гледала. Колко често се случва някой, който е бил мачкан с години, да хване калашника и да изтреби половината даскало в столовата?
Всеки си има глава на раменете, която да ползва по предназначение. Да, за съжаление масово възрастните, които би трябвало да дисциплинират учениците, и да защитават жертвите на насилие, си драпат таш_ _ ите, ама има и родители. Решението не е татко гигант, да нахлуе в ученическата стая и да се разправя с невръстен хулиган...Съгласна съм. За тези неща трябва да работят всички-и учители, и ръководство, и охрана, и родители, но и самите деца.

# 50 1 дек. 2011, 13:25 ч.

София
Мнения: 62 595

И какво да направят децата, освен да кажат на родителите си и на учителите? Те го правят и сега, но първите може да не реагират от страх и малодушие, а вторите от инертност и незаинтересованост. А когато родителите тръгнат да си търсят правата, се оказва че училищното ръковоство, особено директорите, свиват рамене и започват "ама, как, няма такова нещо, то станало случайно". Полицията и тя се оплаква, че толкова били правомощията и се мятат разни предупредителни протоколи, а някое дете бере душа в реанимация. И какво става - децата вместо да бъдат защитени и обгрижени от възрастните, биват оставени сами на себе си.

# 51 1 дек. 2011, 13:44 ч.

където ми харесва
Мнения: 4 086

Цитат на: Andariel в чт, 01 дек 2011, 13:25

Ами да, децата ТРЯБВА да споделят (както вече казах). И не, училищното ръководство не вдига рамене, защото са безсилни. Когато се подаде колективна жалба срещу някое дете в училище, се реагира ( в повечето случаи)... Моите наблюдения са такива, а те са доста големи.
В крайна сметка, във всяко училище има ОХРАНА, която не е там, за да си драпа нали... има и директор, който трябва да реагира. На теб колко пъти се е случвало твоето дете да се оплаче на учител/директор, и той да повдигне рамене и да каже, че инцидента е бил случаен?

# 52 1 дек. 2011, 13:55 ч.

София
Мнения: 62 595

А защо трябва да е чак колективна жалба, че да се реагира? Отделното дете няма ли значение? Или трябва да има поне половин клас жертви, че директорът да реагира!
Ами, да, моето дете се е оплаквало неведнъж, аз също веднага реагирах, минах по няколко пъти цялата пътека, като се започне от класната, психолога, и се стигне до директорката. И се разбра, както винаги, че рибата се вмирисва от главата - голям майстор излезе тази директорка в симулирането на мерки! Изводът беше ясен - работа няма да свърши, ако ще да дойде Второ пришествие! Учителката все не видяла какво станало, трабълмейкърите гледат с едни невиннни очи, а директоррката ми обяснява как милеела за всяко дете. След като ние си тръгнахме, започнаха да напускат и други родители. На всичко отгоре, директорката реши да прибира нови ученици, изгонени от други класове и училища. Класът, както и самото училище малко по малко започват да се оформят като място за изпаднали. Много се радвам, че сравнително навреме си преместих децата оттам, та щетите бяха само няколко обиди и разсипана чанта. Ако бях чакала, сигурно щеше да се стигне до по-сериозни проблеми.

# 53 1 дек. 2011, 14:04 ч.

където ми харесва
Мнения: 4 086

За съжаление, на еднолични жалби почти не се реагира. И на мен не ми е приятно, че се получава така, и че ако има само един пострадал, или оплакал се, все едно нищо не се е случило. Яд ме е и че има такива залухави директори и учители, но единствените, които могат да променят положението са родителите...

# 54 1 дек. 2011, 14:04 ч.

София
Мнения: 17 379

Цитат на: Lady Kat в чт, 01 дек 2011, 13:44

На теб колко пъти се е случвало твоето дете да се оплаче на учител/директор, и той да повдигне рамене и да каже, че инцидента е бил случаен?

Ти сериозно ли питаш? Shocked

Деца в училищна възраст имаш ли?

# 55 1 дек. 2011, 14:09 ч.

София
Мнения: 62 595

За конкретния наш сллучай, аз направих каквото беше въъзможно, и то защото съм от нахалните гадни родители, които са като мечки-стръвници. Дори класната (поредната, че се смениха няколко) ми намекна, че съм била гледала детето си под похлупак и че преувеличавам. Не че съм изненадана, де, то и тук често се спряга идеята, че децата трябва да минат и през това, за да не растяли разглезени.

# 56 1 дек. 2011, 14:16 ч.

където ми харесва
Мнения: 4 086

Цитат на: Бърди в чт, 01 дек 2011, 14:04

Цитат на: Lady Kat в чт, 01 дек 2011, 13:44

Ти сериозно ли питаш? Shocked

Деца в училищна възраст имаш ли?

Да, сериозно попитах, имам дете в училищна възраст и никога не е се е стигало до такива проблеми...
Ма защо си мислите, че щом детето е ученик, то задължително се е сблъсквало с такива екстри?
Аndriel, разбирам те, нормално е да си защитиш детето във всяка подобна ситуация. Някои учители реагират по описания от теб начин, защото децата им в действителност преувеличават, измислят си, украсяват си истории, съответно родителя отива в училище и прави скандал за нищо (не казвам, че този елемент е задължителен, но не е изключен определено).

# 57 1 дек. 2011, 14:37 ч.

Варна
Мнения: 18 050

Ето още една статия, докъде може да се стигне, дори има помощ от родител. Sick

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4352071

# 58 1 дек. 2011, 14:42 ч.

София
Мнения: 62 595

За някои учители, които по подразбиране смятат, че децата преувеличават, мисля че са мърдИ (дори не зная какво точно означава тази дума, но е гадно). Как пък, класната на другото ми дете си беше на място, жената! При нея нямаше "не съм чула, не съм видяла", а всичко се оправяше на минутата, в този клас нямаше системна агресия или сериозни конфликти между децата. Не зная как го правеше, обаче само с поглед караше склонните към неприемливо поведение да замръзнат на място.