- Публикувана: 22 ноем. 2011, 15:57 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2011, 12:08 ч.
материалното при избора на партньор
Като се загаджихме с мъжа ми не материалното ме е водило, бяхме само на 20 години тогава 
Но определено ми харесваше, че беше оправен и покрай ученето все намираше тук там по нещо да заработи някой и друг скромен лев 
Сега ако трябва да се оглеждам, не бих харесала мъж на моите години или по-възрастен, дето няма пари, жилище и някаква професионална реализация
То с такъв и не знам какво бих си говорила
А имам познато семейство. Жената дълги години издържаше мъжа, докато той учеше. Зад гърба им често се правеха коментари, какъв е мързел, че и почасова работа дори не захващаше. Сега обаче той има сериозна и много добре платена работа и тя ако иска може да си седи в къщи и нищо да не прави
Но определено ми харесваше, че беше оправен и покрай ученето все намираше тук там по нещо да заработи някой и друг скромен лев Сега ако трябва да се оглеждам, не бих харесала мъж на моите години или по-възрастен, дето няма пари, жилище и някаква професионална реализация
То с такъв и не знам какво бих си говорила А имам познато семейство. Жената дълги години издържаше мъжа, докато той учеше. Зад гърба им често се правеха коментари, какъв е мързел, че и почасова работа дори не захващаше. Сега обаче той има сериозна и много добре платена работа и тя ако иска може да си седи в къщи и нищо да не прави
Когато се запознахме на 20+ години мъжът ми имаше някакъв стандарт и възможности но далеч от богатството. Едва прохождаше и въпреки добрата професия и доходи не мога да кажа че беше свръхамбициозен. По скоро имаше големи мечти. Хубавото е че днес вече успява да постигне добра част от тях.
И аз съм на мнението че голям работохолик и рисков играч за мъж не е чак супер вариант. Винаги един мъж трябва да е в златната среда и да не е прекалено рисков играч камо ли в България това си е РИСК...
Амбициозен и с хъс е моята точна теория. По темата - разбирасе че материалното състояние има значение.
Колко от нас биха заживели с момче да речем чиновник в кметството в Пирдоп с 270 лева заплата и куп проблеми. Хайде да не се правим на много принципни...
Това значи без достатъчно доходи за детето и битът без развлечения и почивки... Без дори и елементарни женски покупки и глезотии - да речем червилца и спиралки...
Е няма да живеем така сигурно е. Да пази господ. Но в този живот човек никога не трябва да казва никога.
На 20 и няколко години човек има по-скоро финансово състояние що годе сходно с това на родителите си. На 30 и 40 вече е друга бира.
А и в тези кризи и несигурна финансова обстановка много наши приятели които бяха мнооогоо напред станаха средностатистически семейства.
Да сме живи и здрави е най-важното. На всичко друго му се намира колая.
Сега четох пак едно момиче е починало при раждане...
И мултимилионер да е мъжът и какво???!
И аз съм на мнението че голям работохолик и рисков играч за мъж не е чак супер вариант. Винаги един мъж трябва да е в златната среда и да не е прекалено рисков играч камо ли в България това си е РИСК...
Амбициозен и с хъс е моята точна теория. По темата - разбирасе че материалното състояние има значение.
Колко от нас биха заживели с момче да речем чиновник в кметството в Пирдоп с 270 лева заплата и куп проблеми. Хайде да не се правим на много принципни...
Това значи без достатъчно доходи за детето и битът без развлечения и почивки... Без дори и елементарни женски покупки и глезотии - да речем червилца и спиралки...Е няма да живеем така сигурно е. Да пази господ. Но в този живот човек никога не трябва да казва никога.
На 20 и няколко години човек има по-скоро финансово състояние що годе сходно с това на родителите си. На 30 и 40 вече е друга бира.
А и в тези кризи и несигурна финансова обстановка много наши приятели които бяха мнооогоо напред станаха средностатистически семейства.
Да сме живи и здрави е най-важното. На всичко друго му се намира колая.
Сега четох пак едно момиче е починало при раждане...
И мултимилионер да е мъжът и какво???!
само по любов се обвързваме 
... Никакви други максими няма в нашия род.
... Никакви други максими няма в нашия род.+1
При нас си беше само любов, без грам сметки. Бяхме много млади. Всичко сме градили бавно и заедно, неговия принос е с по-голям дял. Не мога да си представя да гледам материалното при избор на мъж, когото да обичам. Такъв е примера на родителите ми, това ми е възпитанието. През какво ли не сме минали и не всичко е плод на работливост, потенциал, има и голяма доза късмет и добри обстоятелства.
Ще има ли номинации за най-най-възвишено-духовна ССФ?
Нека има. Но тогава е справедливо да има и номинация за най-цинична и бездуховна. Пък така може да се засегне някой.
Ще има ли номинации за най-най-възвишено-духовна ССФ?
Хм, може би, трябва така да се зададе въпроса - на тия години и с тоя акъл, какво щяхте да гледате, като се обвързвате трайно, мили съфорумки?
Щото едно е да се вземете на 20, друго на 25-30, трето над 30 и т.н. Особено за тези, събрали се по време на социализЪма или ранните години на прехода, когато нещата бяха съвсем други.
Щото едно е да се вземете на 20, друго на 25-30, трето над 30 и т.н. Особено за тези, събрали се по време на социализЪма или ранните години на прехода, когато нещата бяха съвсем други.
Според мен няма значение социализъм ли е било или каптиализъм. Зависи си от човека. Ако някой в следствие на трудностите през които е минал по времето след 10-ти е станал по-циничен и пресметлив и търси начин да се осигури чрез брак то той/тя си мисли, че е от времената...Но не е от времената, а от човека. Има стари български филми, в които се изследва този въпрос за брака по сметка.
Да, беше.
Избрах си го работлив, смел и супер отговорен. Не се плаши от никаква работа и знам, че винаги ще е нахранено семейството ни.
Не дай си боже нещо стане с него, за това не говорим, нали?
(За това сме двама - да продължава напред семейната каруца, даже и когато един от нас е паднал)
Избрах си го работлив, смел и супер отговорен. Не се плаши от никаква работа и знам, че винаги ще е нахранено семейството ни.
Не дай си боже нещо стане с него, за това не говорим, нали?
(За това сме двама - да продължава напред семейната каруца, даже и когато един от нас е паднал)
Избрах си го работлив, смел и супер отговорен. Не се плаши от никаква работа и знам, че винаги ще е нахранено семейството ни.
Не дай си боже нещо стане с него, за това не говорим, нали?
(За това сме двама - да продължава напред семейната каруца, даже и когато един от нас е паднал)
Но всичко друго е така!
Огромна е разликата кога човек взима подобни решения.
Сигурно. Колкото по-уплашен и стресиран, съчетано с някои лични качества и особености, толкова по-голям шанс има да се омъжи по сметка.
Ще има ли номинации за най-най-възвишено-духовна ССФ?
Хм, може би, трябва така да се зададе въпроса - на тия години и с тоя акъл, какво щяхте да гледате, като се обвързвате трайно, мили съфорумки?
Щото едно е да се вземете на 20, друго на 25-30, трето над 30 и т.н. Особено за тези, събрали се по време на социализЪма или ранните години на прехода, когато нещата бяха съвсем други.
това как да се разбира, да приемем, че никога не съм била омъъжена до над 30 години, или ако съм се била развела? Щото, има значение дали си бил сам, или си духал супата