До къде да стига родителската намеса

  • 15 736
  • 290
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 338
На тази тема не й ли е сбъркано заглавието?  newsm78

Не трябваше ли да е: "От къде да започва родителската намеса?"

Според мен родителската намеса трябва да започва още след първото оплакване от детето в къщи. Защото си мисля, че това оплакване няма да стане веднага след първия инцидент, а след като инцидентите са станали рецидиви. Поне аз съм сигурен в това, що се отнася до моите деца.

И ако ми се оплачат, че някои дете ги бута след училище или в междучасието или където и да било, значи е честичко, съответно ще взема мерки - разговор с класната/госпожата, после с родителите на детето и самото дете, накрая - с директорката. Може би не ми е правилна последователността, но така мисля, че ще стане. Още не ми се е случвало и дано никога не ми се случи.

# 31
  • Русе
  • Мнения: 2 153
Прочетох по диагонал, но ще взема отношение. При нас имаше същия проблем със съученик със свръх енергия, тичащ между чиновете в междучасията и понеже другите деца им пречат да се гонят, ги бутат като минат. ""нормално" е няма място - "нормално" е децата имат нужда да си изразходват енергията" - мнение на родителя. класът е втори. дете бяга и бута друго дете (около 45кг.) - за пореден път - следва обръщане повторно бутане, защото вече му е писнало да бъде бутан (отбранява се - докога ще ме буташ), реплики, шамар, блъскане нарочно, съборени шкафове, юмруци, търкал - другите викат госпожата, тя охраната, не могат да ги разтърват защото в боя са се включили приятелчета от двете страни и други случайно блъснати - резултат - безброй синини, разбита глава, счупени ребра, напсувана учителка, да не говорим какво е останало от стаята. изводът е за вас. и въпросът е може бе как родителя де се намеси в къщи и да си промени начина на мислене. всичко това стана въпреки и след разговорите с родителя - "моля те озапти го ще стане проблем" и ако не може сам да потърси помощ - от учител от психолога в училище ... защото накрая белята става голяма, а бутналото без да иска дете беше най-пострадало. училището не е за тичане, няма място, стават бели - големи.

# 32
  • Мнения: 1 404
Прочетох темата.
Жалко, наистина, че смятате това поведение за "нормално". Каквито родителтие - такива децата.
Лично съм била свидетел, когато бях 3-ти клас, как дядото на едно момче от моето училище, държеше ръцете на бабата на друго момче, за да може великият му внук, да набие другото дете.

 Shocked

Направо започвам да си мисля, че с такива родители наоколо, по-добре моят син да си го обучавам вкъщи....

Питате докъде стига родителската намеса (пише се слято, между другото), ами Вашата никаква я няма, така като гледам....

# 33
  • дядовата ръкавичка
  • Мнения: 3 944
Аз съм съгласна с авторката, че в днешно време има елемент на свръхобгрижване. Нямам никакъв спомен в моето детство (преди около 30 години),  родителите ми да са се намесвали по какъвто и да е начин в отношенията ми с връстниците, нито да е идвал нечий родител в училище, за да се изясняват конфликти и сблъсъци.  И това не, защото децата тогава бяха по-кротки, неагресивни и добри, просто животът беше различен.  От 5-6 годишни играехме сами в кварталните градинки, от 1 клас повечето бяхме напълно самостоятелни. Някакси животът на възрастните беше разграничен от този на децата.

# 34
  • Мнения: 2 898
Аз съм съгласна с авторката, че в днешно време има елемент на свръхобгрижване. Нямам никакъв спомен в моето детство (преди около 30 години),  родителите ми да са се намесвали по какъвто и да е начин в отношенията ми с връстниците, нито да е идвал нечий родител в училище, за да се изясняват конфликти и сблъсъци.  И това не, защото децата тогава бяха по-кротки, неагресивни и добри, просто животът беше различен.  От 5-6 годишни играехме сами в кварталните градинки, от 1 клас повечето бяхме напълно самостоятелни. Някакси животът на възрастните беше разграничен от този на децата.

Не съм напълно съгласна. Тогава имахме респект от учители и родители. Никой не може да ме убеди, че сега е така.

# 35
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086


Уча децата си, да се оправят сами. Да не нападат никога, но да се защитават. Ако ударят и блъснат, без да искат да се извинят. Да не се оплакват безпричинно и за най-малкото нещо.

И искрено се изнервям на такива "загрижени" родители.  И си мисля, че не правят добра услуга на децата си. Не знам на прав път ли съм, ама вече ми писна от лигльовци, които за най-малкото тичат при мама.
Абе да ти кажа, има и такива, които без да искат, могат да осакатят някой.
Пресен пример с едно момиченце, което за една бройка да си строши главата в парното, от шега на друго момче, което я спънало...

Не смятам, че едно дете е лигаво, защото се е наранило при падане, предизвикано от друго дете. Едно е да се блъснеш без да искаш в някой, друго е да го блъснеш и той да падне, да се нарани, или нещо по-сериозно.
Наказанията не знам колко вършат работа, нито разговорите. Аз също съм научила децата си, когато обидят, ударят, блъснат или направят нещо лошо на друг, да се извинят и да се постараят да не се повтаря.
Естествено, не поощрявам родителите на деца, които постоянно се оплакват от някого, ей така за спорта. Защото на всеки се случва, без да иска да се блъсне в някой друг, дори и когато се разминават. Но коридорите на училището не са за тичане, надбягване, бой, блъскане, и други агресивни изблици.

Та, родителската намеса е приемлива тогава, когато е наложителна.

# 36
  • Мнения: 8 999
Аз съм съгласна с авторката, че в днешно време има елемент на свръхобгрижване. Нямам никакъв спомен в моето детство (преди около 30 години),  родителите ми да са се намесвали по какъвто и да е начин в отношенията ми с връстниците, нито да е идвал нечий родител в училище, за да се изясняват конфликти и сблъсъци.  И това не, защото децата тогава бяха по-кротки, неагресивни и добри, просто животът беше различен.  От 5-6 годишни играехме сами в кварталните градинки, от 1 клас повечето бяхме напълно самостоятелни. Някакси животът на възрастните беше разграничен от този на децата.

Не съм напълно съгласна. Тогава имахме респект от учители и родители. Никой не може да ме убеди, че сега е така.
Бих добавила и от всички възрастни, които бяха около нас - независимо дали бяха познати или непознати. Общественото порицание беше една силна и ефективна машина, която, макар и чрез промиване на мозъците, допринасяше за самоконтрол и автоцензура. Още от първи клас ни емваха с чавдарски, пионерски и т.н. организации, които безмилостно и методично се намесваха в живота ни.
Сега тази огромна и отговорна роля е предоставена почти изцяло на семейството. То пък се опитва да абдикира чрез безмислени лозунги като "нека се оправят сами, ние навремето как оцеляхме, че и хора станахме". Е, да, ама - не! Децата нито се сещат сами, нито пък се самовъзпитават.

# 37
  • дядовата ръкавичка
  • Мнения: 3 944
Не знам, аз имам някои доста нелицеприятни спомени от разни чавдарчета и пионерчета, но наистина,  не беше сякаш прието родителите да се намесват в детските конфликти.

# 38
  • Мнения: 4 841
Аз съм съгласна с авторката, че в днешно време има елемент на свръхобгрижване. Нямам никакъв спомен в моето детство (преди около 30 години),  родителите ми да са се намесвали по какъвто и да е начин в отношенията ми с връстниците, нито да е идвал нечий родител в училище, за да се изясняват конфликти и сблъсъци.  И това не, защото децата тогава бяха по-кротки, неагресивни и добри, просто животът беше различен.  От 5-6 годишни играехме сами в кварталните градинки, от 1 клас повечето бяхме напълно самостоятелни. Някакси животът на възрастните беше разграничен от този на децата.

Да, тормозът и побоите минаваха в графа "нормални неща", и понеже тези неща стояха дълбоко под повърхността на иначе привидното обществено спокойствие, затова сега единици са тези, които умеят и се опитват да се борят за правата си. Защото са свикнали от деца, че просто няма кой да ги защити. Траеш си, когато по-силните тъпчат теб, после стъпкваш някой по-дребен, та да ти мине, и така - до края на (комплексарския) свят ... Колко човешки съдби са смазани, колко характери - пречупени, само защото беше едва ли не срамно да потърсиш помощ и да се защитиш от вербален или физически насилник... Учудвам се, че има хора, които продължават с този начин на мислене....

Аз лично смятам да науча детето си да си знае ПРАВАТА и да се справя със ситуациите в живота СЪГЛАСНО ПРАВИЛАТА на обществото, в което живеем, а не според законите на джунглата.
След като претендираме да сме част от цивилизования свят, аз поне ще досаждам до откат по телефона на всяка майка на самозабравило се гаменче, колкото и да ми се иска в същото време просто да отида и да и плесна два шамара. Нъл тъй  Twisted Evil

# 39
  • София-България, Израел - където си поискам
  • Мнения: 2 856
Аз ще отговоря ,като майка на потърпевшо дете Sad   от уж случаен сблъсък от съученик.
синът ми беше блъснат в гръб силно  с ожулен нос и уста и слава богу без счупен нос или зъб.
Оправданието беше, че от малък е такъв по-буен и много му говорят вкъщи, но няма резултат.
Тъй като случката се е случила по време на занималнята в училище, разговарях с класната. Не смятам,че поведението ми е лигаво нито това на синът ми който ми обясни,че се  е опитал да не се разплаче пред децата,но много го е заболяло и не е издържал. Не ми се мисли,но можеше и да се случи нещо много по страшно .
Не смятам, че такова поведение  е правилно и не приемам агресията в училище под никаква форма, така се старая да възпитам и децата си Peace

# 40
  • Мнения: 84
Смятам, че авторът на темата провокира със своите изказвания. Не може да има такъв родител, който да защитава подобно детско поведение, па макар и на собственото си дете.

# 41
  • Мнения: 46 580
Не знам, аз имам някои доста нелицеприятни спомени от разни чавдарчета и пионерчета, но наистина,  не беше сякаш прието родителите да се намесват в детските конфликти.

Затова и стигнахме дотук.
Тези деца са сегашните родители.
Това са последиците.

Не знам за какъв страх говорите от възрастни, побойниците бяха уверени, че никой няма да разбере, точно защото знаеха, че детето ще си мълчи и няма да каже на никой.
Момичетата останахме по-незасегнати, но на доста от момчетата съм уверена, че това се е отразило на живота.

# 42
  • София
  • Мнения: 1 508
Смятам, че авторът на темата провокира със своите изказвания. Не може да има такъв родител, който да защитава подобно детско поведение, па макар и на собственото си дете.

О, има и по-зле - маминка присъства в момент, в който нейното гаменче (от което от години се оплакват всички в класа) без причина налита да бие едно момиче. Маминка обвинява другото дете и вдига скандал на всички присъстващи родители и на класната, като едва ли не и тя налетя на бой съвсем като сина си. Цялата случка се развива на тържеството за завършване на учебната година, така че всички, включително и тя, видяха, че никой не е предизвиквал нейното "ангелче" по никакъв начин.

# 43
  • Мнения: 4 668
Смятам, че авторът на темата провокира със своите изказвания. Не може да има такъв родител, който да защитава подобно детско поведение, па макар и на собственото си дете.
Напротив . За съжаление има много такива родители .

# 44
  • Мнения: 84
Смятам, че авторът на темата провокира със своите изказвания. Не може да има такъв родител, който да защитава подобно детско поведение, па макар и на собственото си дете.
Напротив . За съжаление има много такива родители .
Нел, докато има такива родители, ще има и такива деца. За съжаление "такивата" родители ще съществуват, докато свят светува, така че, ще трябва да учим децата си да странят и да се пазят от гореподобни дечица.

Общи условия

Активация на акаунт