Публикувана: 15 ноем. 2011, 15:08 ч.
Последно мнение: 18 фев. 2012, 18:45 ч.

За вечно негативно настроените познати.

6 456
100
1

1
...
3
4
5
...
7
Всички

# 45 16 ноем. 2011, 09:42 ч.

София
Мнения: 38 539

Аз като съм сама, не му отварям, ама свеки му отваря. То и тя не го издържа на моменти, ама си трае- нали и е брат. По тази причина и няма смисъл да говоря с нея, та да говори тя с него. Аз ще трябва да се оправям.

Пак се домъкна! Но явно нещо е разбрал намеците ми от вчера и директно зави към стаята на свеки. Тя пък си говори по телефона. Седя, мълча, седя, мълча, па се ядоса и си тръгна! Twisted Evil

Последна редакция: ср, 16 ное 2011, 10:05 от L'Agent

# 46 16 ноем. 2011, 09:45 ч.

Мнения: 14 830

Цитат на: L'Agent в ср, 16 ное 2011, 09:42

Ами тогава действай. Неприятно ще бъде щом като свеки е при вас , но пък ти и обясни какво чувстваш. Застани срещу мърморкото и му кажи истината в прав текст. Като ще се засегне -чудесно Иначе няма да се отървеш

# 47 16 ноем. 2011, 09:45 ч.

bad@ss
Мнения: 4 583

Преди години се бяхме сдобили с трети дядо по същия начин Simple Smile

Пак съсед от по-горните етажи. Възрастен и сам. Не знам как точно нас си избра за домакини, дори не помня как го пуснахме у нас за пръв път. Нямаше жена и деца. Сигурно сме го съжалили. Не очаквахме обаче, че ще ни припознае като семейство Confused

В началото идваше сутрин(всяка сутрин носеше пакетче обикновени бисквити на детето, милият Heart Eyes

), после започна и следобед. С часове можеше да разказва. Говореше, говореше, после започваше да се повтаря, заспиваше си на дивана, а ние му пазехме тишина Laughing

Може горе и топло да не е имал Confused

И така, дойде момент, когато дядото започна да ни "пречи", Embarassed

кофти, ама... Решихме просто да го игнорираме и избрахме най-смотания начин. Просто като го видехме през шпионката, не отваряхме вратата. Звъня една седмица и сутрин и вечер (по 5 минути поне Laughing

), после явно се усети. Спря да ни поздравява, когато се засичахме във входа или навън. Сигурно по най-гадния начин постъпихме, след като сами бяхме допуснали да се стигне дотам, ама камък ни падна от шиите.

# 48 16 ноем. 2011, 09:46 ч.

Мнения: 1 404

Oх, имах такава "приятелка". На 27 години е , не работи, издържат я мама и тате, докато тя записва висше след висше. Вечно недоволна от всичко и всеки, ей така бе, добра дума на никого не казва. Вечно намусена адски негативно създание.
В един момент, просто ми дойде повечко и прекратих всякакви контакти с нея.
Сега ми е много по-спокойно и хубаво, като няма някой като вечен буреносен облак около мен Flutter

Последна редакция: ср, 16 ное 2011, 10:26 от Анн–

# 49 16 ноем. 2011, 10:07 ч.

Мнения: 3 625

За съжаление няма как да игнорирам или разкарам всички мои познати, които си падат мрънкалници. Но пък ако много прекалят, на следващия път започвам някакъв отвлечен и неразбираем за тях "разговор", най-често на техническа или научна тематика и естествено се стига до правенето на забележка, да не ги занимавам с глупости. Отговорът ми редовно е: " Аз как ти слушах оплакванията еди кога си"? Обикновено следват няколко седмици спокойствие и/или поносими разговори.

# 50 16 ноем. 2011, 10:15 ч.

София
Мнения: 7 063

Имах такава колежка, преди време. Идва на работа и с влизането казва едно голямо ОООХХХХ и се започва. С времето се научихме да я отсвирваме, че то не се траеше. Докато си направим кафе сутрин и споделим за 10-15 мин. кой какво е преживял предния ден, тя на всяко гърне беше мерудия и все черното на нещата виждаше. Много е натоварващо и изнервящо. Депресиращо не ми е действала, но признавам си, излизах от кожата си, при всеки неин опит да ми вгорчи живота с нейните възгледи... за всичко - от времето, до заплатата и мъжете Laughing

.
Имам и едно такова същество у дома, с което обаче е по-трудно справянето. Като спомена, че ми е и майка, става още по-сложно Laughing

. Като бях малка много и се връзвах и много ме товареше, но сега обръщам всичко на шега и изобщо не и се впечатлявам. Като изстреля нещо, просто и казвам, че това е нейното мнение и аз не съм длъжна да го споделям. От време на време се обижда, че не я приемам на сериозно (добре, че е така), но аз я оставям да и мине, без да и правя много метани... и така!

# 51 16 ноем. 2011, 10:34 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Много хирурзи, обаче, има в този форум. Бързат да режат, и категорични...
Но и хубави съвети са ти дали някои.
И все пак, не спирайте да каните мрънкалото на кафе. Калявайте се! Simple Smile

# 52 16 ноем. 2011, 10:36 ч.

Варна/UK
Мнения: 1 008

Има такива хора и около мен и вече се уча да не им обръщам внимание. Не винаги се получава, но се старая. Искам да споделя нещо с което да докажа, че някой хора ще си останат такива докато са живи. Преди няколко години ходих на едно обучение по позитивна психотерапия. Правихме доста игри, тестове и т.н. Едно от упражненията беше да напишем на лист положителните и отрицателните събития в живота ни, които са станали през последните 10 години. После да си намерим партньор от групата и по двойки да четем какво сме писали и да играем ролята на психотерапевт, после си сменяхме ролите. Аз се паднах с една жена, която за мен е най-негативния човек, който бях срещала. Чета нейните неща, които тя ги е написала за негативни и виждам, че там е споменала предишната си връзка с мъж от който има дете. Не съм психолог(това обучение беше за самопомощ за мен), но трябваше да вляза в ролята на такъв и да се опитам това за нея негативно събитие да го превърна в позитивно. Казах и следното:"Да, разбирам, че имаш неприятни спомени от тази си връзка, но пък имаш прекрасно дете с този човек" и т.н. Нейният отговор беше:"Да бе да, ако бях с друг, можеше да имам по-хубаво дете" Shocked

Само да допълня, че тази жена учеше психология и горко на нейните пациенти.

# 53 16 ноем. 2011, 10:39 ч.

Мнения: X

И аз бях в подобна ситуация, но реших да действам радикално. След поредната конска доза оплакване, което ме доведе почти до припадък, спрях да й се обаждам. Тя звъни, кани ме на кафе, на разходка, аз все си намирах оправдания. Накрая ми писна и й казах направо, че ме общуването с нея ме натоварва психически. Обиди се, разбира се, но сега се чувствам значително по-добре и по-спокойна.

# 54 16 ноем. 2011, 10:40 ч.

Мнения: 14 830

Цитат на: L'Agent в ср, 16 ное 2011, 09:42

Точно така ,Дано се отървеш bouquet

# 55 16 ноем. 2011, 16:13 ч.

Мнения: X

Мен пък ме забавляват такива чешити. Вечно доволните, които просто си стоят в ъгъла и тъпеят без да забелязват нищо от заобикалящата ги среда и нищо не ги вълнува, доста ми скучнеят. Предполагам жената се е обидила, защото сте й направили не особено позитивна забележка.
Самото пускане на темата не свидетелства за особено розовогледство.
Ако драгата авторка беше наистина позитивен човек, едва ли щеше да отрази случката с нещо повече от кратка въздишка.

# 56 16 ноем. 2011, 17:50 ч.

София
Мнения: 1 139

Цитат на: buttinsky в ср, 16 ное 2011, 16:13

Да, ама каквото и да си говорим е досадно да ти мрънкат само. Ах, колко е досадно! Ужасно е! Лоша работа! Mr. Green

Авторката е пуснала темата, защото й е станало кофти, че я е насмела най- после тази мрънкалница. Laughing

Съгласна съм, че не трябва да си слагаме много на сърце тези хора, но само ако не са ти наистина близки. Защото ако е най- добрата ти приятелка, например, на която държиш и която не можеш да "отсвириш" просто ей така, тогава е сложно.

# 57 16 ноем. 2011, 18:18 ч.

Бургас
Мнения: 824

На авторката обаче днес и се случиха много неприятни неща,така че,май това ми е най -белия кахър.

# 58 16 ноем. 2011, 18:20 ч.

София
Мнения: 1 139

Цитат на: Инка 13 в ср, 16 ное 2011, 18:18

На авторката обаче днес и се случиха много неприятни неща,така че,май това ми е най -белия кахър.

Какво става? Дано се нареди, каквото и да е. Я си кажи, да ти олекне. Wink

Или пък недей, не си длъжна, разбира се. Peace

# 59 16 ноем. 2011, 19:38 ч.

Мнения: 198

Старая се да стоя далеч от негативисти. Човек, който има проблеми в определен период и ми е близък - винаги съм до него, но негативистите по природа ги избягвам много умишлено. Изобщо не ме вълнува дали са близки, далечни, дали ще се обидят...доста време прекарах с такъв човек, който не знам как успяваше да държи толкова злоба в себе си. То е един особен подход към живота, който много ме депресира и ми влияе много зле. Нормално е да критикуваш, да си кисел в даден ден и да помрънкаш, ама да си с такава нагласа - не го разбирам.

Препоръчани теми

ХАМАС нападна Израел

Нашите мании, навици и странности

Политиката в България - Тема 5

Дефицитите на една журналистика

Причина:

Причина: