Кои са нещата, които купуваме, само заради имиджа?

Трещи не знам защо във всяка тема са намира някой, който да попита "и какъв е смисъла на тази тема" или "какво те засяга теб". Не искам да влизам в конфронтация, но наистина не го разбирам. На мен ми е интересно как мисля другите хора и форумът е възможност да се допиташ до повече чужди мнения и погледи от различните гледни точки. Или иначе казано, тъй като аз съм автор на темата - тази статийка ми привлече интереса, макар и да е аматьорски написана и ме накара да се замисля как стои въпросът за мен и хората които познавам и с които контактувам. Стана ми интересно и за други гледни точки и за това я пуснах. Не за да си чеша езика, нито пък за да провокирам дразги, а просто, за да се допитам до други мнения и да разбира какви са възприятията на по-голям кръг от хора за "имидж", "необходимост" и прочее. 

Поли ви се усмихва , на мен наистина ми е чудно. Както каза purko88  всеки да си харчи парите, както си иска.  Обикновено се стига до там кой какъв телефон си купил или  дори какви кренвирши ядял. А въпросът с имиджа може да е много по-интересен.  Не върви да си важна бизнесдама и да ходиш рошава и непостригана. И много други.

W'A'S'P', не съм Трещерица, но ти отговарям - за същите неща, които си изброила. Мога да си ползвам телефона за мейли, проверка на банкова сметка, плащане на сметки, навигация, бърза проверка на адрес или информация от сайта на фирма, която ме интересува. Мога да го използвам като wireless hotspot и да ползвам интернет на лаптопа си. Онлайн чекиране също може да се ползва през телефон вместо през компютър дори и в България. Предполагам, че градският транспорт не предлага опциите, които споменаваш, но и не ползвам такъв. И музика мога да слушам, но нямам такъв навик.

Dandelion, мерси

а има ли някакви бг приложения, които ви се виждат полезни и добре направени?

Предполагам, че не е български изобретение, но паркирането с смс е много удобно.  Може да стане и с обикновен телефон.   

Какъв имидж, просто има хора, които могат да си позволят и им харесва да си купуват нови играчки. Това са просто играчки за възрастни, ако имаш възможност и те забавляват, защо да не си направиш кеф?

Друго е, разбира се, когато купуваш предмети, които не са ти по джоба и заради които се лишаваш от други, които са ти далеч по-нужни.

Бре, че ги захапахте тея банкови сметки, ще рече човек, че по 100 превода на ден получавате.  Почти като в темата 'получихте ли си детските', ама с имидж   

По темата- нищо не си купувам заради имиджа. Това, което би ме причислило външно към по висок слой от обществото, не ми е по джоба, но пък не принадлежа към чак толкова нисък, че да обиждам себе си с имитации.
Има неща, от чиято покупка малко се смущавам, като например вълнено скиорско бельо, но в крайна сметка възрастта не прощава никому.

Купувам, но не го наричам "за имидж", а за "репутация".
Според мен е добре да се ползваш с име на добре облечен, успял и стъпил здраво на краката си човек.
Хората, които мислят, че го правя, за да се фукам, вероятно завиждат.
Позволявам си хубави дрехи, чанти, обувки - не бих искала да изглеждам зле облечена.
Другото, за което харча заради репутация е домът ми.Искам да е добре обзаведен и с вкус.
Позволявам си да подреждам на видно място сувенири от местата, които сме посетили - признавам от чиста суета.
Напълно съм наясно с приоритетите - ако нямам пари да нахраня детето си, няма да си купя нова чанта, но ако мога да си го позволя, го правя с удоволствие, като не я размахвам тенденциозно наляво надясно.
Харча много пари за бельо - всякакви щуротии и красоти.

Това изчерпва мнението ми по въпроса.Чоколада,браво

не купувам за имидж, искам това, което купувам да ми е удобно, полезно, вкусно и т.н. за сметка на това дъщерята-тийнейджърка постоянно ме залива с молби за нови и нови покупки, които щели да й вдигнат имиджа в училище. засега устоявам на атаките, но всеки ден се чудя какво ще измисли...

Да, именно - такава беше и моята идея за темата. Има много фактори от финансови възможности, през среда и професионален пост например. Точно това исках да разбера и прочета. Защото ако се замислиш реално, нещо което ти е интересно (не жизнено важно или социално значимо), а просто интересно би могла да го обсъдиш с колко?! 10-20 човека, приятели или роднини, а тук се включват с впечатленията си хора от къде ли не, работещи какво ли не, което прави нещата по-интересни и дава възможност да се допиташ и разбереш много повече от колкото в общуването ти с определеният от теб кръг хора. Това е   

А като изключим хората, които могат да си го позволят и пазаруват за собствено удоволствие или както Чоколада го е определила "репутация" и онези, които се лишават от едно, за да си позволят друго по-скъпо от отговарящото на бюджета и цялостния му начин на живот има и друг тип:


в училище децата наистина се надцакват. Спомням си колко беше готино да си атракцията в класа, защото имаш компютър или мобифон. Както и как са се подигравали на момче от класа на малкият ми брат, което няма мобилен и си носи ключа на врата (например). Та, понякога тийнейджърите и децата са буквално груби с онези, които не отговарят на наложените за нормални стандарти. Братчето ми също е някак "за" идеята всички да се насъбират около него и да разглеждат супер скъпият му телефон, който все още не му е купен. Това би го зарадвало и само по себе си, макар и скъпо е нещо елементарно, което би го направило щастлив, но до кога точно ще му се радва и не е ли опасно да притежава такава вещ, са съвсем отделни въпроси.

Всичко зависи от това какъв имидж се налага да създам. Ако имам интервю във фирма за висока позиция и още по висока РЗ със сигурност ще посетя МОЛ - а и бих си купила подходящ костюм, дори и скъпичък само, за да създам подходящ имидж.

За София в реално време: http://gps.skgt-bg.com

Не купувам нищо заради имиджа си. Забелязвам обаче, че някои нормални и необходими технологични "джаджи" необходими за едни, абсолютно излишни за други, се считат за аксесоари на имиджа. Да, различно е, ако един мениджър корпоративни продажби в голяма международна компания използва на срещите които присъства iPad, таблети и др, вместо хартиени бележници. Различно е ако оператор в Call център прави същото.  По въпроса за деца и младежи: няма за забравя темата тук във форума, където майка питаше откъде да намери белия iPhone за дъщеря си която беше на 10 или 12 години (не помня).

Купувам нещо защото ми е необходимо, това не означава, че не сме заринати в къщи от множество "технологични" играчки.
Забялчзала съм, че с колкото повече пари разполагаш, толкова по-скъпи са играчките. Като под по-скъпо не разбирам по-полезно. (аналогични устройства от по-нисък ценови клас са много по удачни за използване)

На мен непрекъснато ми правят иронични забележки, че мониторът на компютъра ми не е плосък, че телефонът ми е стар модел.....Иначе за дрехи и обувки харча доста. В ученическите ми години много исках да имам куче, което да разхождам за имидж