Усещане за... любов II

Не я помня темата, сега ще я прочета отново. А любовта сега... По-скоро отношението към нея се е променило. Любов заради самата любов, това открих, че е много благодарна емоция, неочаквано за мен. Без истериите за споделености/несподелености, кой как погледнал, какво казал и накъде си мръднал ръката и какво ли означава това. Любов, изчистена от очаквания за вечност и старуване заедно. Любов за мига и на мига, щедра, отдадена, без рамки, без срокове, без квитанции и гаранции. Любов - движение, път, какъвто е и самия живот. Струва ми се, че много трябваше да порастна, за да я изпитвам такава и за мен беше катарзис да я открия в този й вид. Както и да се науча да обичам чувствата си, без да се чувствам длъжна да връщам нещо някому, което ми е предложено без да съм го искала. В този смисъл сега любовта ми е по-егоистична и по-отдадена, парадокс, но факт.

Не съм писала в предната, но като гледам от кога е, бях пред развод тогава, та не ми е било много положително усещането за любовта.
2 години по-късно след развода и една следваща връзка, която буквално ме размаза и разби много повече от самия развод, усещането ми е, че те такова животно любов всъщност няма. Някакви глупави илюзии, които си вкарваме в главите просто.

Научно погледнато, любовта е болест.
Организмът не функционира нормално.

Говоря за привличането между мъж и жена, разбира се.

Продължавам да я чувствам по същия начин. Но сега вече знам повече и това е, че каквито и желания да имам и каквото и да се изпречи на пътя ни, до себе си винаги ще имам един топъл гръб, на който да спра и да се облегна като се изморя.

Мисля, че редно да говориш за себе си само. Аз не си вкарвам илюзии в главата.



Моята любов е много силна, но спокойна, стабилна, щастлива, отдадена, споделена, незатихваща. Така е от 10-ина години. Надявам се още дълго да и се наслаждавам.

 
Хаха, ок, за себе си говоря 

E , кво му е смешното, бре?

Любовта може ли да бъде прагматична? Ако да, то аз обичам!

Може, всякаква може да бъде. Не приемам само твърдения, че не съществува, че е измислица, че е глупост и пр.

Любовта може да е това:

http://www.guardian.co.uk/world/2009/jan/05/german-children-elope-mika-annabel

Което е вдъхновяващо и сладко!

Любовта може да премине в обич и това да е нещо красиво и дълготрайно!
И да е наслада.

А понякога може и да е болезнена и тогава ти идва да кажеш - не го искам това сирене, искам само да се измъкна от капана.
Но като че тогава е най-сладката. Или най-опияняваща.

Докато си търсех преди малко една песен, която ми се слуша сега, открих това:

http://vbox7.com/play:74d337f0&start=151&r=emb

И е провокативно, и е различно, и пак това е усещане за любов  

Предполагам, че може да бъде всякаква, но... как успяваш?
Прагматична, ще рече разумна... Могат ли разумът и емоциите да вървят ръка за ръка?

И всъщност започвам да се питам, нужно ли е да се мисли за чувствата, не трябва ли просто да ги оставя и да ги чувствам, без да влагам мисъл в тях?

Любовта е живот!Всепоглъщащ,страстен,опияняващ,спокоен,неутрален,върнуващ, искащ, даващ, търсещ,всеопрощаващ,неангажиращ......


Когато на дневен ред изпъкнат изискванията ,любовта си отива.


Любовта и разума нямат много общо през първите няколко месеца....после разума надделява.
Иначе е глупост...

Това е може би най хубавата тема, която съм пускала във форума, или поне на мен ми е любимата. 
Дали ми се е променило усещането от тогава? Може би с това да разбера, че всъщност мога да обичам повече отколкото си мисля и че за любовта е важно какво правиш воден от чувството, а не просто какво изпитваш. Защото затворено вътре в нас и не раждащо нищо, това чувство или умира или така се трансформира от собственото ни подхранване, че може да се превърне в чудовище.

За мен любовта е да даваш, без да изискваш, да приемаш, без да съдиш, критикуваш или налагаш своите си шаблони, да се радваш на малките неща, сякаш се случват за последно и да създаваш почвата, в която ще се проявят най-добрите страни на отсрещния човек, без да търсиш облага от това. С една дума - да градиш.
Звучи доста клиширано, но такова е моето усещане и разбиране на любовта. Доколкото изобщо тя подлежи на "разбиране", де

Моята любов - умерена, спокойна, но вълнуваща и даваща. Винаги съм искала да обичам и да бъда обичана, но всичко това да е освободено от натрапчиви мисли, грандиозни планове и прочее. Живея с човека на когото дарявам и от когото получавам цялата необходима любов. За мен хубава вечер е почти всяка вечер у дома. И макар, че протичат по един и същ начин - правим вечеря, гледаме филм, говорим, пием вино, а след това си лягаме, и макар на много от близките ми приятелки това да звучи скучно и прекалено еднообразно - аз съм щастлива. Всичко е простичко, но изпълнено със смисъл и емоции. Това е което съм искала и го имам.

Навикът - влюбена съм в него! Харесва ми свободата, която той ми дава. Няма го суетенето рано сутрин, колко подута и ужасна изглеждам, колко рошава ми е косата и прочее. Няма го премислянето на това как да изразиш позицията и мнението си. Навикът ми дава свободата да съм такава, каквато съм и моят партньор да е такъв, какъвто е. Ще излъжа, ако кажа, че по някога ежедневието не ме обгръща и не ме потапя в апатия, но на базата на всичко останало тези моменти са прашинка в пространството.

Раздаването - при мен винаги е било на 100%. Когато, обаче усетих, че за Този, конкретният мъж имам нуждата и желанието да се раздам на 101, почувствах, че това е той, с главното "Т". И мога да се раздавам до безкрай, защото чувствам, че си заслужава и защото не ми се налага да изисквам нищо. Просто получавам това, от което се нуждая.

Разумът - Опитвайки се най-кратичко и простичко да обясня какво означава за мен човекът с когото съм и какво е моето усещане за...любов, осъзнавам колко неразумно е всичко, което пиша. Не за друго, а просто защото всичко се случва. И утре моята приказка може да приключи, а аз не съм подготвена за това. Нямам желанието разумно да разсъждавам, че колкото и красива да е общата картина за секунди боята може да се разтече. И не искам да бъда разумна. Искам да мисля и да вярвам, че всичко това винаги ще си бъде такова...пък само времето ще покаже.

Попитаха ме: "Само любовта достатъчна ли е?"

А тя не е ли основата на онова другото , за което не е достатъчна?

Наистина много хубава тема!  Поздравления за продължението! 

Иначе ... не знам нещо нямам думи. Обичана съм, обичам , но към днешната дата след като изчетох старата тема ... ми се плаче.

Не, но без нея нищо друго не е достатъчно. С едно уточнение - за мен присъствието на любовта не значи присъствие на човек. Любовта има много лица. На мен обаче ми отне твърде дълго време да го осъзная.

"Любовта има много лица."  - Съгласен съм! А как разбирате, че я има?

Какво в човека до вас ви кара да се чувствате обичани?
Когато ви казва нежни думи,когато ви докосва, когато прави малки, почти незабележими неща видими само за вас, а всъщност значещи толкова много?

Може ли да съществува любов в която да казваш само "обичам те" и  нищо повече - без нежност, без прекрасни думи като от стих на Пушкин?

Просто реших да попитам...само такава любов достатъчна ли е?

Идва един момент в любовта и връзката между двама души, в онзи - истинският смисъл на думата "връзка", в който не е задължително да казва или прави нищо конкретно. Чувствам се обичана не заради нежни думи или звездни обещания, а заради точно този човек..., заради това което е той, заради начина по който ме гледа, заради това, че става сутрин рано и се прибира вечер късно, имаме ужасно малко време за нас, като едно цяло, а същевременно го усещам до себе си всяка секунда. Чувствам се обичана и знам, че съм такава. Не търся ясни знаци, когато съм имала нужда от такива, той ми ги е давал. Сега е просто усещането за спокойствие и уют. Не във всеки е заложена нежност, не всеки може да изразява чувствата си по начина по който на мен или на теб ти се иска, но чувстваш ли се сигурно, добре, ценен и значим за и от човека до теб, всичко останало е моментно и преходно. Думичките "обичам те" носят огромна стойност, но за много хора са равнозначни на "здравей". И реално аз мога да кажа това на всеки, по-важното е дали го чувствам наистина и ако това не е така, то при всички положения ще си проличи. Ако "обичам те" е просто навик, то не е любов и тогава не само, че не е достатъчно, а е равно на нищо...

zdraveite,az sam nov 4len i bih iskala da se vklu4a.za sajelenie az zagubih bebeto si  predi 4 mesec bqh v 8 mecec.

Здравей, съветвам те да прочетеш правилата на форума и да пишеш на кирилица. Ето тук можеш да намериш подкрепа, съжалявам за загубата ти. 

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=624073.0

   Май   при  всеки  е  различно  ..за  мен  любовта  е   като  ''  скитница бездомна  ''  идва ей  така без  да  чакаш  дори  в  началото  не  осъзнаваш  ,  че  това  е  тя  ,  има  много  лица .     
     Каквато  и  да  е  -  от  нея   винаги  боли  рано   или  късно  ,  не  всекиму  е  писано  да  изпита  такава  любов  -  болезнена ,  разкъсваща -  без  логика  и   разум .
        Другото  е  обич ...   
   Между  другото  -  не  я  искам  вече  -  хем  богатство   хем  болка  .  Няма  нищо  общо с  обич ,  навик  ,  сигурност, нищо  . Като  тайфун  е , помита  и  унищожава  . Да   обичаш   кротко  и  да  обичаш  като  огън  ,  безумие  са  различни  неща  .  Единствената  дума  като  асоциация  на  думата  любов  ,  която  ми  идва  на  ума  е  саморазрушение