Усещане за... любов II

  • 3 144
  • 24
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 241
Търсех едно стихотворение в Гугъл и попаднах на Усещане за... любов, пусната по коледните празници преди няколко години от Пасинет...
И понеже напоследък усещането за любов ми е малко... как да кажа- замъглено, а някои мнения във форума винаги успяват да ме свалят на земята с доста силен шамар, си позволих да пусна продължение на темата и то именно тук (в клюкарника).

Хубави емоции са описани в старата тема, приятни чувства, интересни истории...
Как е сега?- няколко години по-късно...
Какви са усещанията. Каква е любовта- всепоглъщаща, страстна, опияняваща, спокойна, неутрална, вълнуваща, искаща, даваща, всеопрощаваща, неангажираща?
И разбира се, когато говорим за любов идва ред и на навика... Каква част от любовта ни към някой е навик? Навикът отрова ли е? Или точно обратното- лек?
До кой момент можем да се раздаваме? И кога започваме да изискваме?
Кога и дали любовта и разума вървят ръка за ръка?...
Извинявам се за хаотичните въпроси, но... Хаотично ми е...
Мислех, че съм стъпила на твърда почва, а се оказаха плаващи пясъци...

# 1
  • Мнения: 3 034
Не я помня темата, сега ще я прочета отново. А любовта сега... По-скоро отношението към нея се е променило. Любов заради самата любов, това открих, че е много благодарна емоция, неочаквано за мен. Без истериите за споделености/несподелености, кой как погледнал, какво казал и накъде си мръднал ръката и какво ли означава това. Любов, изчистена от очаквания за вечност и старуване заедно. Любов за мига и на мига, щедра, отдадена, без рамки, без срокове, без квитанции и гаранции. Любов - движение, път, какъвто е и самия живот. Струва ми се, че много трябваше да порастна, за да я изпитвам такава и за мен беше катарзис да я открия в този й вид. Както и да се науча да обичам чувствата си, без да се чувствам длъжна да връщам нещо някому, което ми е предложено без да съм го искала. В този смисъл сега любовта ми е по-егоистична и по-отдадена, парадокс, но факт.

# 2
  • Мнения: 6 991
Не съм писала в предната, но като гледам от кога е, бях пред развод тогава, та не ми е било много положително усещането за любовта. Laughing
2 години по-късно след развода и една следваща връзка, която буквално ме размаза и разби много повече от самия развод, усещането ми е, че те такова животно любов всъщност няма. Някакви глупави илюзии, които си вкарваме в главите просто. Rolling Eyes

# 3
  • Пазете Гор
  • Мнения: 5 181
Научно погледнато, любовта е болест.
Организмът не функционира нормално.

Говоря за привличането между мъж и жена, разбира се.

# 4
  • Мнения: X
Продължавам да я чувствам по същия начин. Но сега вече знам повече и това е, че каквито и желания да имам и каквото и да се изпречи на пътя ни, до себе си винаги ще имам един топъл гръб, на който да спра и да се облегна като се изморя.

# 5
  • В Космоса
  • Мнения: 9 875
Някакви глупави илюзии, които си вкарваме в главите просто. Rolling Eyes
Мисля, че редно да говориш за себе си само. Аз не си вкарвам илюзии в главата.



Моята любов е много силна, но спокойна, стабилна, щастлива, отдадена, споделена, незатихваща. Така е от 10-ина години. Надявам се още дълго да и се наслаждавам.

# 6
  • Мнения: 6 991
 Laughing
Хаха, ок, за себе си говоря  Laughing

# 7
  • В Космоса
  • Мнения: 9 875
E , кво му е смешното, бре? Simple Smile

# 8
  • Мнения: 10 547
Любовта може ли да бъде прагматична? Ако да, то аз обичам!

# 9
  • В Космоса
  • Мнения: 9 875
Може, всякаква може да бъде. Не приемам само твърдения, че не съществува, че е измислица, че е глупост и пр.

# 10
  • Мнения: 4 892
Любовта може да е това:

http://www.guardian.co.uk/world/2009/jan/05/german-children-elope-mika-annabel

Което е вдъхновяващо и сладко!

Любовта може да премине в обич и това да е нещо красиво и дълготрайно!
И да е наслада.

А понякога може и да е болезнена и тогава ти идва да кажеш - не го искам това сирене, искам само да се измъкна от капана.
Но като че тогава е най-сладката. Или най-опияняваща.

# 11
  • Мнения: 4 892
Докато си търсех преди малко една песен, която ми се слуша сега, открих това:

http://vbox7.com/play:74d337f0&start=151&r=emb

И е провокативно, и е различно, и пак това е усещане за любов  Simple Smile

Последна редакция: пн, 07 ное 2011, 08:06 от NinoTino

# 12
  • Мнения: 2 241
Любовта може ли да бъде прагматична? Ако да, то аз обичам!

Предполагам, че може да бъде всякаква, но... как успяваш?
Прагматична, ще рече разумна... Могат ли разумът и емоциите да вървят ръка за ръка?

И всъщност започвам да се питам, нужно ли е да се мисли за чувствата, не трябва ли просто да ги оставя и да ги чувствам, без да влагам мисъл в тях?

# 13
  • Мнения: X
Цитат
Каква е любовта- всепоглъщаща, страстна, опияняваща, спокойна, неутрална, вълнуваща, искаща, даваща, всеопрощаваща, неангажираща?

Любовта е живот!Всепоглъщащ,страстен,опияняващ,спокоен,неутрален,върнуващ, искащ, даващ, търсещ,всеопрощаващ,неангажиращ......

Цитат
До кой момент можем да се раздаваме? И кога започваме да изискваме?

Когато на дневен ред изпъкнат изискванията ,любовта си отива.


Любовта и разума нямат много общо през първите няколко месеца....после разума надделява.
Иначе е глупост...



# 14
  • Мнения: 2 448
Това е може би най хубавата тема, която съм пускала във форума, или поне на мен ми е любимата.  Simple Smile
Дали ми се е променило усещането от тогава? Може би с това да разбера, че всъщност мога да обичам повече отколкото си мисля и че за любовта е важно какво правиш воден от чувството, а не просто какво изпитваш. Защото затворено вътре в нас и не раждащо нищо, това чувство или умира или така се трансформира от собственото ни подхранване, че може да се превърне в чудовище.

Общи условия

Активация на акаунт