Аз станах майка на 21,сега съм на 22,смея да кажа че се справям отлично САМА и винаги съм вярвала,че ще се справя.
Горе главата и леко раждане ти желая!
Горе главата и леко раждане ти желая!
- Публикувана: 23 юли 2005, 13:29 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2005, 14:09 ч.
ДО МЛАДИТЕ МАЙЧЕТА
Аз съм на 22, родих на 21 и половина 
Според мен не е до годините как ще се чувстваш като родител, всеки се притеснява в началото - и мамите и татковците.
Певицата Пинк беше казала, че ако роди сега трябва да порасне с децата си (на 24 е). Всичко е до вътрешна нагласа. Човека до теб също има голямо значение.
Успех!
Според мен не е до годините как ще се чувстваш като родител, всеки се притеснява в началото - и мамите и татковците.
Певицата Пинк беше казала, че ако роди сега трябва да порасне с децата си (на 24 е). Всичко е до вътрешна нагласа. Човека до теб също има голямо значение.
Успех!
. 
Мила, аз родих на 35 и да ти кажа още не се чувствам порастнала 
Даже сега мога да кажа, че на мен лично ми е малко по-трудно, понеже бях свикнала на свободен живот толкова години, а сега е друго. 
Затова може би на млади години даже е по-лесно - човек е по-адаптивен, и ще бъдеш още много млада когато децата порастат и ще имаш отново време за себе си и за твои лични занимания.
Моа приятелка е родила децата си на 21 и на 24 и сега има доволно големи деца и достатъчно свободно време за нея лично! И като я гледам много по-леко се е справяла с всичко
Така че, споко като се роди бебето всичко ще дойде на място!
Даже сега мога да кажа, че на мен лично ми е малко по-трудно, понеже бях свикнала на свободен живот толкова години, а сега е друго. Затова може би на млади години даже е по-лесно - човек е по-адаптивен, и ще бъдеш още много млада когато децата порастат и ще имаш отново време за себе си и за твои лични занимания.
Моа приятелка е родила децата си на 21 и на 24 и сега има доволно големи деца и достатъчно свободно време за нея лично! И като я гледам много по-леко се е справяла с всичко
Така че, споко като се роди бебето всичко ще дойде на място!
нормално е да си притеснена, аз родих сина си на 19г. и бях много изплашена, дете дете да гледа но се справих, сега съм на 32 и гледам по същия начин, притеснявам се много не знам дали ще се справя, но все пак съм отгледала едно дете, няма рецепта как да бъдем добри родители учиш всичко в движение, най-важното е да го дариш с много обич всичко друго идва от само себе си, не се притеснявай ще се справиш
Аз съм на 21, а бебка си беше планирана. Според мен най-голямо влияние оказва нагласата с коят оси преди да родиш ... повтаряй си че няма нищо кой знае колко сложно ... аз все си казвах - какви ли не майки са си изгледали децата та аз ли няма да успея! И мога да кажа че се справям отлично та дори нямам нужда от помощ
Интересува ме по младите момичета, които са се решили да имат деца на колко години са го сторили, представлява ли им голяма трудност да гледат деца докато следват, как са убедили партньорите си, че са достатъчно зрели за да гледат дете? Моята история е малко странна-аз съм на 19 години. С приятеля ми сме заедно от 3 години, а от 1 живеем заедно. Аз страшно много искам дете въпреки, че гледат несериозно на това всички около мен. Аз мога да готвя да чистя да пера да гладя и всичко останало и за това не съм малка, но за дете съм била малка. Приятелят ми също мисли така - иска деца но по нататък. Започвам да си мисля, че го е страх. Нормално е когато двама души се обичат да реализират плодът на своята любов.
Интересува ме по младите момичета, които са се решили да имат деца на колко години са го сторили, представлява ли им голяма трудност да гледат деца докато следват, как са убедили партньорите си, че са достатъчно зрели за да гледат дете? Моята история е малко странна-аз съм на 19 години. С приятеля ми сме заедно от 3 години, а от 1 живеем заедно. Аз страшно много искам дете въпреки, че гледат несериозно на това всички около мен. Аз мога да готвя да чистя да пера да гладя и всичко останало и за това не съм малка, но за дете съм била малка. Приятелят ми също мисли така - иска деца но по нататък. Започвам да си мисля, че го е страх. Нормално е когато двама души се обичат да реализират плодът на своята любов.
Истината е че като бях по малка доста излизах по дискотеки и съм се находила. Сега насила не могат да ме вкарат в дискотека.
- не говоря само за дискотеки,то и едно кафе е трудно да отидеш да пиеш с бебе,защото трябва да се съобразяваш - задимено ли е,има ли място за количка и т.н.,а не може винаги на 5-6 човека ти да им избираш мястото на срещата....и ми е било на моменти много депресиращо,защото започвам да се чувствам изолирана 
...Приятеля ти по-голям ли е от теб?Защото на повечето момчета на твоята възраст и през ум не им минава да се нагърбят с такава отговорност...
Май много песимистично се изказах,но ако наистина си се решила да имаш дете е по-добре да си подготвена за това,което те очаква.Аз много си обичам детенцето и живот и здраве още толкова ще обичам и другото,но от време на време си мисля,че не беше лошо да поизчакам още малко преди да се присъединя към мамите
