Тъжно ми е ...

В една връзка ако единият не е стъпил на земята здраво, нищо не се получава.

Не става ...бягай докато е време.
Много си тъжна за влюбена, защото в момента би трябвало да си такава.
 А после....като родиш, като седнеш вкъщи, като те завъртят разните му битовизми...какво правиме?
Ще започнеш да съществуваш заради децата, тогава ще заоправдаваш безразличието си заради тях, ще се измъкваш от спалната тихичко.....и ще ти е още по-трудно.
 Нямаш си и  на идея колко повече...

Ето как сама си назовала всичко.  Да, може човек да обича и пак да не е щастлив. Но според мен не трябва една връзка да се продължава само заради угризения към другия.

Не си сама, и аз съм така.
Оплаквах се преди време в една тема, че мъжът ми не е толкова нежен към мен,
въпреки че знам, че умира за мен, не е толкова романтичен като мен.

Аз бях на доктор, слава богу всичко се оказа фалшива тревога, заради диабет ходих.
Той не се отдели и за секунда от мен, захвърли и работа и всичко. Дори и като излизаме се навежда да ми завързва маратонките.
А аз го обичам, но всичко ми е празно, прекалено различни сме, няма за какво да си говорим.

Дори понякога ме е срам от себе си. Той напълня, аз започнах да се срамувам от него. Не е дебел,
1.90 см и 120 кг е, но не харесвам външността му, не искам да го запознавам с колегите ми, всички много спортни.

Заедно сме! Все още. Дори сега .

Нямаш представа колко добре те разбирам... И аз се намирам в подобна ситуация. От осем години сме заедно, но връзката ни сякаш не се развива, а върви назад. Уж се обичаме... Допреди няколко месеца се борих за любовта си със зъби и нокти, накрая просто се изморих. И накрая осъзнах, че просто сме много различни и гледаме в различни посоки. Осъзнах, че любовта май отдавна е преминала в привързаност и грижа един за друг. Знам, че ще го обичам винаги, но както се обича брат, приятел... А аз искам повече. На 32 съм и си дадох сметка, че съм твърде млада, за да се оставя в такъв апатичен и лишен от емоции живот. Днес опитах да поговоря с него по този въпрос и да разбера нагласата му. Да го накарам да се замисли дали наистина ме обича, както един мъж обича една жена... И дали иска да изживее живота си по този начин. Той твърди, че ме обича и че всичко е просто моментна криза. Но за себе си аз знам, че не е, и че всичко е свършило. И не знам как да му го кажа, защото не искам да го нараня. Непоносимо трудна е една такава ситуация... 

Ти си на 27 години.Не на 17.
Все до някаква степен би трябвало да познаваш себе си.
Как си представяш живота си след една година?
А след пет?
За какво мечтаеш?
Кое в ежедневието ти ти доставя удоволствие?
Какво обичаш да правиш,когато си сама?
А когато не си сама?
А с кого искаш да си,за да не си сама?

На какъв език си общувате с мъжа ти?
Разбирате ли се добре на езика, на който общувате?Нямам предвид "подай ми хавлията" и " искаш ли кафе", а можете ли достатъчно дълбоко и ясно да се изразявате, с всички нюанси,шеги,закачки,така,че те да бъдат разбрани от другия?
Имяте ли роднини в другата страна, с които да общувате и с които можеш да споделяш?
Познаваш ли културата,порядките,нравите на страната ,от която е мъжа ти и харесваш ли ги,приемаш ли ги или изпитваш ненавист към чуждите нрави?

Харесва ли ти домът, в който живеете?
Как прекарвате свободното си време с мъжа ти?
Как се отнасят неговите роднини към теб и твоите роднини към него?

Тук в бг-мамма има много жени в твоето положение,че и по-зле.Ти все още нямаш деца и явно си в състояние да се справиш и сама финансово.

Всички искаме да бъдем обичани и това да ни се демонстрира колко се може по-често, а понякога и пред колкото се може повече хора.Но каква е цената за това и дали един добре изигран театър е това,което ще те развесели?

Аз съвети не искам да давам,но може би ако поговориш с мъжа си за това как ТИ се чувстваш и какво ти липсва той може да го разбере.Ако ти не му кажеш той няма как да знае,освен,ако няма кристално кълбо.Ако не показваш как се чувстваш и ясно не заявяваш какво искаш и какво не искаш, не само с този мъж, но и с всеки друг може да имаш същите проблеми.

Пожелавам ти да успееш да си отговориш какво искаш и да бъдеш щастлива, независимо с кой мъж!

Възможно е да има обич ,но чисто майчинска, а не тази която ни кара да се чувстваме живи в една  връзка .Тогава няма смъсъл да мъчим себе си и човека до нас .
Обичам го и ми пука за него до там дали е нахранен, дали е изпран . Чисто приятелско чувство, нищо повече!

В тези думи намирам голяма истина, но е възможно да гледам на ситуацията от своята камбанария.
Моля за съвет на вече миналите по тази пътека - как намерихте себе си?
Как преодоляхте тъгата и в какво се превърна тя сега?
Отминаха ли мъчителните депресии?

Точно по този път не съм минавала....да ми е зле с човека до мен.
Но е имало много други причини,които да предизвикат бури в душата ми....да не зная коя съм, какво искам, какво да правя....
Аз действах донякъде по начина ,описан от kartinka.Задавах си въпроси...най-вече какво точно искам и кога го искам.
Когато човек си изясни накъде иска да поеме,той вече има цел.И започва да търси начини да я осъществи.Това,поне за мен,беше първия момент,в който съм почувствала някакво успокоение .
И спрях да се "лутам " като муха без глава.
Не е лесно...често са намесени други хора,някои са наранени,други-обидени....
Но в човек е заложен инстиктът за самосъхранение и егоизмът,в определени ситуации, е много здравословен.
Не можеш цял живот да живееш в услуга на другите,стремейки се да задоволяваш техните желания ,пренебрегвайки своите.Особено когато такъв начин на живот те прави нещастна и постоянно депресирана.

А винаги ли си била убедена, че това са правилните пътеки?" Че примерно след година няма да искаш това, което си разрушила днес?

И според мен проблема не е в мъжа до нас - просто той го отнася. Проблема е в нас и живота, който водим. От ежедневната неудволетвореност, от рутината, от невъзможността да се променят нещата.

а защо търсиш емоцията само около него?

да, в началото има много емоции, но с времето улягат и преминават в обич, доверие ...споделяш, че се обичате, че ти е спокойно с него, а това малко ли е?

мисля, че можеш да потърсиш емоциоанлност извън връзката - нямам предвид дру мъж, а други неща, които ти харесват, които те развиват ... било танци, рисуване, музика, нещо да учиш....всеки харесва различни неща

за един мъж би било много по-хубаво да вижда една доволна и развиваща се жена, с усмивка, интереси, "посока" ...

в моя живот винаги е имало много силни моменти извън връзките ми, и когато не съм била във връзка също и са правили живота ми пълноценен   давали са ми посока, устрем...... а като дойде детето ... съвсем  

аз съм минавала по този път, с бившият ми съпруг...той е много свестен и готин, но аз се чувствах така- празна, неразбрана, тъжна, пусто ми беше и самотно... сега знам, че не е бил за мен, защото съм щастлива

Не съм я преодоляла, но се справям с нея като върша неща, които ме радват, увличат. Мен. Не се и опитвам да въвличам другите в тях, но пък, когато нещо те радва истинска, ставаш твърде привлекателен.
Понякога на човек му се иска романтика, разнообразие, емоции, страст, мечтае за тях, мисли си, че дава всичко за връзката си, а всъщност не се е помръднал от дивана - седял и мечтал. Знам го това, провалих една връзка така - обяснявах на партньора какво искам, вместо да му покажа. Та, какво напрахме днес за себе си? Защото малко са нещата, които можем да направим за друг, зрял индивид. Гледам да радвам себе си, да си имам разни интересни занимания. Като започнем да живеем страстно и емоциално, страст и емоции не ни липсват.
Не се получава винаги, разбира се, но вече си знам - емоциите ми са си моя грижа, партньрът ми отговаря за неговите си.
Мъжете са особени същества, малко като децата - бурни чувства в тях буди щастливата жена,  тъжната ги блокира. Има и изключения, но не стигат за всички, нали.

Не става въпрос за случаите, разбира се, в които индивидите са като "деня и нощта" - тя обича книги и филми, той - да помпа мускули; тя си почива като се катери, примерно, а той - като играе на компа/лежи пред телевизора. Тя мечтае да обиколи света, той - да вдигнат МРЗ. Ако една щастлива, слънчева жена не е способна да раздвижи даден мъж, значи нищо няма да го раздвижи. Пък тя ще си намери кого да увлече.

При мен ситуацията е подобна
Няма емоции,страст.И ние нямаме общи интереси.Но пък има отговорности.Той се грижи за смейството си,за дома,за детето.Отговорен е.Не хойка наляво надясно по заведения с другари и другарки.Може да се разчита на него.Но пък на мен това не ми е достатъчно.То мяй златна среда няма.Или ще е някой,който да те засипва с романтика,емоции,страст и не знам си какво си,но ще е пълен безхаберник и безотговорник.Или обратното.Студен,здраво стъпил на земята,премерен в отношението си към околните-но да гледа семейството му винаги да е добре и на първа линия в живота му.
Ти нямаш деца.Свободна си да започнеш отначало.Много по-лесно е,когато в подобна връзка не е намесено и дете.В крайна сметка те са потърпевшите от нашите решения.
Любовта много бързо прераства в навик.И май тогава е по-трудно да се сложи край.