Аз вече като чуя за пращане на дете някъде (ясла, градина, пансион), за да стане адаптивно, социално, да свикне на независимост и не знам какво още, направо ме хваща страх. Ясно е, че като се окаже самичко, на чуждо място, без родители, на които да разчита, ще се адаптира, и още как! И по-социално ще стане, и по-самостоятелно! Ама не защото си го търси самичко и отвътре му напира да е толкова самостоятелно и социално, а защото се задействат инстинктите за оцеляване. Зорлем работа, според мен. Разбирам детето да се тръшне и да каже, че иска да учи в чужбина, да се яви на приемните изпити, за да вземе стипендия в еди-кое-си престижно училище, тогава явно му е дошло времето да си опита късмета самостоятелно, но обичайният случай по-скоро ми се вижда родителски амбиции.
Шехерезада, не е конкретно към теб, просто това, което си написала като ползи съм го чувала сигурно стотици пъти и все по-малко му хващам вяра.