Как да възпитавам и да продължам напред когато....

I. Hr, зная че са заплахи и манипулации, но нашия БНД би го взел, не че ще го гледа като хората ами ей така да ми е гадно.

Именно и мен това ме спира + че баща му е на 500 км..

Туй е кофти,щото и аз на моето диваненце му събрах багажа,но бях сигурна,че няма  да иска да иде при баща си и спечелих.
Но при твоя случай не рискувай.Усещам,че синът ти с кеф /за момента/ ще иде при баща си и всичко отива по дяволите 

А, то и БНД уж искаше да се гледат, ама само на приказки. Не че нямаше да го вземе ако му го бях завела, но посещенията му при мен щяха да са повече от седянето му при гледащия родител, защото детето на първо място е ангажимент 24/7, да не забравяме и финансовата част на нещата. А и децата не са глупави създания, несигурността, незаинтересоваността, пренебрегването ... са все неща които ги плашат и отблъскват. Вярно е че не можем да разчитаме на вярната преценка на детето и аз в яда си рискувах, но при всеки е различно.
Дъщерята на съпругът ми едва ли има кураж да заплашва майка си по подобен начин, защото много добре знае че е добре дошла у нас, но правилата в домът ни важат за всички, а щедростта на баща ѝ е равна на изискванията му.

Нашия БНД изобщо няма такива мераци да гледа детето .

По изброениете от  I.Hr  причини :


Да не е луд да си наруши спокойствието и безгрижния живот !  

Глупости

Лаленце, ситуацията ти е абсолютна класика, не мисля, че има някой разведен родител с пред-и след-пубертетно чадо, който да не минава през това. Сама виждаш историите на И.Хр., Солей, сигурна съм, че още много можеш да прочетеш.
В по-лека форма го преживяхме и ние. С настоящият ми мъж и досега пада голямо говорене и спорене, защото - да си го признаем, майките (в общия случай) сме по-меките Марии. Не казвам, че винаги и за всичко е прав той, но след като ... поспорим, да речем ... и като се поразнесат емоциите, виждам, че в много от случаите е бил прав. Както и обратното, впрочем, той също често ми признава, че в някои моменти не е преценявал правилно. Това са си неизбежни колизии, спорове, които щяха да се случват независимо дали детето ви е общо или не. Сега с малката нещата са по същия начин - онзи ден се нагънахме за един шал, да го слагам или не на устата й (примерно). Майките в нашата ситуация сме склонни да придаваме на забележките и констатациите на не-биологичните-бащи-на-децата-ни една тежест, която дефакто я няма - а именно, че те ги правят понеже децата не са тяхна кръв. И тяхна да бяха, пак щеше да е така. Та нали затова има майка и баща, за да се балансират нещата.
Та по отношение на мъжа ти мога само да те посъветвам като си спорите по въпросите за възпитанитето, да не губите добрия тон - изтърве ли се това, става лошо. Правете всичко възможно по време на спор да говорите само за предмета на спора, а не да се отплесвате до "а пък какво каза третия ти братовчед на втората ни коледа".

По отношение на БНД нещата (естествено) са по-сложни. При нас се решиха по два начина - първо и основно, отказах да пускам детето у тях, докато не се спазват правилата. Беше адски гаден период, за всички въвлечени в случката, понеже БНД не е толкова ужасен всъщност, и детето му липсваше. Принудих се обаче да стигна до там, след поне година опити да се разберем по друг начин. Имаше скандали, разправии, заплахи, майка му и тя се включи на високи обороти, аз ревях постоянно ... гадно беше, но мина и проработи. Сега с БНД се разбираме чудесно, единствено ме е помолил за в бъдеще да правя каквото правя, но да не си решаваме проблемите като го лишавам от детето - и вече е насреща за всякакви разговори, ангажименти, че и пари дава повече.
Вторият начин се наложи, понеже синът ми, като типичен пубер е изключителен разсейчо, а вече имат адски много домашни и учене (5 клас е много, много труден!) - и дори да го изпратя с учебници и тетрадки, трябва някой все да му виси на главата и да го контролира, а баща му няма нито търпението, нито му следи материала, че да е толкова в час. Така че от началото на тази учебна година, у баща му се ходи само след научено и написано. На мен, макар че съм много блага и мека, тръшканици по отношение на училището просто тотално не ми минават и синът ми вече го знае и дори не се пробва. А и сега сам вижда, че му е много трудно и предпочита да учи с мен и мъжа ми, защото ние сме много ангажирани и навътре вече в предметите му, разпределили сме се кой по какво помага и той е спокоен, че ако му изникне някаква трудност, има гръб у дома.

Иначе имал е и той моменти, в които ме е питал какво ще правя, ако той реши да живее с баща си и съм му казвала, че той като баща има точно толкова право Иво да е с него, колкото и аз. Успокоява се от отговора ми и не продължава да настоява, защото вече му е пределно ясно, че баща му е готин и го обича, обаче просто няма начин да става в 5.30 всяка сутрин, че да го изпраща на училище 

Опасявам се, че ме хвана лека логорея, но ми стана много симпатична с постовете си и много искам да ти дам малко кураж - децата порастват, мозъчетата им се проясняват, нещата си идват на място (след като доволно се объркат ). Окуражавам те да действаш с всякаква строгост, каквато намериш за необходима (е, няма да биеш детето, разбира се ) и да държиш и отстояваш и пред дребчо, и пред баща му твоите правила. До откат

Спокойствие и умната! Успех!   

Лаленце,дано си се поуспокоила малко...с толкова добронамерени майки наоколо..   
Кажи как я карате у вас..не си писала скоро. 

Бърди, много хубав пост и аз благодаря.
Трудно се боря с това чувство и аз.
И постоянно сравнявам отношението му към едното и другото дете. Няма как да е същото.
Поне моят съпруг полага всички усилия доколкото може и съм му благодарна. Много се грижи и за двете деца.

Лошо е, ако попаднеш в другата ситуация и трябва да се бориш на два фронта, пък и на три.
Какво ще прави, ако бившия й съпруг е заел позицията, че втория баща е строг към детето и майката не е справедлива именно да запази втория? Какво ще прави, ако настоящия й съпруг се счита, че винаги е прав и майката е много либерална? Какво ще прави с детето, ако то мисли, че настоящия му баща се държи така с него, защото не е негов син.
Как ще се разбере с съпруга си, ако той мисли, че винаги е в правото си и, че детето е задължено да го слуша и изпълнява?

Доколкото разбирам,на нея точно такава борба й предстои.Но не я отчайвай-мисля,че няма да е пресилено ако кажа,че почти всички,които сме минали по нейния път,сме водили и тези борби...на трите фронта.
Пожелавам на Лаленце нейните борби да са успешни.   
Ние сме насреща за съвети.От личен опит!

Не я отчайвам solei.
Според мен тя има два варианта /крайни/ или да обедини и тримата и да намери равновесие между тях или да ги разедини. Вторият вариант е в ущръб на нея, но с междинните дълго време не се живее, по-точно издържа.
Ядосана съм на двамата мъже. Толкова ли е трудно да приемеш очевидни истини или не искаш?

Ядът не е добър съветник.  В тези ситуации най-важно е да се запази спокойствие.И в поведението,и в разговорите....дано отминат и твоите грижи,Снежа!   

А какво ще прави, ако утре някой близък си счупи крака и трябва да се грижи за него? А какво ще се случи, ако удари земетресение? Ами ако на колата падне гърнето?
Какво ще прави? Ще действа според ситуацията и ще решава на място, какво иначе. Не може да прекараме целия си живот сами, само защото ни е страх от разни "ами ако".

peppia  Няма как да е еднакво, разбира се. То нашето отношение към различните деца е различно, камо ли тяхното. Гледам, че разликата на децата ви е почти като при нас - дори само заради това няма как да са сравними нещата. 

Споделям мнението на Бърди и I.Hr. и преди всичко горе главата  .
Моят опит е донякъде подобен на твоя с някой разлики, че синът ми харесва много сегашния ми мъж, дори когато той каже нещо се случва по лесно от когато аз кажа, другото е че с БНД сме минали през всякакви фази за да стигнем до пълна подкрепа от негова страна за всичко, което аз кажа и добри скайп взаимоотношения ..

Иначе за строгите правила определено са много важни, аз преди работех много и ми беше много трудно да осъществявам голям контрол. Най важно ми беше синът ми да се отива/прибира сам от училище, да не прави зулуми вкъщи, да може да хапне сам, ако аз закъснея или с две думи да е самостоятелен. Сега нещата са различни, имам по голям контрол и мъжка подкрепа и смятам, че строгите правила се отразяват много по добре на цялостното развитие на детето..

още веднъж    горе главата..сигурна съм, че имаш прекрасно дете, а не двойно скорпионче като мен  .

Ima, Бърди  и Снежа, много благодаря,  че споделихте опита си.
 При нас нещата  са по-добре, но засега всичко е относително и не смея да се радвам. Знам само, че съм много по-спокойна и, че  съветите на всички ми помогнаха. Засега не мисля да пиша повече във форума по тази тема. Иначе ще отговарям на лични ако някой пише.
Ако всичко се оправи след време ( защото няма как да се оправи напълно за седмица или месец) ще отворя нова тема и ще  разкажа с радост!!!
Още веднъж много благодаря!!!